От съществено значение за риболова е правилният избор на мястото, където той ще се извършва.Колкото и грижливо да е монтирана въдицата, каквато и стръв да се заметне във водата ( безусловно това са важни неща ), не може да се очакват задоволителни резултати, ако мястото не е добре избрано.Във водоемите където се извършва спортен риболов с въдица, се срещат различни видове риба. По всяко време на денонощието те се придвижват в зависимост от температурата на водата, от колебанието на водното ниво, от количеството на естествено попадащата или намираща се във водата храна и от сезона. По такъв начин през различните часове на деня рибките извършват по-дълги или по-къси преходи ( миграции ).Когато водоемът е познат, въдичарите по-добре се ориентират и знаят предварително къде и каква риба се задържа, но когато се предприеме риболов в непознати водоеми, изискват се знания и умения по външни признаци да се определи местонахождението на рибата. При избора на участък се изхожда преди всичко от рибата, която ще се лови. ЩУКАТА например предпочита участъците обрасли с по-богата водна растителност. БЯЛАТА РИБА и МРЯНАТА отбягват тези места и се придържат към по-чистите песъчливо-каменисти дъна на водоемите. Там има и по-големи скални блокове, които са сигурни убежища в случай на опасност. ШАРАНЪТ, КАРАКУДАТА, СОМЪТ, ЛИНЪТ и някои други риби се придържат както около водната растителност, както и към тинестите дъна на водоемите. Там те ровят в тинята, за да търсят храна. Има обаче и такива риби, които изобщо не обитават застояли водоеми. Такава е например ПЪСТЪРВАТА, която се задържа в дълбоките вирове и пенливите бързеи на планинските реки и ручейчета. Тя се среща още в някои по-богати с кислород високопланински езера и язовири. Там предпочита по-долните пластове на водата. По начало рибата се задържа най-често в местата, където намира храна. Това са заливите, крайбрежията, места обрасли с тревна водна растителност, и местата, където се вливат рекичките във водохранилището.В различните части на водоема се среща различна водна растителност – тръстика, папур, хвощ и др. Рибата има различно отношение към нея. Например тръстиката е с твърди стъбла и при вятър, буря и други течения шуми, а този шум плаши рибата и тя бяга. Друго е положението с папура. В него се задържат както ЩУКА, БАБУШКА, КОСТУР,  така и почти всички останали риби от семейство ШАРАНОВИ. В него хищните риби се скриват и от засада очакват плячката си.В по-големите дълбочини, където друга растителност липсва, голямо значение за живота на рибите имат водораслите. Те са почти единственият източник на кислород в тези места, когато по някакви причини въздух не може да проникне надолу. При това водораслите служат за храна на мекотели, личинки и други, с които на свой ред се хранят рибите. Силното им разрастване през лятото е придружено и от силното гниене на умиращи водорасли. Те не пропускат светлината и във водата под тях липсва кислород. Ето защо в такива места риболовът е труден  и те трябва да се отбягват. Сравнително малкото свободно място, останало между водната растителност, е винаги подходящо за риболов. Речният КОСТУР и по-големите БАБУШКИ  често се навъртат там . Пускането на кукичките със стръвта става на самото свободно място или близо до него.През есента ( с понижаване на температурите ) почти всички риби се придвижват към дълбочините. Следователно и риболовът в този период е по-резултатен „на тежко“. През лятото някои риби, като РЕЧНИЯ КЕФАЛ и УКЛЕЙ-ката, обитават и по-горните пластове, докато другите през цялото време остават на дъното ( сомът, бялата риба, шаранът, кротушката, каракудата и др. ). За риболов на хищни риби със спининг и изкуствена муха добри места са бреговите зони на островите, намиращи се навътре във водата, а през лятото – плитчините и протоците, съединяващи два отделни водоема. Присъствието на хищни риби не е трудно да се определи, защото те преследват своята плячка и често изскачат над повърхността на водата, което се забелязва от наблюдателните въдичари.Както беше казано, през различните сезони рибата мени своите местообитания, особено през горещите летни дни. През това време кълването и за дълго се прекратява в обичайните за нея места. Затова въдичарите трябва да знаят поне две-три места, подходящи за риболов в различно време. За това се изисква голям опит, наблюдателност и съобразителност.