Успеха за улов на пъстърва минава през три изисквания:

  • Абсолютна дискретност по време на придвижването по дължината на брега. Желателно е да се избегне тропота на крака, събарянето на камъчета, жестикулации, носенето на добре видими дрехи;
  • Майсторлъкът да се използват повече техники на риболов, за да има възможност за адаптация към променящите се поведения на хранене на рибата;
  • Добро познаване на местата през целия сезон. Те се променят като функция на промяната на нивото на водата, температурата и наличието на определен вид храна.
От всички видове риби в нашите сладководни водоеми, пъстървата без никакво съмнение е една от най-търсената риба от мнозинството от риболовците. Фактът, че тя се среща в голяма част от водоемите позволява тя да бъде обект, поставен на първо място в градацията на риболовната страст, а именно: престижът и, породен от нейната висока кулинарна стойност; нейният улов без да бъде труден подхранва страстта на риболовеца в търсенето на сигурни техники за нейния риболов. Не на последно място е взискателността на пъстървата към водоемите, които обитава, с други думи – дивата красота на пейзажите, където се практикува риболова на пъстърва.

Описание – общи черти

Тялото е с форма на ракета, изтеглено, перфектно адаптирано за бързи води и покрито с петънца ( 100-125 върху страничната линия ). Главата е масивна, устата е широка с многобройни и остри малки зъби. Перката на опашката е мощна и с прави линии.Трябва да се отбележи присъствието на малка мазна перка, характерна ( но не специфична ) за семейство сьомгови , между перката на гърба и перката на опашката.За голяма част от риболовците у нас са познати само два вида пъстърва: дивата – „ балканска “ и питомните – „ американска “ и „ дъгова “. Съществуват още няколко вида пъстърви: речна, езерна, морска, сивен.

Специфични черти

  • Речна пъстърва – окраската на този вид пъстърва варира в зависимост от местата, които тя обитава. Определени черти на вида са повече или по-малко наследствени, други са резултат на учудващ миметизъм: тъмни пъстърви от малки потоци, течащи върху легла от гранит или пъстърви, почти посребрени от открити реки с пясъчно дъно. Гърбът и страните са посипани с многобройни черни точици и петънца с рубинен цвят. Размерът и теглото варират в зависимост от богатството на мястото; една речна пъстърва във варовикова равнина може да достигне до 3 кг. , в изключителни случаи 7-8 кг., докато една речна пъстърва от малко поточе не може да премине повече от 20-25 см.
  • Езерна пъстърва – сребриста окраска, обсипана с черни точици. В някои големи езера, богати с рибки – фураж, пъстървите могат на надвишат 10 кг.
  • Морска пъстърва – абсолютно същата окраска като езерната пъстърва, с която тя притежава много прилики. Размерите на морските пъстърви варират между 30-40 см. за малките екземпляри, и 1м. и тегло 10 кг. за големите.
  • Дъгова пъстърва – в сравнение с речната пъстърва , тялото е по-масивно и главата малко по-малка. Гърбът и е зелен, с лек син оттенък, страните са светли с дъговидна лента по цялата дължина. Многобройни малки черни точки по гърба. , страните, също и върху перките на гърба и на опашката. Среден размер на една дъгова пъстърва е 30 см., но може да достигне и до 80 см. с тегло 6-7 кг.
  • Сивен – по формата на тялото си прилича на речната и дъговата пъстърва. Окраската му е много колоритна, поради което се смята, че между пъстървите той е най-красив. Гърбът е маслинено зелен с тъмни тигрови ивици и петна. Страните са виолетови, напръскани с оранжеви или розови петна , а под тях има червеникава надлъжна ивица. Коремът е жълто-сребристо-бял. Гръбните, коремните и аналните перки са с бял кант по тях. Достига дължина 30-40 см. и 1 кг. тегло на петгодишна възраст. В Америка достига сравнително по-голяма дължина и тегло до 7 кг.

Начин на живот

Всеки вид пъстърва обитава водоем, задоволяващ неговите специфични изисквания. Що се отнася до речната пъстърва, наличието на голямо количество кислород под повърхността на водата е от съществено значение. Някои проучвания в тази насока доказват, че съдържанието на кислород не трябва да бъде продължително под 9,5 мг/л ( или 7 куб.см/литър ), в следствие на което пъстървата умира. Съдържанието на кислород е пряко свързано с другите компоненти и характеристики на водата. Съдържанието е по-високо при буйните реки и потоци с бързеи и водопади, и се осъществява по-изявен обмен въздух-вода, отколкото в спокойните води, където отслабва, когато температурата и замърсителите се увеличат. Ето защо пъстървите живеят в студени, чисти и буйни води. Тези показатели са характерни за високопланинските реки и потоци в подножието на планините, където температурата превишава рядко 18 градуса, но също така и във водоеми като яз. Доспат например, в които няма бърза вода и температурата понякога надвишава 18 градуса, но наличието на кислород във водата се компенсира от водораслите, които на базата на фотосинтеза произвеждат необходимо количество за съществуването на пъстървата.

