При максимален капацитет язовира е дълъг цели 19 км, а в а в най-широката си част достига 3 км. Простира се на площ от 18 кв. км с воден обем от 450млн. куб.м. Издължената му снага е разположена от северозапад на югоизток. Високо над североизточните брегове минава живописен път, свързващ градчетата Сърница и Доспат. Язовирът е строен в края на 60-те години на миналия век. Стената му е каменно-насипна, с дължина 230м и височина 60м. Основен водоизточник е река Доспатска.Когато човек има късмет в спокойно и слънчево време да изкачи последните извивки на пътя от Батак за Доспат, пред очите му се открива невероятна гледка - обширна синева от небе и вода с ясно изразена зелена граница между тях от боровите масиви и тучните поляни. Някъде долу в далечината язовир „Доспат“ е разлял води в най-широката си част. В далечината вляво е градчето, с накацали кокетни къщи по околните хълмове, а зад него в теснината на оформения каньон се крие язовирната стена. Вдясно водата запълва множество заливи  и следва начупения планински релеф чак до махала Бърдуче. По – натам към опашката му планинските масиви се оттеглят встрани, за да оставят място за обширното устие, което опира до Сърница. Водноелектрическата каскада „Доспат –Въча“ е най-големият хидроенергиен комплекс в България. Към „Доспат“ са насочени водите от водосбора на Осинска река, благодарение на който в язовира годишно се вливат допълнително 10 млн. куб. м вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ-ове по-нататък по каскадата. Водата от язовира се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу по каскадата „Доспат- Въча“.Открай време привлича вниманието на риболовците не само от региона, но и от цялата страна.Още в далечните години на социализма, бреговете му се опасваха с палаткови биваци от ранно лято до късна есен. Хората съчетаваха спокойна почивка в планината с атрактивен риболов. Тази тенденция продължава и сега, но с времето региона се облагороди и разработи - на мястото на схлупените стари къщурки се построиха множество вили, хотели, почивни бази в околността на двата града (Сърница – откъм устието и Доспат – от към стената). Двете махали Крушата и Бърдуче по североизточния бряг сега са съвременни вилни селища. Места за нощувки предлагат и много частни къщи в близост до язовира. При това региона на язовира се превръща в целогодишна курортна зона, за разлика от по-далечно минало, когато наплива от рибари и туристи беше основно през летните месеци. Две са възможностите за достъп. Едната вече споменахме – по пътя от Батак, покрай язовирите „Малък Беглик", „Голям Беглик“ и „Широка поляна“. Другата е през Велинград и по пътя за Сърница.

Какво е рибното население на язовира?

От години „Доспат“ с пълно право се счита за царството на пъстървата и макар че този му ореол поизбледня напоследък, рибарите и до днес  отиват към язовира именно с първа цел да прилъжат някоя от трофейните американки , които се подвизават там. Най- напредналите влизат с моторни лодки и разчитат на съвременни методи-влачене на изкуствени примамки. Бивакуващите на палатки замятат въдици от брега, а няма ли пъстърва, тешат се с друга риба. В по-далечното минало  шаранът беше на почит, от язовира се хващаха и редките за страната ни пелед и чудски сиг. С годините се настаниха и някои  нетипични за надморската височина от 1200м. риби, които обаче показаха приспособимост  и даже вече може да се броят към най- многобройните – костури, бабушки, каракуди. Доспатската вода се хареса даже и на слънчевите рибки. След обичайното присъствие в  живарниците на рибарите са също кефали и уклеи. Голямото видово разнообразие не бива да заблуждава. В размирните години на прехода и този язовир не беше пощаден от масови бракониерски посегателства, опасван от мрежи.И в днешно време, макар и контролът да е завишен, не са редки случаите на нерегламентиран риболов. Рибата намаля, това е факт, който никой не може да оспорва. Рибари и досега говорят за златните години на доброто старо време, когато без пъстърва от „Доспат“ просто няма как да си тръгнеш. Сега ситуацията е различна. Много често хората, особено през летния сезон, когато не е типичното пъстървово време, се задоволяват с малоценни риби – бабушки, уклеи или каквото дойде друго. Впрочем, мнозина знаят, че се отглежда пъстърва в специализирани сладкови стопанства – едното е от към стената и работи  от дълги години, другото е сравнително ново и е обособено от към устието при Сърница. Ако човек няма шанс с въдицата, нищо не пречи да мине и да си купи прясна и качествена доспатска риба, каквато се предлага в аквафермите по всяко време. Въпреки някои катаклизми, за които споменахме, язовирът продължава да има славата на родопското рибно Елдорадо и да приютява любителите на природата  и риболова за повече време – за два - три дни, за седмица, дори за месец през лятото. Е, през зимния сезон идват предимно за отдих през уикенда . Но еднодневен престой е прекалено малко време, за да се насити човек на тези природни прелести.За „Доспат „ се тръгва със запас  от свободно време, по възможност хубава компания и най- вече с нужното риболовно оборудване. Вярно, рибата вече е по-трудна, както казват, „ с висше образование“, но който си го може, ще намери път към нея. Защото в днешно време  дори една- единствена трофейна пъстърва може да достави така жадуваните  емоции и за цялата родопска експедиция.