През последните години язовир Копринка се утвърди като едно от най-добрите места за риболов в България. Заради централното си географско разположение и удобния достъп водоемът се посещава от въдичари от цялата страна. Мястото е истинска атракция за ловците на хищници - сом, бяла риба, щука и костур. Феновете на мирните риби пък ловят с успех шаран, каракуда и бабушка. Бреговете му са удобни за къмпингуване. Настъпва месец октомври, който винаги е най-резултатния за риболовците. Това е времето, в което всички видове риба на Копринка кълват като луди. Какво е важно да се знае за язовира?

Местоположение и участъци за риболов

"Копринка" е разположен по поречието на река Тунджа и се намира на 6км от Казанлък. Чашата му се състои от много заливи, във всеки от които се влива по някоя река. Проектът за построяването му датира още от 1928г., но строителството му почва едва през 1947г. Завършен е през 1955г.Дължината му в пълно състояние е около 15км. Най-дълбоките места са около язовирната стена, която е висока 44м. И има дължина от близо 500 метра.Язовирът се състои от четири големи залива. Това са Копринския ръкав, Дунавския ръкав, Голяма Гюрля, Малка Гюрля, залива при вливането на река Лешница и този на устието, където се влива Тунджа. Всички те са места, които държат риба. Местните риболовци са обозначили със специфични наименования и останалите места, където е най-подходящо да се търсят рибите. Това са Кубан дере, Шапката, Фазанарията, Сухото дере, Чифлик Арда, Шейтана, Бозуковия камък, Матановото лозе, Змийското дере и Острова. При някои от тях става въпрос за места с насечен релеф на дъното, където рибата намира сигурно убежище. Други са с по-полегат бряг и са подходящи предимно за пролете риболов.В северната си част язовирът има тинесто дъно заради спецификата на почвата. Южните брегове са по-каменисти, а участъкът на юг от стената си е направо скалист. Достъпът с автомобили е по-удобен от север, докато на юг около брега има предимно малки пътечки. Влизането с коли е възможно откъм Малка Гюрля, Голяма Гюрля и участъка около село Виден.

Сом на кльонк

В момента Копринка се явява една от предпочитаните дестинации за сомаджиите. Допреди 5-6 години бяха съвсем малко риболовците, които търсеха целенасочено сомовете в язовира. Рибата буквално не познаваше звука на кльонка! Постепенно обаче първо столичните риболовци започнаха да "чукат" по водата в търсене на мустакатите гиганти. След това кльонковете се появиха и в ръцете на местните лодкаджии, които дотогава повече търсеха бялата риба.Това лято дневно по 30-40 лодки кръстосваха Копринка в търсене на сомове. Разбира се, не всеки може да се похвали с постижения. Най-масово се ловят сомове с тегло около 8-10кг. За стръв се използва каракуда, която е ястие номер едно за копринските сомове. Стръвта най-често се спуска на 4-5 метра под лодката. Една от хитростите на местните сомаджии е, че при масирано присъствие на лодки във водата печели онзи, чиято стръв е пусната поне метър по-надолу в сравнение с тази на останалите конкуренти.Няколко са районите, където може да се разчита на улов на сом. Едното вървежно място е входът към залива Голяма Гюрля и районът около Острова. През октомври сомове се ловят още в централната част на язовира, където са останките от древния тракийски град Севтополис. Районът срещу Фазанарията също е перспективно място за улов на сом.

Бяла риба от брега и с лодка

Това е друг ценен вид риба, който се среща в Копринка. Рано сутрин и късно вечер може да се практикува риболов от брега, но само на определени места. Това са дълбоките зони на Копринския и Дунавския ръкав, Шапката, както и целият южен бряг между стената и Острова. Най-масово за риболов от брега се използват тежките джигове със силиконови примамки, за да се покрие значителна дистанция при замятането. Другият вариант е да се лови с жива стръв, най-добре уклей. По северния бряг, където дъното е чисто, риболовците търсят бялата риба на дъно. По скалистия южен бряг, където има повече закачки, използват схеми с подвижна плувка. През деня обаче бялата риба се дърпа навътре и това налага търсенето и с лодка на влачене. Добре е да имаме сонар, за да следим разликата в релефа на дъното. Най-често бялата риба на Копринка се върти на местата с рязка смяна на дълбочината. По отношение на примамките като много вървежни са се утвърдили сребристите воблери с дължина около 10см, които имитират любимия на хищника уклей.

Щука на спининг

Зъбатите хищници са най-новия хит на Копринка. Доскоро това беше непознат вид за този водоем. Развъди се, след като един от рибарниците близо до язовира преля и значителни количества щука влязоха във водоема. Развъдиха се с много бързи темпове и в момента се явяват масов хищник там. Повечето щуки обаче са с дребни размери около 35-40см и е добре да се пускат. Ловят се обаче и екземпляри от порядъка на 2-3кг. Местните риболовци търсят щуката най-вече на тапа с жива стръв. Практиката обаче показва, че спинингът е по-резултатният метод. Щуката напада еднакво добре както въртящите блесни и клатушките, така и воблерите. Трикът е да знаем местообитанията на рибата, тъй като щуките се придържат на определени места, а не кръстосват из целия язовир. Най-много щука се лови в плиткажите на всички ръкави и заливи на Копринка, особено където има вливания на рекички и вади. Работата е в това, че именно там се въртят дребните рибки, с които щуката се храни. Хищникът често издава присъствието си в плиткото, когато подгонва дребосъка и ятата се разпръскват в панически ужас.

