Когато ме помолиха да разкажа за любимата примамка, аз бях малко обезкуражен: много е трудно да отделя след множеството използвани блесни, джигове и воблери една единствена. Допълнително условие бе примамката да е серийно производство – това още повече затрудняваше избора, защото повечето мои хубави примамки са самоделки. И все пак аз имам такава примамка – нарича се спинър бейт.За първи път започнах да използвам спинър бейт преди повече от 15 години. Тогавашният вариант на примамката, видян в един от американските каталози, представляваше самоделно листо на водно конче от тел с прикрепяща се джиг глава. Спинърбейтът веднага ме покори с уловистост и способност да преодолява различни подводни препятствия. Той умело примамваше от подводните джунгли и дънери костури и щуки, като позволяваше да използвам най-различни варианти на водене.Все пак класическият вариант на спинърбейт с твърдо фиксирана кука и силиконова „поличка“ игнорирах дълго – като примамка изключително за костур. За пръв път я използват през пролетта на 2007 година именно за риболов на черен костур в Гърция на състезание на Руската лига по риболов на черен костур. Тогава сред потопените храсти спинърбейтите бяха извън всякаква конкуренция.Но най-ярките ми впечатления от тези примамка са свързани с шампионата на Русия през 2010 г. Наред с костура главен обект на риболов бе щуката, и по време на тренировките стана ясно, че тя реагира най-активно на спинърбейти и воблери миноу. Нашият отбор в последния тренировъчен ден откри едри щуки в плитък проточен участък на залива, гъсто обрасъл с тръстика и друга трева – идеален полигон за риболов на спинърбейт. Не носехме със себе си голем избот от тези примамки, но всеки имаше по три четири вида. Сред изброените беше и моят спинътбейт с четири листа. Започнах да ловя с други примамки и първите читиридесет минути останах без кълване. Тогава поставих този с четирите листа и веднага извадих от тръстиката първата щука. След половин час имах вече около 6 кг улов. Този път някои състезатели отбелязаха лош процент на реализация на кълванета на спинърбейт, а при мен ефективността бе стопроцентова. Може би защото твърдата въдица, с която ловях, позволяваше уверено да засичам пастта на щуката дори с такава примамка, а може би причината бе в подходящата конструкция на примамката.Оттогава спинърбейтите винаги са с мен и не веднъж са доказвали своята способност да вадят големи щуки от храсталаците, в това число и в родните ми водоеми, да не говорим за гръцкия морски костур. Тези примамки са много висококачествени, всичките им детайли са качествени, затова не възниква желание това нещо да се преработи или промени. Естествената доработка, която правя е да нанижа ограничител от тръбичката на клупа, за да фиксирам мястото на закрепване на теления повод. Такъмът за риболов на спинърбейт трябва да бъде твърд, тъй като листата създават значително съпротивление при водене, и мощен, за да не дава възможност в обрасли или отрупани с дънери места на рибата да отиде в укритието си. Заедно с твърдата въдица използвам макара Shimano TP 4000 с шнур не по-малък от 15 Ib.