Щуката е хищникът, който във въдичарското братство е на особена почит и му се отделя специално внимание. Агресивността, лакомията, мощта и бързината му са известни на всеки риболовец. Тръпката при улов на петнистия хищник е силна и завладяваща. Именно поради това щуката е търсена и ценна както от въдичари с голям стаж, така и от начинаещи. Опитните „щукари“ имат изградена и доказала се с времето формула на успеха и съвети за тях не е нужно да се дават. За „новобранците“, които имат желание да хванат от „зъбатите твари“ информацията може би ще предизвика интерес.Под пролетен риболов имам предвид периода 15 март – 15 юни (близък до календарната пролет). Част от разглежданото време се застъпва със забраната за риболов на повечето видове риби поради размножителния им период. Въпреки, че по отношение на щуката тази забрана не е актуална,  защото тя хвърля хайвера си по-рано от шарановите риби и част от хищниците. Обикновено мръстенето (размножаването) при нея започва през февруари (за водоемите, разположени в южната част на страната) и продължава до края на март (за тези от северните части). Хвърлянето на хайвера при щуката започва при температура на водата около 6-9 градуса по Целзий.В последно време се появиха арендни (платени) водоеми, в които забрана за риболов няма и наред със шарановите риби има и  щука. Това дава възможност на колегите с добри финансови възможности да опитат късмета си в ловенето на щука и през забранения сезон.От практиката се знае, че в известен кратък период след размножаването щуката не приема храна. „Боледува“ както казват опитните щукари. След изтичането на „болестта“ хищникът започва усилено хранене за възстановяване на силите си. Улучили точно този момент, риболовците правят запомнящи се излети. Обикновено пикът на кълването в този период продължава около 15-20 дни и определено не е за изпускане, ако имаме сериозни намерения за улов на щука.

Избор на стръв

Трудно могат да се дават съвети какви да са рибките, които ще се ползват за стръв.На различните места (реки, блата, стари корита, язовири), където се среща, щуката предпочита различни видове. Като основно правило се приема стръвта да е от самия водоем (местна) или сходна по вид с най-разпространените „потенциални клиенти“ на хищника. Затова не особено гладната щука не налита на непознати за нея рибки. Обикновено напада най-масовите видове – бабушка, червеноперка, каракуда.В долните течения на големите ни реки атакува кротушки, кефалчета, а понякога и уклеи. В река Дунав в последните години в стомасите на уловените щуки преобладават попчетата, които обитават дъното. В някои язовири и езера, където съжителства с костура и слънчевката, им налита без проблеми. На яз. „Ал. Стамболийски“ кълве и на бибан – риба, с която съжителства и която е част от храната и. Собственото и поколение (дребните щичета, наричани още писалки) също не са щадени, когато хищникът се храни акривно. В отделни блата, канали и стари корита, щуката се лови е, че не харесва лина, а на някои места проявява капризи към костура, слънчевката и дори към каракудата. Наистина необичайно е поведението на хищника, дори и в периоди на усилено хранене.Риболов на плувка с жива рибка е стандартният и най-често употребяван монтаж. През последният сезон дълбочината на потапяне на стръвта (разстоянието от плувката до рибката) се определя според дълбочината на мястото, наличието на водна растителност и силата на вятъра. При топло и тихо време и дълбочината на избраното място до два метра, рибката се монтира на около 1-1,20 см от плувката. При наличие на водорасли високо над дъното избраната дълбочина може да се намали. При застудяване и валежи от дъжд както и при усилване на вятъра, „работната“ дълбочина се увеличава съобразно тази на избраното за риболов място. Едрите и хитри щуки се придържат в дълбоките и отдалечени от брега части, където смилат погълнатата храна. При замятане на далечно разстояние, когато се цели достигането на дълбочини, се прави подвижен монтаж на плувката, като за ограничител се поставя гумен стопер или подвижен възел. За подвижна плувка с успех може да се ползва обикновено блудо, като основното влакно преминава през едното му ухо. Блудото се движи свободно по линията и след замятане и потъване на стръвта се спира в ограничителя (стопера или възела). С подвижна плувка се прави перфектно далечно замятане, защото монтажът е компактен и събран и оказва по-малко съпротивление във въздуха.

Монтаж на рибката към куката

Зависи от избора на рибките и от предпочитанията на риболовеца към единични, двойни или тройни куки. При замятане на къси дистанции, се използва предимно крехка и нежна стръв (уклеи, кефалчета, бабушки). Закачат се с единична кука през горната или долната устна или под гръбната перка с тройна кука. Могат да се монтират на система от две единични куки, като едната е с ухо (горната). Горната кука е подвижна и се фиксира под гръбната перка на рибката, а неподвижната (долната) – преминава през една от устните. Тъй като уклеите са нежна и не особено издържлива стръв и закачени на куката бързо губят сили (а ако е засегнат гръбнака им или някои от вътрешните органи – умират), те трябва периодично да се подменят, за да извършват привлекателни движения за хищника. Замятането с тях се прави с по-леко и внимателно движение, защото при рязък и груб замах рибката се разкъсва и изхвърча встрани. При употреба на жизнени и подвижни рибки като каракудите, които издържат продължително време набодени на куката, могат да се ползват освен описаните монтажи и други, при които едната кука (по-малката тройка) е забодена в долната част на корема, а втората (горната тройка) е фиксирана под гръбната перка). Каракудите са устойчива стръв и с тях може да се постигне по-далечно замятане, но отново напомням, че „показване на мускули“ при хвърляне, не е необходимо.

