От всички видове риби в нашите сладководни водоеми, пъстървата без никакво съмнение е най-търсената риба от мнозинството от риболовците. Фактът че тя се среща в голяма част от водоемите позволява тя да бъде обект, поставен на първо място в градацията на риболовната страст, а именно: престижът и, породен от нейната висока гастрономична (кулинарна) стойност, нейния улов, без да бъде труден подхранва страстта на риболовеца в търсенето на сигурни техники за нейния риболов.

Не на последно място е взискателността на пъстървата към водоемите, които обитава, с други думи - дивата красота на пейзажите, където се практикува риболова на пъстърва.За голяма част от риболовците у нас са познати само два вида пъстърва: дивата - "балканка" и питомните - "американка" и "дъгова". Всъщност характеризирането и разделението на пъстървовите видове е много комплицирано и не позволява една такава опростена класификация. И това е породено от два аргумента. Преди всичко, защото не е лесно да се приемат отклоненията при различните елементи и форми на пъстървата.

Достатъчно дълго време учените се противопоставяха сами едни на други за предложенията за класификация, в частност - случая с морската пъстърва и езерната пъстърва. Някои таксономисти се опитваха да ги класифицират в отделни категории различни от речната пъстърва, докато други мислеха, че се отнася само за една и единствена класификация. Последната теза най-накрая доведе до единодушие и единомислие.

Вече е прието, че морската пъстърва и езерната пъстърва са миграционни форми на речната пъстърва и техните окраски са дело само на специфичната адаптация към несходните места на живот.Но как да се отнесем към фамозната корсиканска пъстърва (Salmo trutta mascrostigma), която както латинското и наименование внушава, се разпознава по голямата черна точка зад окото и? Става ли въпрос за проста локална форма на речната пъстърва? Не е ли тя само едно подразделение или напротив трябва да се разглежда като вид различен от целостта? Там още, специалистите не са постигнали съгласие.Ако дъговата пъстърва представлява определено по-голям интерес за рибовъдните стопанства от търговска гледна точка и от позиция на зарибяването на водоемите, то и речната пъстърва е обект на интензивно отглеждане със същите цели. По-важното при тези производства на речна пъстърва на рибовъдните стопанства е дали при използването на интензивните методики не се проявяват отклонения на структурна и генетична основа при зарибяването на водоемите, отсъстващи при речната пъстърва, която в продължение на дълга селекция при естествени условия е успяла да си създаде и да се адаптира чудесно към условията на нейния биотоп.

Общи черти

Тялото е с форма на ракета, изтеглено, перфектно адаптирано за бързи води и покрито с петънца (100-125 върху страничната линия). Главата е масивна, устата е широка с многобройни и остри малки зъби. Перката на опашката е мощна и с прави линии. Трябва да се отбележи присъствието на малка мазна перка, характерна (но не специфична) за семейство сьомгови, между перката на гърба и перката на опашката.

Специфични черти

Речна пъстърва

Окраската на този вид пъстърва варира в зависимост от местата, които тя обитава. Определени черти на вида са повече или по-малко наследствени, други са резултат на учудващ миметизъм: тъмни пъстърви от малки потоци течащи върху легла от гранит или пъстърви, почти посребрени от открити реки с пясъчно дъно. Гърбът и страните са посипани с многобройни черни точки и петънца с рубинен цвят повече или по-малко обиколени с ореол на бледо синьо. Размера и теглото варират в зависимост от богатството на мястото; една речна пъстърва в река във варовикова равнина може лесно да достигне 3кг, в изключителни случаи до 7-8кг, докато една речна пъстърва от малко поточе не може да премине повече от 22-23см.

Езерна пъстърва

Сребриста окраска, обсипана с черни точици. В някои големи езера, богати с рибки - фураж, пъстървите могат да надвишат 10кг.

Морска пъстърва

Абсолютно същата окраска като езерната пъстърва, с която тя притежава много прилики. Размерите на морските пъстърви варират между 30 и 40 см, за малките екземпляри, и 1м и тегло до 10кг за големите.

Дъгова пъстърва

В сравнение с речната пъстърва, тялото е по-масивно и главата малко по-малка. Гърба и е зелен, с лек син оттенък, страните са светли с дъговидна (седмоцветна) лента, характерна по цялата дължина. Многобройни малки черни точки по гърба, страните, също и върху перките на гърба и опашката. Среден размер за една дъгова пъстърва е 30см, (добра порция за рибовъдниците с комерсиална цел), но може да достигне и до 80см за едно тегло от 6 до 7кг в една предпочитана среда.

Сивен

По формата на тялото си прилича на речната и дъговата пъстърва. Окраската му е много колоритна, поради което се смята, че между пъстървовите той е най-красив. Гърбът е маслинено зелен с тъмни тигрови ивици и петна. Страните са виолетови, напръскани с оранжеви или розови петна, а под тях има червеникава надлъжна ивица. Коремът е жълто-сребристо-бял. Гръдните, коремните и аналните перки са с бял кант по тях. Достига дължина 30-40см и 1кг тегло на петгодишна възраст. В Америка достига значително по-голяма дължина и тегло до 7кг.

Размножаване

Речната пъстърва влиза в размножителния си период в края на есента, Ноември - Декември. Тя не се колебае понякога да предприеме дълги миграции (повече от 10км), към извора, ако никакво препятствие не пречи на нейното изкачване, за да намери поточе с бистра вода и подходящо (пясъчно, в повечето случаи покрито с дребен чакъл) дъно. Женската си прави една бразда в чакъла и поставя в нея яйцата си (приблизително 2000 на килограм от теглото и), които мъжкарят опложда незабавно. Инкубационният период трае приблизително 400 градуса/дни (например 80 дни на 5 градуса или 50 дни на 8 градуса). При раждането си малката рибка носи голямо жлъчно мехурче, което всмуква (поглъща) в рамките на един месец приблизително.

Биологичният цикъл на морската пъстърва прилича много на този на сьомгата. След един период от 1 до 3 години в сладководни водоеми, малката пъстърва понася една дълбока промяна, която и позволява да навлезе в солени води, след което тя се ориентира към морето. Добре че морският живот и е толкова непознат. Изглежда, че тя не се отдалечава въобще от бреговете. Тя наддава много бързо благодарение на наличието на много и питателна храна, след това, след един престой с различна продължителност в зависимост от реките и индивидите, тя се връща в реката, в която се е родила (от Май до Ноември), обикаляйки и търсейки място за своето възпроизводство. След като си хвърли хайвера, за разлика от сьомгите, много риби се завръщат в морето, където изпълняват един, два, дори три нови цикъла.

Миграцията на езерната пъстърва е подобна на морската пъстърва: тя се качва по реките влизащи в езерата, за да хвърли в тях хайвера си след две - три години езерен живот. Колкото до дъговата пъстърва, случаите с нейното размножаване в естествена среда остават рядкост. Дъговата пъстърва - тази пъстърва с произход западната част на Северна Америка е донесена в Европа в края на миналия век. Тази пъстърва е една чудесна риба, която се бори великолепно, когато е ударила на въдица и може да достигне до 10кг. Трябва да се отбележи, че някои от дъговите са склонни на миграции. За съжаление, у нас тези пъстърви се израждат благодарение на селекцията, извършена от интензивно отглеждане, което те понасят чудесно.