Расперът обича турболенцията. Бързото течение и разпенената вода са неговото царство. Изключително силна и борбена риба той създава незабравими емоции, закачен на въдицата.Виждали ли сте някога как ловува тази невероятна риба? Стрелкайки се на пасажи по водната повърхност всява неописуем ужас сред малките рибки. Водата пред него буквално завира от дребосък.Риболовът му с изкуствени примамки за сега е най-успешен, но само правилната тактика може да ни донесе успех. Те никога не трябва да се замятат директно в мястото на схватката , защото това няма да предизвика атака. По-добрият вариант е прехвърлянето на пасажа и скоростното насочване на стръвта към „ горещата точка “. Това е правилната тактика. Бързото обиране на линията е от изключителна важност, защото расперът е различен от останалите видове хищници. Той не открива жертвите си с помощта на страничната линия, или пък със силно развити обонятелни и вкусови рецептори. Острото зрение на тази риба е най-силното и оръжие, и фиксирайки с очите потенциалните жертви тя атакува със светкавична скорост. Непрестанното бързо и мощно течение, в което живее расперът, го прави изключително силен и много подвижен хищник. При това положение ако водим примамката бавно той ще има предостатъчно време да я настигне, погледне от съвсем близо и да се откаже, усещайки съвсем ясно измамата. Ловните му качества е глупаво да се подценяват, дори при съвсем малко съмнение този разбойник губи всякакъв интерес и се отказва.Където водата ври и се пени – са местата за улов на распер. Изборът на място за риболов е от първа величина. Расперът не ловува на случайни участъци от реката и освен това изобщо не понася постоянното човешко присъствие. Райони, където често се посещават от колеги не са сред приоритетите на тази риба. В бързото течение, където водата ври и се пени, там именно трябва да се търси. Въпреки, че расперите могат да обитават и затворени водоеми , или пък техните устия на реки в никакъв случай там не се събира в големи количества. Течението и неговата скорост в различните реки е различно. В дълбоките вътрешни криви по завоите водата се движи доста по-бавно отколкото в плитките външни участъци. Именно там можем да видим нашия сребрист и борбен съперник. „ Скоростните отсечки “ на водата са неговото царство.Риболовът от лодка, здраво закрепена недалеч от бързея предлага невероятна възможност за пълноценен излет. Замятаме и водим примамката в повърхностния воден слой там, където смятаме че ловува расперът.          Кълването се усеща като удар по върха на пръчката. Недостатък в този случай, е че почти винаги се налага замятане на голяма дистанция и при по слабия контакт с хищника, кълвящ силно навътре куките не се забиват достатъчно здраво в устата му и вероятността да изпуснем рибата никак не е малка. Дистанция от 70-80 метра се постига сравнително лесно със спинингова пръчка с дължина 3 – 3,50 м. и стационарна макара с конична шпула, и навито максимално  догоре на нея с диаметър 0,22 – 0,25 мм. много здраво влакно. Ако въпреки всичко далечното замятане не е достатъчно за достигане ма желаното място и все още ни делят няколко метра се налага употребата на плетено влакно. То при по-малък диаметър позволява екстремно замятане и в същото време е изключително здраво и неразтегливо. Последното негово качество е огромно, защото дори рибата да ни клъвне на 100 метра от нас – забиването на куките здраво в устата и е гарантирано. Контактът е пълен – 100%. Добре е към края на плетеното влакно да сложим 1,5-2 м. монофилно с диаметър 0,22 мм. Това позволява известна гъвкавост ( разтегливост ) на системата, позволяваща както бързо укротяване на първите няколко мощни порива на распера, така и безпроблемно вадене, особено в последния момент – при загребването в кепа.Освен това монофилното влакно е почти невидимо, за разлика от плетеното и дори острото зрение на распера не създава особен проблем.

Коя примамка ще ни позволи безпроблемно замятане?

Съвсем ясно – стройната, тясна и издължена клатушка , както и кастмастерът. По принцип и двете примамки са доста успешни. Стига да боравим с тях по правилата. Те перфектно имитират обичайните жертви на распера – дребни бяскащи уклейчета, независимо дали са изцяло сребристи или пък са съчетани със синия или зеления цвят.На добър успех може да се разчита и с плаващ воблер. За съжаление се замята сравнително трудно на голяма дистанция, но с помощта на течението ( при риболов от лодка ) можем да го доставим на точното място.Расперът безпроблемно атакува и стримерите. Как обаче с тази изключително лека стръв да достигнем далечна дистанция на замятане? Много просто – с помощта на голямо по размер булдо. Готови монтажи е по-голяма дължина и различни стримери можем да си изработим предварително вкъщи и на водоема, да експериментираме до достигане на най-удачното решение. Те за секунди се подменят с вирбел. Различно по големина оловно топче , прикрепящо се на поне 70 см. от стримера позволява коригиране на дълбочината на водене.Борбата с распера е много силна, особено едрите екземпляри правят грандиозни изпълнения – първият им порив може да разбие 20-30 м. влакно от макарата и чрез мощни тласъци с главата те се опитват да изплюят куката. Нагласете си старателно аванса, за да не се сбогувате с тази мощна риба.Повечето риби панически се разбягват, когато при придърпването булдото заоре като булдозер по водната повърхност. За распера това не важи. Той се отнася изключително любопитно към това нещо. Точно тогава се натъква на стримера и с мощен удар на опашния плавник го налапва.За препоръчване е използването на прозрачни булда с овална ( яйцевидна ) форма с вътрешна тръбичка през която минава влакното. Дължината на повода между булдото и стримера може да варира между 70 и 120 см. При риболов с много тежки булда и мощни далечни замятания е по-добре връзката да се направи твърда към ушенцата му. Но – внимание! Ако влакното на повода бързо се натоварва, например при борба с рибата здравината му отслабва и се налага честа смяна.