Хлябът е може би една от най-древните измежду познатите и използвани видове стръв, а кефаловите риби – онези, които най-добре от всички оценяват неговия неповторим вкус.През лятото дните са толкова дълги, че вече може да се помисли и за сериозен риболов. През този месец активността на морската фауна е много голяма в резултат на благоприятната температура на водата, улесняваща развитието на живите организми. Със задоволство може да се констатира, че през този период възможностите за успешен риболов на всички видове значително се увеличават, при това – без оглед на използваната риболовна техника.Така например кефалът, който на гъсти групи населява пристанищните райони, устията на реките и вливащите се в морето речни участъци, е измежду най-активните видове за сезона. Пренебрежението на много риболовци към кефала е продиктувано от склонността му да посещава райони, в които се срещат органични отпадъци, и да използва за храна всичко онова, което срещне на дъното, във водата или на повърхността.Метаболичните процеси при кефала обаче така са устроени, че позволяват всички погълнати от него разнородни храни да бъдат видоизменени в плътно, бяло месо с добро качество.Семейството на кефала има свои различни представители – от иларията, разновидност, достигаща до скромни размери (от 20 до 30 см дължина), понякога използвана и като жива стръв поради своята издържливост, до платерината (от 30 до 50 см) и морският кефал достигащ 70-80 см и тегло до 4-5 кг – един забележителен борец. Първите две разновидности на кефала са най-активните посетители на повърхностните водни пластове, които през лятото се ловят, като на повърхността се оставят парченца пресен, току що намокрен хляб. Носени от течението, тези парченца образуват повърхностна диря след себе си, примамваща кефала.Много често кефалът е в състояние да се движи срещу течението, без да се интересува от промяна в солеността на водата, и да достигне на голямо разстояние във вътрешността на реките.„Роднините“ на кефала, склонни да обитават морските води, въпреки че изглеждат много различни и със специфични навици, в действителност са обединени от една голяма обща слабост: разпространени по цялото морско крайбрежие, те с нетърпение очакват мига, в който някой великодушен риболовец ще им предложи едно от най-необходимите и древни гастрономически изобретения на човека – хляба. Хлябът е наистина този, който прави чудото възможно... В Италия например всеки опитен риболовец отлично знае, че именно това е предпочитаната от кефала стръв, която, ако е приготвена по подходящ начин, дава най-добрия шанс за улов на добра плячка.Трябва да се отбележи, че кефалът колкото и да е едър, няма навика да преглъща предоставения му залък хляб: обикновено го засмуква, като бавно го раздробява. Насочва се към стръвта, ако влакното остане незабележимо за него, след това се нахвърля с муцуната си , при което започва етапът на „дегустация“. Плувката започва да трепти, перцето се накланя, и постепенно се потапя във водата. Настъпва моментът на улова...Бързите  рефлекси и доброто зрение са двата необходими компонента за успех на тази риболовна техника. Кефалът е много упорита риба и превъзходен плувец. Дори и когато ви се струва, че е на ръба на силите си от умора, той е в състояние с мощен устрем да се отправи към дъното или в открито море и битката да започне отново...Който е запален по лова на кефал и знае къде да го открие, не се нуждае от прекомерно количество стръв. Ако рибата е налице, няколко залъка хляб са достатъчни.Изобретението на хляба е голямо човешко завоевание. Още по-голямо е то, що се отнася до хляба тип „плитка“. Характерното за този хляб е, че се произвежда от твърда пшеница, по специална технология, при която се образува многовлакнесто тесто. За да се приготви стръв от този вид хляб, е необходимо да се спази следната последователност:
  1. Хлябът се поставя в съд с вода, изчаква се да набъбне до състояние, при което „плитката“ може да се разплете и да започне отделянето на ивици по дължината на влакната.
  2. След това се отстранява част от кората и се проверява доколко водата е проникнала във вътрешността на хляба.
  3. Накрая, отделните ивици се изстискват с ръце и внимателно се поставят върху ленено или памучно парче плат, увивайки ги до получаването на руло, което се оставя в хладилник за не по-малко от половин ден. Така приготвената стръв е готова за използване.
  4. Последната фаза е нарязването на оформените лентички на отделни парченца с дължина 2-3 см, всяко от които се закача на кукичката подобно на тясна лентичка от калмар, което в съприкосновение с водата набъбва значително, като омеква, без да губи своята устойчивост.
Правилното съхранение на тази толкова ценна стръв е от голямо значение, за да се избегне неудобството тя да бъде приготвена всеки път. Оставена в хладилник, стръвта ниже да се използва в продължение на два дни. При това тя е по-качествена в сравнение с току що приготвената, тъй като в последния случай времето би било недостатъчно за равномерното проникване на водата във всеки отделен слой на тестото.По време на риболов парченцата стръв с дължина 2-3 см трябва да се съхраняват увити във влажна марля (по същия начин, както при приготвянето на стръвта), с цел да бъдат запазени от прекалено изсушаване, предизвикано от слънчевите лъчи.Който е недоверчив към възможностите на тази стръв, може допълнително да я ароматизира, използвайки специален ароматизатор на прах с миризма на сирене. Едно пакетче от този ароматизатор се разтваря във водата, в която е накиснат хлябът. Водата, заедно с ароматизираната прах се абсорбира от хляба, при което се получава една още по-превъзходна и „убийствена“ за кефала стръв.