Сред неизбежните риболовни неудачи през дългата зима, още при първите пролетни симптоми  у рибарското сърце се пробужда онази толкова позната тръпка на предстартовата треска. Въдиците се потягат, прави се щателен технически преглед  на оборудването, уговарят се предстоящите риболовни маршрути.Пролетта възражда живота в природата и това внася допълнителна мотивация да се влезе с летящ старт през новия сезон. Защото и рибите дълго са очаквали това време. Изтощени от „кислородния глад“, изнемощели от мижавата храна през зимата и в същото време с натежали кореми с зреещия хайвер. Ето достатъчна предпоставка да се нахвърлят с апетит към всякаква предложена храна  и да се задържат на захраненото петно задълго. А там неминуемо ще налетят и на примамките на въдиците. Списъкът на рибите от най- многобройното и популярно у нас шараново семейство задължително започва с бабушките. Някъде вероятно ще се конкурират с уклеи, другаде с костури или кефали, а на по късен етап – и с каракуди и платики. Но те са на първо място,защото ги има във всеки наш язовир, защото рано – рано  навлизат в пролетен режим и най- вече защото кълват атрактивно и радват рибарите със сериен улов.

Къде са сега?

В по-плитка вода, разбира се, където ще намерят удобни територии за хвърляне на хайвера. Движат се в относителна близост до бреговете , като стриктно се придържат към пасажните принципи. Заедно намират и усвояват храната, заедно се справят с рисковите ситуации – срещи с хищници или рибари. Е, плащат кръвен данък, но такива са законите на природата. В по-ранна пролет може и да се застоят  в по- дълбоки участъци, но с трайното затопляне през април  са вече на метър- два дълбочина – по обширни разливи, в особени ръкави и устия на язовирите. И ще останат там до приключване с родителските си ангажименти. При нормални атмосферни условия, без някакви сериозни аномалии, ще дадат потомство през май, а по височинните язовири може и през юни.

С какво се хранят?  

Не са претенциозни към храната, понеже доскоро са били в типично зимни пости и сега налитат на всичко, което сметнат, че става за ядене. Най- вече дребни дънни организми, понеже растителната храна, към която се ориентират през лятото , сега все още е оскъдна. Затова на предлаганите ароматни захранки просто няма как да откажат, а червеите ( от всякакъв вид,но най-вече бели) са просто деликатес за тях.Понякога ще се съблазнят  и от тестени примамки , но това по- скоро е на по- късен етап, когато се забелязват вече някои признаци на капризи по отношението на храненето. Тук се налага едно важно уточнение. Практиката показва, че предозиране на стартовата порция  захранка може да има обратен ефект. Това се случва, ако цветът на храната ярко се различава от дънния грунт. Изглежда богатата трапеза стресира рибите по някакъв начин и те се оттеглят, въпреки че първоначално са реагирали на храната. Учените го обясняват с факта ,че на фона на контрастната трапеза на дъното те стават лесно забележими  за хищниците.

С какво се ловят?

Ако са на близка дистанция, няма по- добър избор от един чувствителен директен телескоп. При добре балансирана линия риболовът става много динамичен и спокойно може да се премине в стил „гол след гол“. Ето примерен вариант на постройката :
  • основно влакно 0.12/0.14мм,
  • повод 0.10мм с кука №18
  • плувка еднограмка е достатъчна, ако не се налага да се търси по голяма дълбочина.
При нужда от по-далечно замятане ще се заложи на прът с макара – мачов или болонеза, а може и най-обикновен телескопичен прът от серийното китайско производство. Но там вече плувката да бъде по- тежка ( при мача-ваглер), за да се достига желаната далечина.Фидерният риболов също може да се окаже доста резултатен, особено в дни, когато рибите се придържат по- навътре и са трудни за достигане със споменатите по горе въдици. Все пак като класика в пролетния риболов на бабушка  се възприемат вариантите на плувка.

Как кълват?

Дойдохме до най-интересния въпрос. Отговора подсказва защо бабушката е на първо място в обявения списък на приоритетните пролетни риби. Кълването е изключително разнообразно и атрактивно. Плувката ще потрепне веднъж-дваж като знак за предупреждение, пък току се потопи плавно. В друг случай ще се измести встрани, в трети – само леко ще наведе антенката  и ще се задържи достатъчно дълго така, че да даде време за засичане. Понякога поведението им се променя в хода на деня и това се отразява на резултатите. Рибите може и да полазят по нервите на рибарите с леко еднократно навеждане и бързо пускане. Това се получава в някои необичайно топли пролетни дни и то в следобедните часове. Като цяло обаче кълве доста настойчиво, за да се гарантира висока успеваемост и повечето от засечените риби да се озовават в живарника. Даже заради прояви на лакомия се случва да нагълтат дребната кука, което налага да влизат в действие помощни средства ( кукоизваждач ) за спасяване на линията.Това е типично поведение само за пролетта ,  в топлото време стават доста по- мнителни при проучване и усвояване на храната.

Докога?

Ако е в настроение, нищо чудно да се натрупа солиден актив, който да надхвърли допустимата от закона дневна норма (3 кг.). Правилата са си правила, излишъкът задължително се връща обратно , а ако човек набляга на спортния елемент, би му направило чест да върне и всичката риба , за да и даде шанс в предстоящата  свещена за нея родителска мисия. Но няма да е чудно, ако кълването внезапно секне, без видима причина. Ей така, както са били във вихъра си, бабушките тотално изчезват и може за много дълъг период изобщо да не се покажат. Но търпението в такива случаи е единствената възможност да се дочака втори шанс. Може да е чак следобед или дори на свечеряване. Ако ли не, може би на следващия ден.Това истинско риболовно шоу ще продължи до въвеждане до забраната за риболов от 15 април заради размножителния период. Тогава ще ги оставим на мира да дадат потомство, за да имаме шанс да им се радваме и през следващите години.А и децата ни да ги опознаят …