Описание

Речната пъстърва е широко разпространена в Европа, Азия, както и по северното крайбрежие на Африка – Алжир, Мароко и др.

Обитаване

Тя предпочита студените и бързотечащи води, богати с кислород. По отношение на кислорода във водата е една от най-взискателните риби. Взискателна е и към температурата на водата. Трудно понася температурата над 20, 25 градуса. У нас обитава почти всички планински реки и потоци и високопланински езера. Среща се още в горното течение на Резовска, Велека и Златна панега. По изкуствен и естествен път е заселена в някои планински язовири от Баташката каскада, Белмекен и др. В миналото запасите и са биле големи. Сега поради променящата се естествена среда – усилено ползване на горите, използване водите на планинските реки за различни цели ( водоснабдяване и енергодобив ) – нейната численост намаля чувствително. Придържа се около бързеите и водопадите, я скалистите и сенчестите участъци на реките, в язовирите – там където се втичат речните води.

Характеристики

Речната ( балканската ) пъстърва е много красива риба. Тялото и е вретеновидно и стройно, леко странично сплеснато. Характерно за нея и останалите видове пъстърви е наличието на малка, така наречена „мазна перка“ между гръбната и опашната перка. Гърбът и е с маслинено-зелен цвят, а страните и са златисто-жълто-кафяви. По тялото има дребни, кръгли, оранжеви, червени или кафяви петна, заобиколени със светла ивица. В зависимост от характера на водоема в оцветяването и има различни вариации. Устата и е голяма, а не челюстите, има два реда ситни зъби.

Храна и Растеж

Речната пъстърва достига обикновено 20-35 см. дължина и 0,500 гр. Тегло. Улавяни са екземпляри, дълги 80 см. и тежки 5 кг. При добри условия на една година е дълга 12 см. и тежи 20 гр., на две години съответно 24 см. и 150 гр., на три години 30 см. и 200-300 гр. Тази риба яде храна от животински произход – личинки и лаври, мамарци, еднодневки, хирономуси, червеи, насекоми, попови лъжички, жаби, дребни рибки и др.  Храната си намира, като повечето стои на едно място, но я търси на повърхността на водата и на дъното.

Начини за ловене

Пъстървата е много лакома и много предпазлива. Тези качества предопределят и начина и на ловене. Тя се лови с „булдо“, „на леко“ ( на плувка ), „на тежко“, с изкуствена муха и блесна. В зависимост от характера на водоема и от размера на рибата се използват горните изброени методи. Особено внимание се изисква при ловенето на пъстърва в малките високопланински рекички и ручеи. Най-добре се лови привечер и сутрин. Пъстървата е плашлива риба и тежките стъпки и всяко непредпазливо движение може да се окажат фатални за крайния резултат.

Въдичарите, които умеят незабелязано да се придвижат към водоема, могат винаги да разчитат на успех. За такъв риболов е подходящ лек прът тип „телескоп“ с дължина 4 и повече метри, влакно с диаметър 0,20 – 0,25 мм. и кукички номер 10 – 13. Кукичката със стръвта се замята внимателно или се пуска отвесно над водата, така че течението да я придвижи на известно разстояние. Ако веднага не последва рязко кълване, трябва да се опита на всички пластове на водата, като ту се издига, ту се отпуска стръвта. Повече от всичко пъстървата се страхува от бързо потъващата примамка, затова тежест не се употребява. Така се лови от висок и удобен за маскировка бряг. Освен с червеи  за стръв може да се използват ларви, насекоми и други примамки. Замятането на скакалец или муха става така, че най-сполучливо да се имитира естественото падане на насекомото върху водната повърхност. Пъстървата налапва изцяло скакалеца или мухата и бяга към дъното.

Лов с изкуствена муха

Трябва да се изтъкне, че ловенето на тази риба с изкуствена муха представлява върхът на въдичарския спорт, наситен с приятни напрежения и емоции. В зависимост от условията се използва „суха“ или „мокра“ муха. Замятането се прави напречно на течението. Когато повърхността на водата е гладка, можем да ловим със „суха“ муха от брега, но трябва да се прикрием. Този метод за ловене на пъстърва е по-типичен , отколкото с „удавена“ муха. Тук се изисква не само точно, но и много далечно замятане. Пъстървата бързо налапва стръвта и бяга. Подборът на изкуствените мухи зависи от характера на водоема, от състоянието на времето, от сезона през който се лови, и от поведението на пъстървата.

Лов с булдо

Това дава възможност мухата да бъде заметната доста далеч.

Лов на блесна

В по-големите високоланински езера и язовири интерес представлява и ловенето на пъстърва с блесна. За това са необходими сравнително къс прът, спинингова макара, не по-тежка от 300 гр., влакно със сечение 0,20-0,30 мм. в зависимост от големината на пъстървата и характера на водоема. За предпочитане са по-малките блесни ( с дължина от 3 до 5 см. и тегло 5-10 гр. ). Видът на блесната се определя чрез пробване на място – която се окаже най подходяща с нея се извършва риболовът. Може да се препоръча въртящите се блесни. Замятането на блесната в големите водоеми се извършва колкото се може по-навътре, защото рибата там е по-малко наплашена и по-малко предпазлива.

Попаднала на куката пъстърва се съпротивлява много енергично като дърпа настойчиво влакното и се върти. Някои силни екземпляри правят скокове в страни. Ако пъстървата оказва съвсем слабо съпротивление, това значи, че тя е закачена някъде другаде, а не за устната.

При ловенето на пъстърва, за да има по-добър успех, необходимо е въдичарят да познава характера на водоема.


Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!