Най-важният белег, характеризиращ този начи на риболов, е наличието на плувка, която поддържа стръвта на определена дълбочина. При това стръвта може да виси неподвижно във водата, да се придвижва от риболовеца с потеглянето на влакното, да се движи по течението на водоема или носена от вятъра при стоящи води. Ако стръвта е лека, на влакното се поставят малки тежести, които трябва да бъдат съобразени с плувката. Тежестите помагат също и за по-далечно замятане.
Най-подходящи за този риболов са телескопите, защото при една и съща дължина са значително по-леки и не уморяват ръката. Предпочитана дължина е 3-4 метра, което позволява да се замята на значителни разстояния. Използват се влакна със следните пределни дебелини:
- за уклей, червеноперка, кротушка, черна мрена, скобар, кефал, каракуда, костур, илария, морски кефал, попчета и др. - до 0,24мм.
- за шаран на плувка, особено на млечна царевица може да се използват влакна 0,35мм, защото може да бъдем изненадани от едри и мощни екземпляри.
Макарата трябва да бъде спинингова, лека и малка, с добре регулиращ се аванс. Трябва да има навито поне 50 метра влакно, защото често се налага да отпущаме стръвта по течението на реката. Добре е преди риболов мястото да бъде захранено, защото по този начин привличаме рибата в близост до нас.
Този начин на риболов е динамичен, риболовецът често замята и сменя мястото си в търсенето на рибата. Тъй като се работи със сравнително дълъг прът, гледаме край нас да няма висока растителност, защото при замятане ще закачаме често. Добре е да знаем дълбочината на водата, за да можем правилно да поставим плувката на нужната дълбочина.
Тъй като риболовстването е на близки разстояния и на сравнително дребна риба, засичането трябва да бъде рязко, но не силно, защото при силен замах на пръта, хванатата риба (или голата кука) изхвърчава зад нас и се оплита в растения или клони на дърветата. Рибата се вади с макарата, само при чист бряг може направо да я изхвърляте зад вас. Когато сме отпуснали далеч стръвта по течението или влакното има голям корем, е необходимо да засичаме с по-голям замах.
Ваденето от водата на по-едри екземпляри особено при стръмен бряг, трябва да става с кепче, защото можем да счупим върха на телескопа.
При някои видове риба (каракуда, червеноперка, кротушка и др.) могат да се завързват по две кукички на отделни поводи, но това не повишава резултатността на риболова, защото се занимаваме непрекъснато да разплитаме куки и да ги зареждаме с нова стръв.
От Николай Русков
Остави коментари