Необходими такъми

Могат да се използват телескопични пръти с водачи с дължина от 3 до 4,50 м с твърд строй. В зависимост от преобладаващия размер на улавяните щуки и наличието на закачки, се подбира и акцията им. За улов на хищници до 2 к на места, където има само тънкостеблени водорасли, 40-80 г акция е напълно достатъчна. При търсена на едра щука в стари корита и блата с много закачки (коренища, дънери и клони на паднали във водата дървета), прътът би трябвало да е по-сериозен. При риболов във водоеми – с гъсто обрали с растителност брегове, са практични по-къси двуколенни или телескопични пръти о порядък на 2,40 до 2,70, но по отношение на твърдостта и здравината им, също казаното по-горе важи и за тях. Макарата е задължително да е от по-стабилните и качествени модели, може и по-бавнооборотна , но събираща на шпулата 150 м влакно 0,35 мм. За улов на трофейни щуки е желателно ползването на още по-качествени модели макари.Но трофейни щуки, освен с качествена и сигурна риболовна техника и късмет, се ловят и с майсторлък. Влакното – за средностатистическите щуки до 2 кг е достатъчно да бъде 0,30 мм, но убежищата на по-едрите (около подводни препятствия и закачки), е за препоръчване и 0,35 мм. Някои рибари се застраховат и с по-дебели линии до 0,50 мм, но съвременните влакна с диаметър 0,30 и 0,35 мм издържат натоварване (мъртва тежест) съответно 6,4 и 8,7 кг. С такива показатели се осигурява изваждането на доста едра риба, каквато в днешно време не се лови много често.Важен елемент на линията в металния повод. В продължение на десетилетия се използваха стоманени поводи с дължина от 25 до 50 см, които са твърди и груби. Напоследък в практиката се налагат тънките и фини, но много здрави волфрамови поводи. Освен тях се използват и такива, изработени от тънки, меки и изключително надеждни преплетени метални нишки, които имат силиколново покритие. Тяхната стандартна дължина е в рамките от 3, 5, 7, 8, 9, 12, 15 кг – съобразно дебелината си. На пазара се предлагат в опаковки по един или  два повода, а също и навити на рокли с дължина 5 метра. Подходящи са и кевларните поводи, които имат приблизително същите характеристики. Различните модели имат монтирани единични или тройни куки, а съответно в другия край завършват с вирбел или подходящ възел (клуп). Куките, които се употребяват са в различен диапазон – за единичните от номер 2 до 5/0 (пет нули), за тройните от номер 4 до 10/0 (една нула). Големината на употребяваните куки е в пряка връзка с размерите на рибката-стръв. Колкото по-голяма е рибката, толкова и по-голям ченгел кука се ползва и обратно. Важното е куките да са здрави, с остър връх и добре оформена контра.Плувките трябва да са оразмерени според калибъра на стръвта. Те не бива да се потапят или завличат към водораслите от живата рибка, а да могат да задържат поривите и. Също така е добре да не са шарени като великденски яйца (ярко червени, оранжеви и други сигнални, крещящи цветове), а по възможност да бъдат едноцветни, с добре видима антена. Аз в последните шест-седем години ползвам блудо вместо плувка и без да натрапвам мнението си, мога да го препоръчам. Блудата са универсални, когато се лови в бистра и сравнително плитка вода. Те не събуждат недоверието на хищника и имат добра товароносимост. Единственият им недостатък е това, че при вятър, който образува вълнички не се следят лесно на големи разстояния. Но като се има предвид, че за щука се замята сравнително близо до брега, този недостатък е незначителен.

Особености при кълването

Колко време трябва да се изчака преди засичането при кълване на щука? Някои опитни щукари казват на начинаещите - „Брой до 10 или до 15 и засичай“.  Тази тактика не винаги дава положителен резултат. Всичко зависи от размера на стръвта и атакуващия го хищник и избора на монтаж на стръвта към куката. Дребните щуки кълват най-често по следния начин – плувката се понася бавно по повърхността на водата с кратки спирания и рядко успява да се потопи и задържи за дълго под водата. Ако рибката – стръвта е по-едро габаритна, въпреки лакомията си, дребната щука не винаги успява да я погълне и често я оставя. Ако хищникът е по-упорит и не се отказва може да разхожда плувката няколко минути, докато погълне стръвта. Средните екземпляри щука поемат стръвта уверено и карат плувката да потъне, задържайки я под вода или я повеждат енергично встрани. Ако се лови на монтаж с единична кука може да се изчака повече преди засичането, но ако рибката е прободена с тройна кука или система от две куки, енергичното засичане е повече от необходимо. Понякога дори по-едрата щука „си играе“ със стръвта и я „лигави“ продължително време. При такава тактика от страна на хищника трябва да се отпусне влакното от макарата, което той изтегля при движението си. Ако плувката не се покаже над водата след потапянето си или влакното се изтегля от макарата с бързо и равномерно темпо е сигурно, че рибата, която си хапва от нашата стръв е сериозна. Със засичането не трябва да се изчака много. Едрите щуки успяват бързо и без много церемонии да нагълтат стръвта и при засичане куката обикновено се забива в областта на глътката им. Уловената дребна щука се вади лесно от водата и при наближаване на брега се изхвърля на брега, разчитайки на здравината на влакното. За по-едрите екземпляри използването на кепче е наложително, защото са упорити, силни и бързи и не се предават лесно.След всяка уловена през въдичарският стаж щука остават незабравими спомени от борбата с достойния противник. Пожелавам на всички колеги добра слука и големи емоции в улова на петнистия хищник.