шаранКой каквото ще да казва, но голямата мечта на всеки рибар е да хване голям шаран. Но не са много рибарите, които знаят, че при улов на шаран имат две възможности: да чакат рибата или да я търсят. Тук ще ви опишем предимствата на втория метод.

Обикновено кулминацията на лова на шаран започва през юни. Но шаранът кълве и през април и май, стига водоемът да е разрешен за риболов. Ако сте решили все пак да изчакате края на май не е излишно да научите някои тънкости. Един метод ви обещава особен успех. Вълшебната дума е дебнене.

Защо изгледите за улов през юни са толкова благоприятни. Защото в началото на лятото при сутрешното и вечерното смрачаване шараните са особено лакоми и търсят храна. При това много често в непосредствена близост до брега. Затова рибарят трябва с голяма предпазливост като "индианец по пътеката на войната" да се примъква от едно място с шарани на друго.

Най-добрите места, на които можете да надхитрите шараните, са тръстиковите пояси, блатистите места и местата, където виреят водорасли.

Изгодно за рибарите е, че рибите често се издават, докато търсят храна - когато разравят тинята, се появяват мехурчета въздух на повърхността на водата. Също така клатещите се тръстики са сигурен показател за наличието на риба.

Когато слънцето грее и водата е топла, можем с малко късмет да видим тлъсти шарани, които спокойно плуват около брега или вземат слънчева баня на повърхността на водата. Скачащите шарани са сигнал при дебнещия лов да се приготвят прътите. Предпоставки за успех са спокойното държане и използването на най-малката възможност за улов.

Екипировката трябва да се ограничи до най-нужното, тъй като рибарят почти непрекъснато е в движение, за да търси едно след друго места за лов на шарани. Най-добре е да се използват гъвкави пръсти с дължина 3 метра. Те в никакъв случай не трябва да са твърди, защото иначе при дърпане кукичката лесно ще се откачи от рибата. Английският производител "Харди" изработва специални пърит от стъклени влакна, които са предназначени за дебнещ риболов. Тези пръсти са толкова гъвкави, че понякога се огъват и до китката на ръката (когато се е закачила голяма риба). Това е множо важно, защото рибарят трябва да е в състояние да изтегли шарана (особено близо до брега). Прътът трябва да е снабден с малка и лесно регулируема макара. Внимавайте тя да има надеждна контра. Кордата зависи от тежестта на пръта и трябва да е между 0,22 и 0,27мм. В участъци, където във водата има растителност и водорасли, в които въдицата би могла да се закачи, спокойно можете да сложите по-дебела корда. На кукичката могат да се закачат топчета от тесто. Тестото е от особен интерес, защото е много използваемо и освен това се приготвя лесно. Ако се добави оцветител и ароматизатор, то може да стане още по-примамливо за рибата.

Тестата за стръв се състоят от свързващо вещество и различни съставки. Като свързващо вещество могат да се използват брашно за паниране или пълнозърнесто брашно. Те се смесват с котешка храна, пастет, сардини, дори и храна за кучета, за да се получи меко тесто, но все пак достатъчно здраво да се задържи на кукичката. Колкото до съставките на тестото, за фантазията няма граници. Чрез пробване човек се учи. Може да подобрите качествата на вашето тесто, като добавите казеин или минерали.

- Рецепта за тесто: 500 грама брашно за паниране, 100 грама царевично брашно, 100 грама счукани ядки, 100 грама соево масло и 8 грама червен пипер.

От Пламен Григоров