Описание и характеристики
Каракудата ( Carasius carasius ) принадлежи на семейството на шарановите риби. На пръв поглед се оприличава с шарана, но при по-внимателно оглед ще се види, че има твърде много белези, които я отличават от шарана.Тялото и е тлъсто, тромаво, силно сплеснато и високо изгърбено, което отговаря на изискването за обитаване на тихите затревени водни площи. Няма пипала ( мустаци ). Люспите са златисти или сребристи и не са така красиви, както на шарана.Различават се два вида каракуди: златисти или обикновена, чието тяло е по закръглено , и сребриста, чието тяло е по-продълговато.Устата е месеста, което подсказва за силно развито обоняние и вкус независимо от отсъствието на пипала.По своята непретенциозност за водната среда и храната, тази риба няма равна на себе си. През летните жеги и през зимата се заравя дълбоко в тинята и там прекарва без храна и с понижено количество кислород сравнително дълъг период. Тя обитава такива неугледни застояли водни участъци, където е немислимо да живее друга риба.Поставена във влажен горски мъх и на проветриво и хладно място, каракудата може да издържи жива няколко денонощия.
Има случаи, когато каракудата, поставена отново във вода, напълно се съживява, без да е давала признаци за живот преди това.На дължина нараства до 40-50 см. и тегло 3-4 кг. Обект на спортен риболов са малките риби – 20-30 см. и с тегло от 0,300 до 1,5 кг. Прирастът е бавен – едва 300-400 гр. на четвъртата година.Хайверът се отнася на повърхността на водата около затревените места и се излюпва за два дни при температура 13-14 градуса. Този начин на снасяне и излюпване на хайвера улеснява пренасянето му през плавниците и перата на водните птици. Така се обяснява развъждането на каракудата във високопланинските язовири, чиито води не са типични за каракудата.
Храна
Освен към тинестите дъна каракудата се придържа към местата с развита растителност, тъй като се храни с младите стъбла и листа на водните растения. Приема ларви на насекомите, червеи, понякога тестена храна, попаднала отвън.Характерно за тази риба, е че колкото и да се смята за непретенциозна, риболовът и тук има своите капризи. От традиционните часове за риболов „сутрин“ и „привечер“ има изключения. През септември, октомври и отчасти ноември каракудата приема храна само през деня, когато времето е слънчево и се позатопли.Кълването не е ежедневно. Има и дни когато поемането на стръвта протича през целия ден с малки интервали, а на следващия ден не може да се улови нито една риба. Причините за това явление все още не са добре изяснени.
Техника на риболова
Риболовът може да се извърши с най-обикновени риболовни съоръжения. Риболовът с плувка през пролетта е по-резултатен, отколкото на дъното. Подаването на стръвта трябва да бъде на 30-40 см. от повърхността на водата. Добре се приемат червените торни червеи, монтирани на
кука номер 5-14, или мамарците, макар да не са типична храна за блатните водоеми. Наесен риболовът с дънна въдица може да протече с тестени примамки.При риболова „на плувка“ опипването на стръвта понякога е толкова внимателно, че не се забелязва отместването на плувката встрани. По тези причини ползването на хидродинамична плувка от типа „Буря“ със и без антена се препоръчва.Хоризонтално лежащата плувка при вълнение има слаба видимост.Рибата опипва внимателно подадената примамка, което изисква монтажът да бъде направен по начин, по който примамката добре да прикрие куката и същевременно да не бъде откъсната.Засичането трябва да става леко. Воденето на едрата каракуда има своите емоции, тъй като тя прави опити да се откачи, рязко повличайки с мускулестото си тяло, ту в ляво, ту в дясно въдицата, или да се крие в подводната растителност.Каракудата има неприятен дъх на тиня при консумация, който може да се отстрани, ако каракудата се остави 10-15 дни в чиста вода. Цепена по дължината и оваляна в царевично брашно и малко извара, добре препържена, каракудата може да замести друга риба.
Остави коментари