Поведение на хранене

Щом е в период на хранене и е заела позиция за лов, пъстървата разкрива силно териториално поведение, което я кара да атакува всичко, което е навлязло в нейна територия. Това поведение се появява много рано при пъстървата, практически след поглъщането на жлъчното мехурче. Обратното се наблюдава в период на покой, гореспоменатото поведение изчезва и по-голямата част от рибите, независимо от техните размери могат без проблем да съжителстват и в много ограничен участък.С поведението си в период на хранене и позиция за лов в територията и, пъстървата доказва ефективността на всяка стръв.Много лакома и с месоядни наклонности, пъстървата няма ни най малък изборен режим на хранене, което и дава възможност да се възползва от всички източници на храна на разположение във водоема: червеи, ларви, мухи, водни и земни инсекти, всички видове дребни и малки рибки от други видове…включително и малки пъстърви. Към дългия списък трябва да прибавим също и храна на растителна основа.След периодите на булимия ( ненаситен глад ) следват дълги дни на въздържание и умереност или моменти, в които пъстървата се представя като много прецизна при избора на храна.

Начини на риболов

Често се споменава, говори и пише, че пъстървата е хитра и на практика нейния риболов е труден. Може да се поспори, защото това не е точно така. Че е много плашлива риба, постоянно в засада в своите ловни територии и винаги готова да офейка при най малкия знак на чуждо присъствие, всички риболовци трябва да са го забелязали. Но неможе да се каже, че наистина е трудно да бъде измамена. Някои бели риби в течаща вода понякога са по-малко наивни от нея с тяхното поведение. Едно изключение между другото: на местата, където се практикува оживено риболова, пъстървите се научават да различават различните видове стръв и по-големите екземпляри стават нехващаеми освен в кратките периоди на хранителна лудост.Съществува добре изградена йерархия – няма нищо случайно във факта на разпределение на рибите по сектори във водоема. Най-добрите места и убежища са винаги заети от най-големите пъстърви, останалите от по-малките, но винаги според размерите. Като риба от бързите води, пъстървата винаги се държи с глава срещу течението, с изключение когато има контра-течение, където точно се позиционира с глава по посока на течението.

Избор на място

Местата за риболов са повече или по-малко трудни за локализиране в зависимост от вида на водоема ( много по-лесно е край бързия поток, където са чудесно отбелязани, за разлика от по-голяма река ); в друг случай, местата могат да бъдат разположени на много и различни места, но отговарящи винаги на точните условия и изисквания:
  • Наличието на достатъчно храна, донасяна от течението;
  • Възможността на рибите да се задържат на позиция, без да е необходимо да полагат много усилия в борба с течението;
  • Близостта на място за покой и отдалеченост на стръмни брегове.

Риболов на пъстърва с естествена стръв

Това е най-популярният метод на риболов, познат и приет за основа на риболова на пъстърва, изискващ познания за хранителните темпове и разположението на рибата през цялата година. Риболовецът, практикуващ с естествена стръв, стигнал до нивото за добър улов, независимо от обстоятелствата и сезона ( а това – живата стръв го позволява ), много бързо може да стане добър специалист на риболов с изкуствена стръв и на муха с шнур.

На усет

Тази техника, както самото име подсказва, е свързана с чувствителността на риболовеца, който държи влакното в пръстите си, позволява на естествената стръв да достигне до дъното, е приложима в началото на сезона и всеки път, когато водата е с по-високо ниво и мътна.

Риболов с малка рибка

Много често забравяна от риболовците на пъстърва тази техника е забележително ефикасна, а в някои случаи, а в някои случаи е единствения начин да се улови голямата хищна пъстърва.Най-добрите за целта малки рибки са елешката ( но не винаги е възможно да ги подсигурим ). Малките кротушки, както карагьоза и малкото кленче могат да ни бъдат от полза.
  • Техники: в зависимост от условията на риболов съществуват многобройни възможности за улов на пъстърва на малка рибка.
  • Плаващо очакване: може да се остави пръчката за известно време на земята, за да може малката рибка да се адаптира, но най-добре е да се държи в ръка и да се имитират движения на рибката,. Движейки линията напред и в страни.
  • Влачещо очакване: позволява да бъдат проверени всички класически позиции на реката с бързо течение. Същото действие както при риболова на естествена стръв в пролетни води.
  • Очакване с подвижна тежест: с това очакване е възможно да се достигне точно до желаното за замятане място, непостижимо с други техники ( подмоли, засеки на скали…) както и в дълбоки вирове. Замятането се прави на широко и прибирането се прави на подскоци или придвижвания с различни амплитуди. Във всички случаи оставете да удари добре и след това засичате.