На дълбоко или на плитко?

Преобладаващо мнение сред рибарите е, че в средата на лятото щуката предпочита обраслите с растителност плитчини. Привържениците на спининговия риболов твърдят, че крайбрежните плитчини се обитават от малки и средни по размер щукички, а големите екземпляри се крият в ямите и вировете.Подобна класификация е условна. Няма такива понятия като „дълбоководни“ и „плитководни“. Има щука като биологически вид. От това трябва да изхождаме, когато се отправяме на лов за щука със спининг.През лятото най-младите щуки действително прекарват повечето време в крайбрежните плитчини. Възрастните екземпляри от своя страна се придвижват като всички останали хищни риби, извършвайки сезонни и дневни миграции в различни участъци на водоема, както на дълбочина, така и на плитко. Понякога тези придвижвания се извършват на доста голямо разстояние. Нерядко са провокирани от промените в температурата на водата или от изменението на посоката на вятъра, но основно зависят от придвижванията на пасажите от дребосък. Предимно денем тя обитава вировете със спокойно течение, отпочивайки след набезите си в плитчините, а нощен и особено в ранните предутринни часове, се промъква буквално 1,5-2 метра от брега в местата, където се струпва дребната риба. Мисля, че и други спинингисти ще се съгласят с мен – добрите речни щуки не е задължително да се търсят само в дълбоките подводни ями.

Не само в засада

Далеч съм от мисълта да приписвам на щуката съзнателни действия, но понякога се удивлявам на съобразителността и. Съдейки по честите си удари в прибрежните плитчини, при които съм хващал за един излет няколко екземпляра, петнистите разбойници от една възраст ( в това число и най-големите ) излизат от дълбочините към плитчините като се впускат в групов лов за дребосък. Държат се като повечето ловуващи хищници (костур, бяла риба). Това означава, че големите щуки не само стоят в засада, но и се събират на групи за по-успешен лов, особено във водоемите с малко укрития. Ето защо, ако сте хванали една щука на такова място, имате шанс да уловите и друга.

Метаболизмът на щуката

Известно е, че активността на болшинството риби е в пряка зависимост от температурата на водата, както и че рибите се подразделят на топлолюбиви и студенолюбиви. Всеки уважаващ себе си спинингист прекрасно знае, че най-голямата активност щуката проявява при температура на водата в интервала 6-18 градуса. Извън тези граници тя става пасивна, което се обяснява с по-забавените процеси на обмяна на веществата в организма и в резултат на твърде ниските температури или на недостига на кислород във водата.Често се налага да се сблъскваме със ситуации, при които дори незначителните изменения на хидрологическия режим действат подтискащо на хищника. Това е голяма степен късае изкуствените водоеми, като водохранилищата например. Практически обаче почти във всеки водоем, дори в неголемите, има участъци, привличащи щуките с по-комфортни условия. Такива могат да бъдат дълбоките ями, а също и плитчините, където бият подводните извори, чийто свеж воден приток носи кислород на подводните обитатели. На такива места, независимо от наличието на дребосък, кълването е отлично!При продължителни горещини температурата на водата в плитчините на водоема се вдига до критично ниво и това принуждава щуката да се откаже от характерната за нея тактика на набези по плитчините като храненето и продължава в по-дълбоките участъци. При такова време появата на дъжд, вятър и застудяването способстват аерацията преди всичко на повърхностните слоеве на водата. А с подобряването на кислородния режим се „съживява“ и дребосъка, което неимоверно активизира хищника.

Избор на примамка

Западните риболовци напълно сезонно подразделят щукарските примамки на две категории – дълбоководни и плитководни. Изборът на примамка във всеки конкретен случай зависи от това дали на дадения участък има течение, коренища, подводна растителност и т.н. В хладно време, например, най-ефективни са бавните блесни, при лов в течаща вода – такива, които се лесно да се хвърлят на определено място. На обрасли участъци и с коренища е уместно да се използват незакачащи се примамки.При цялото разнообразие от щукарски примамки, според мен е дапълно достатъчно да разполагате винаги с по 5-6 блесни, силиконови рибки, туистери и воблери.В облачно време с мрачни дни добра работа вършат сребристите и месинговите колебаещи се блесни, в това число и двуцветните. В случай, че водата е добре осветена и е достатъчно прозрачна, щуката най-добре кълве на бледи и матови примамки, които не отразяват слънчевите лъчи и не блестят по време на воденето на влакното. Оптималните размери на колебаещите се блесни са: дължина 60-70 мм, ширина 20-25 мм и тройка номер 1-2.„Въртележките“ (основни на фирма „Mepps”) с тегло 7-12 г са сред най-добрите примамки при лов в плитчините. Някои спинингисти считат за най-универсални блесни номер 3 с дължина на лопатката 30-40 мм. За мен това е некоректно – считам, че за щуката не е толкова важен размерът на лопатката, колкото характера на играта и, зависеща от ъгъла на отклонението от оста по време на воденето. Ловил съм щуки, и то достатъчно солидни, както на дребен „мепс“ (номер 1-2), така и със сравнително голям (номер 4-5). Главно условия е – бавно водене и вяла игра на лопатката.Ще ми се да обърна внимание и на воблерите. Въпреки високата им цена, те стават все по-популярни и тази тенденция ще се запази. И трябва да кажа, че те се изявяват успешно в най-необичайни ситуации. Особено неравнодушна е щуката към златисто-зеления воблер „Rapala original” на финландската фирма „Rapala”. Тя е създадена за водене в повърхностните слоеве на водата и е достатъчно бавна. Фирма „Rapala” пуска на пазара плаващи и потъващи воблери с размери от 3 до 26 см и тегло от 3 г до 140 г. Скоростните „mini” са удачни при слабо кълване или при лов в плитчините и неголеми реки. В периодите, когато щуката ловува аз лично предпочитам да използвам воблери с дължина 5-7 см и тегло до 9 г.Днес вече не е трудно да се направи пълен набор от фирмени воблери. Но не бих определил воблерите като универсална примамка. Те си имат и своите недостатъци. Леките воблери, например, изискват тънко влакно – колкото е по-тънко влакното, толкова по-далече се замята, по-качествено е и провеждането (разбира се макарата трябва да е безинерционна). Металният повод чувствително влошава играта на воблера, а без него е доста рисковано да се лови щука.  Това прави проблематично ваденето дори на средни по размер хищници.И в заключение няколко думи за това различава ли щуката цветове. Мисля, че жълтият цвят е привлекателен за бялата риба. Може би затова този хищник е особено неравнодушен към кротушката, в чиято украса преобладават жълтите тонове. На голяма дълбочина и в мрачно време с еднакъв успех може да уловите този хищник и на сиво-кафяво-малинова примамка.За разлика от бялата риба (нощна риба) щуката се храни предимно през деня и притежава добре развито зрение. Ето защо трябва да допускаме евентуална способност да различава цветовете. Веднъж пред деня лових щука на използвана вече блесна. В плитчината една прилична щука на два пъти излизаше от шавара , за да атакува примамката, но така и не я пое. Причината се оказа блестящата никелирана тройка. Когато я смених с черна, рибата веднага налапа блесната. Следователно от значение е не само цвета на самата примамка, но и на тройката, водачите, повода – ако разбира се водата е достатъчно прозрачна. В мътна вода е по-добре да се лови с „шумни“ примамки, цветовете им нямат значение.