Мъздругата е малко позната риба. В различните региони я наричат още дойца, въдовица, мъздруна. Разпространена е в Източна Европа и в по-голямата част от Азия. В България се среща в р. Дунав и долните течения на протоците и – Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и др. Макар че в Западна Европа отглеждат нейна разновидност като аквариумна рибка, дунавската мъздурга е прекрасен обект за спортен риболов.

Характеристики

Рибата е от семейство шаранови. Достига до 70 см дължина и 4-5 кг тегло. На външен вид наподобява речния кефал, но има и някои разлики. Тялото на мъздургата е средно високо, покрито с немного големи люспи. Главата и е малка, с малка (в сравнение с тази на кефала) крайна уста (крайната уста означава, че и двете устни са еднакво дълги). Има големи очи. Гръбната перка започва зад началото на коремните перки. Аналната перка, за разлика от кефала, е вдлъбната, а не изпъкнала и е с тъмночервен цвят. Опашката е по-дълбоко изрязана. Мъздургата води стаден начин на живот. Става полово зряла на около 3 години. Размножителният и период е в края на март и началото на април. Нараства сравнително бързо. Живее до 10-12 години.По подобие на кефала, мъздургатра се числи към хищниците, но всъщност е всеядна. Мъздургите търсят храната си на места с по-слабо течение, в обраслите стари корита, крайбрежните препятствия като мостове и паднали дървета. Малките екземпляри се хранят най-вече със зоопланктон, различни насекоми и техните ларви, дребни ракообразни. Възрастните предпочитат дребни мекотели, всякакви насекоми, червеи, семена и, разбира се дребни рибки. Всъщност малките (3-4-сантиметрови) рибки са основната част от менюто на едрите представители от този вид. Като се има предвид това многообразие от естествена храна, мъздургата може да се лови успешно на една дузина видове стръв – като се започне от хляба, житото, белия, торения и розовия червей (това е червей, който може да се открие във влажните участъци по брега на р. Дунав), мине се през насекомите, изкуствените мухи, царевицата, качамака и се стигне до поповата лъжичка, дребните рибки и блесната. Мъздургата кълве активно през периода март-септември.Когато нивото на р. Дунав се покачи, не само мъздургите, но и други видове навлизат в долните течения на реките. Това дава възможност да се лови „на леко“. Мъздургата се търси в прозорците между водната растителност. 3,5-4-метров телескоп с екшън 20-40 г или такъв без водачи (5-6 м) и линия, изградена от основно влакно 0,20-0,22 мм с малко по-тънък повод или 0,18 мм без повод и кука номер 8-10 са подходящи за целта. Стръвта, както споменах, може да е червей (белият – на грозд), хляб, жито, също и стиропор, грах, някакъв дребен плод. Мъздургата често навестява въдиците, заметнати за шаран или каракуда със стръв царевица и тесто (качамак). Макар че с тях рядко се търси специално мъздурга, ако решите да си опитате късмета, кука номер 6-7, по-широка от обикновен, комбинирана с едно зърно млечна царевица, е идеалният вариант. Не се увличайте по съвсем тънките влакна, защото някой изгладнял шаран може лесно да го скъса. Мъздургата може да се улови и на изкуствена муха. Това става най-често през лятото. Използват се по-едри мухи от тези за речен кефал. Ярките цветове по тях – жълт, оранжев, червен, понякога дават резултат. Ако опитате с муха по р. Дунав, трябва да внимавате с расперите, които нерядко атакуват и отнасят мухите.Малката рибка е любима храна на едрите мъздурги. Подходящи за неколкосантиметрови „блестящи“ рибки – уклейчета, червеноперки, каракуди. Рибката може да се подаде на плувка или на тежко. По мое мнение по-подходящ е вторият начин. Стръвта може да се закачи за едната устна или под гръбната перка, на кука номер 4-5. Така или иначе, рибката лесно умира, което създава някои неудобства. Те могат да се преодолеят с правилно подбрана въртяща блесна. Използват се малките номера – 0-1, евентуално номер 2, ако се предполага, че екземплярите са големи. Цветът е бял (сребрист) или жълтеникав, а понякога отблясъците от отразяващата лепенка също се оказват ефикасни. Блесната се води немного бързо, в долните слоеве на водата. Ако се лови в р. Дунав, далечното замятане е от решаващо значение. Поради това лодката или подходящото утежнение способства за успешния край на излета. Независимо дали се лови в Дунав или в старите корита на притоците и, блесната често се атакува от други хищници – щука, бяла риба, костур, распер, кефал. Затова и влакното не трябва да е тънко – подходящо е 0,22-0,25 мм. Металният повод е ненужен, дори плаши мъздургата, така че ако удари щука, всичко е въпрос на шанс. Ударът на мъздургта е внезапен и плътен, а схватката с нея е неповторима. Месото на мъздургата е с особен оранжев цвят и много добър вкус. Това, че се храни с ларви и насекоми, я прави подходяща за биологична борба, а също така и за заселване в обезрибени водоеми.