На дъно – това е най-разпространеният начин на риболов по река Дунав. Всеки риболовец притежава поне една въдица, пригодена за улов на едри дунавски риби, която не пропуска да заметне дори и така, за всеки случай, разчитайки повече на късмет, отколкото на някаква закономерност. Вероятността за това обаче е твърде минимална. Ако искате да уловите бял амур, едър шаран или мряна, ще се наложи да промените начина на риболов. Отдавна е отминало времето, когато за два часа с две въдици, три домата и топка качамак, ще се приберете в къщи с богат улов. Рибата многократно е намаляла, а конкуренцията за добрите места за риболов е жестока. Точно за това в последните години е Дунав се практикува дънен риболов, несвойствен за реката, а характерен за затворени водоеми. Състои се в продължително, постоянно и търпеливо подхранване на избраното място. Самото място предварително се избира, като по възможност да е на равен бряг, за да може да се направи удобен бивак, на глинесто-песъчливо дъно с дълбочина 4-5 метра и колкото се може по-бавно течение. Такива места трудно се намират, още повече, ако в близост има крайбрежни села. Хората там обикновено са безработни и риболовът за тях е начин на препитаване.Основното, което трябва да се направи, е да се захрани мястото. Най-удачната захранка се оказва зрялата царевица. Наронват се зърната и се омесват с глина, като се оформят като пити. След това се оставят на слънце до пълното им изсъхване и втвърдяване. Захранката се хвърля на порции и добре да се прави в един и същи час на всеки два дни. Може също така да се хвърлят по една две шепи царевица върху основната захранка. Зърната биват отнасяни от течението и привличат рибата от голям периметър. Не трябва да се захранва навътре, а в близост до брега. Колкото  повече дни имате на разположение, толкова по-успешен ще е риболовът. На практика се получава нещо като „ по часово хранене на рибата “. Когато стадото риби открие захранката, започва да се храни, като много често храненето съвпада с момента на хвърляне на захранката или малко след това.  Обикновено се редуват периоди на засилено кълване с периоди на затишие, като обикновено вечер след 19 ч. няма кълване. Понякога рано сутрин рибата играе на повърхността, което е добър признак.За оборудването може да се каже, че трябва да е надеждно – здрав прът, мощна макара, влакно 0,35-0,40 мм. дори по-дебело в някои случаи и куки с размер единици. За стръв на куките се поставя от същите царевични зърна послужили за захранка. Някои използват ароматизирани зърна, закупени или домашно приготвени. Друга стръв е топка качамак на пружина със забити в нея куки. Белият амур кълве предимно на царевицата, а шаранът предпочита качамака. За вадене на рибите от водата е нужен кеп с голям отвор или кука. Може да уловите наистина едри екземпляри – бели амури от 8 до 20 кг., шарани от 5 до 10 кг., по-рядко мрени по 2-3 кг. и понякога скобари по килограм.