Те са дребни и невидими – прекалено малки блесни за големите риби, би си помислил човек. Обаче, обратното на очакванията, миниатюрната изкуствена стръв, когато е добре овладяна, върши чудеса.Всеки риболовец познава следната ситуация: лято е и водата гъмжи от дребни рибки, особено в бреговата зона, където те обичат да се събират на рояци. Хищниците, подмамени от това изобилие, непрекъснато припляскват около тях. В повечето случаи това са средни по големина костури, но също така може да се завърти някоя добра бяла риба или щука. Толкова непредпазливи те не са през никое останало годишно време. В търсене на своята плячка често могат да бъдат забелязани под самите пасажи на дребосъка. Въпреки че знаем местонахождението на хубавите парчета, не е така лесно да ги подмамим. Те са се настроили за малка рибка и само това е ключът на загадката. Защо пък не? Стръвта лесно се набавя и често при захапване напълва цялата уста на хищника. Настъпват райски времена за лов на костур, бяла риба и щука. Това естествено се постига, след като хванем няколко рибки от ятото. Но какво да правим, когато нашата жива стръв се изпокрие и се окажем неподготвени за неприятната ситуация.Това може да стане лесно с малко повече фантазия и изобретателност. Костурът е тръгнал в търсене на своите жертви настървен и гладен както винаги. Сега е време да влезе в употреба миниатюрната изкуствена стръв като например една изкусно направена малка блесна. Ако сбъркаме и поставим на вирбела някоя едра клатушка или воблер, вероятността да останем разочаровани е голяма. Костурът често ще я подгонва, почти до самия бряг, но рядко ще се реши да я налапа.Като правило едрата стръв естествено не трябва да се пренебрегва, но най-добре да я употребим като крайна мярка, защото нейното време не е сега. Трябва да се приспособим към моментната храна на хищниците, която в случая вече знаем каква е. Само малките блесни наподобяват новото рибно поколение.Ако замятаме нашата стръв в свободното водно пространство, не можем да разчитаме на успех. Съвсем по друг начин стои въпросът, ако опипваме местата, които са обичайни за рибните пасажи. На най-голям успех естествено може да се разчита, ако замятаме много внимателно директно между дребосъка. Оптималното място за опитване на късмета е замятането на блесничката зад пасажите и бавното и водене почти на дъното на водоема. Не е рядкост да хванем някое наистина добро парче, като например някоя доста едра щука.Може на някои наистина да им звучи куриозно този факт, но това е така. Като подходящ цвят на блесната можем да се спрем на сребристия – имитиращ малка рибка. Големите костури предпочитат и златния. Също така изключителни резултати могат да се постигнат и с крещящи цветове, независимо дали са основни, или в комбинация.При използване на силиконови примамки добре е техният цвят да бъде зелен или бял. Най-подходящият воблер за случая е 5-сантиметрова „Рапала“ (потъваща) в яркооранжев цвят.Изключително важно е и воденето на примамката, особено дълбочината, на която се двъжи. Като ориентир най-добре е да се използват рибните пасажи. При ясна вода това става в покрайнините на брега, където дребосъкът лесно се забелязва. Като направим това, можем да предположим къде в момента дебнат хищниците.Тактиката е следната: замятаме примамката зад рибното ято и бавно я притегляме. След като вече стигнем до него, темпото се забавя още.Подходящо е използването на леки уреди. Най-добре е спинингова пръчка с тежест на замятане от 5 до 20 грама и средна акция. Ако ловим костура в покрайнините на брега, в употреба може да влезе и матч – пръчка. Ако очакваме да хванем едра бяла риба или щука, използваме спининг с по-голяма тежест на замятане.Малка стационарна макара, съдържаща 150 метра влакно с диаметър 0,20 милиметра, е напълно достатъчна.