Желателно е да се предава движение на стръвта във водата, като се оставя неподвижна само за няколко секунди, независимо от това дали ловим в стояща или течаща вода, защото така тя става по-забележима и примамлива за рибата. От правилното и водене много зависи честотата на кълване, тъй като на дадено захранено място може да се е събрала много риба, а кълването да е рядко, ако не съумеем да придадем на стръвта подходящо движение. За да правим правилно това, трябва добре да познаваме дънния релеф, особено при дълбоко отпускане на стръвта. Трябва да знаем къде по дъното има ями, потопени предмети и дървета, скатове, растителност, буци и камъни, защото около тези места с най-вероятно кълването.Когато в средно и бързо течение на реката ловим риба с далечно отпускане на стръвта, трябва своевременно да подаваме влакно, защото задържането му ще позволи на течението да го изпъне между плувката и стръвта и последната да се издигне към повърхността, без да може да облови нужната ни дълбочина. Същевременно не трябва да оставяме много свободно и неизпънато влакно между плувката и  върха на пръта, защото това ще пречи на своевременното засичане. Най-добре е отпускането на влакното да става при отворен бигел, при което плувката сама ще изтегля нужното влакно. Разбра се, при необходимост от засичане ще трябва да затворим бигела или да притиснем влакното към пръта.