Шаранът - дефицитен

Шаранът на Копринка вече е съвсем дефицитна риба и уловът му е по силите само на майсторите. Интересно е да се види как се измени шарановият риболов на язовира в последните 20 години. отначало рибата се ловеше по северния бряг. След това обаче стопански риболовци и бракониери с мрежи започнаха да го изгребват. Обладана от инстинкта за самосъхранение, рибата се наби в камънаците около северния бряг, за да се спаси от мрежите. В момента шаранът е труден за ловене, макар че се правят зарибявания почти всяка година. През есента го търсят на дъното основно около Фазанарията, Шапката, Курбан дере и един участък близо до Малка Гюрля, известен като "Червената пръст". В предишните сезони шаранът през есента се концентрираше и в района на язовирната стена. Сега обаче риболовът там е забранен от язовирната управа и през септември охраната разгонваше въдичарите от там. Шаран може да се хване на плувка и около скалистия южен бряг в хода на излет, когато ловим бабушка и каракуда.

Платиката става все повече

Новото на Копринка е, че вече има привнесена платика, която започва да се размножава с бързи темпове. Този вид е докаран от неколцина местни риболовци, които са я ловили на Жребчево и след това я прекарват с бидони в язовира до Казанлък.Като оставим настрани, че това противоречи на закона (никой няма право да пренася повече от 3кг риба и да зарибява своеволно), платиката се очертава да стане масово ловена риба на Копринка до няколко години, както стана преди това на Жребчево. Доста от местните риболовци обаче твърдят, че това ще доведе до намаляване на запасите от каракуда. Работата е в това, че платиката е по-приспособима и ще измести каракудата като един от масовите видове риба в язовира. Освен това месните въдичари са свикнали с консумацията на каракуда, която в Казанлък се явява много почитано ястие за разлика от костеливата платика.

Костури на талази

Костурът е една от масовите риби, която преследват въдичарите на Копринка. Има го по целия язовир. Местните риболовци го търсят основно на жива рибка - щипок или кубинка, на дъно или с подвижна плувка. Много резултатен обаче е уловът му на спининг. Костурите нападат много настървено силиконите и кастмастерите. И в двата случая се налага ловене с тътрене на примамката по дъното, затова е по-добре да изберем някой от дълбоките участъци около Дунавския и Копринския ръкав, или местата около вливането на вадите в двата залива. Там дъното е чисто и няма много закачки. Ако ловим в скалистите южни места, е по-добре да заложим на въртяща блесна или клатушка, които нямат съприкосновение с камънаците по дъното. При избора на място е най-добре да се ориентираме по вятъра и да застанем там, накъдето духа.

Как източиха Копринка

Интересно е да проследим историята на риболова в язовир Копринка. До 1984г. в него основно се лови шаран, бяла риба, костур и уклей.През есента на същата година язовирът е изпуснат до дъно заради ремонт на стената. При изпускането на водата са заложени мрежи на шлюзовете, за да се излови рибата. Служителите на язовира обаче правят гаф и пускат много вода наведнъж. Мрежите се скъсват, стотици тонове риба изтича в река Тунджа и канала към Стара Загора. Народът окупира бреговете и лови риба с подръчни средства. В ролята на мрежи влизат дори пружини от кревати и пердета! Целият Казанлък вони на риба в продължение на месеци, огромни глави от сомове и шарани висят триумфално по балконите.Възстановяването на популацията започва през следващото лято, когато Копринка е зарибен с шарани по около 500-700 грама. Едната от цистерните за зарибяване пък еп ълна с каракуда, която допреди това се лови сравнително рядко в язовира.В началото на 90-те години Копринка, както и останалите големи язовири, е налазен от бракониерите. Първите жертви са шаранът и бялата риба. След това подхващат и каракудата. В края на 90-те години няколко организирани бракониерски бригади тормозят водоема.В момента обаче популацията започва да се възстановява в резултат на зачестилите проверки и успешни акции на ИАРА срещу мрежарите. Тази година например Копринка гъмжи от дребни сулки, както беше навремето. Рибките в момента са с дължина около педя и ако бъдат опазени, след няколко сезона язовирът пак ще бъде т радиционно място за улов на този хищник.

Каракуди и бабушки

Това са другите два масово ловени видове риба на Копринка. Срещат се из целия водоем, но най-вече в местата с издълбан релеф като например Курбан дере и ръкавите. Повечето риболовци ги ловят паралелно на фидер или с плувка. Обикновено през есента каракудите и бабушките обитават участъци с дълбочина от 3-4 метра. Има ги на пълчища, така че уловът им се явява неособено трудна работа, стига да подходим с правилната схема.

Зимен риболов в язовира

Копринка се явява и интересен обект за зимен риболов с два основни обекта - бялата риба и бабушката.През зимата, когато все още няма лед, местните риболовци търсят бялата риба точно пред стената, където през ноември и декември се концентрират хищниците. Лови се с тежък джиг, за предпочитане от лодка. Тези, които не разполагат с плавателен съд, ловят успешно от язовирната стена. Там по това време дълбочината е от порядъка на 20 метра. Тъй като обаче между водата и ръба на стената остават още 20 метра, след улавянето си бялата риба трябва да бъде качено по някакъв начин до горе. Въдичарите използват за тази цел доста необичайни приспособления - утежнени рачила или кошове, които спускат с въже отгоре. Вкарват бялата риба в тях и след това я издигат нагоре. Изглежда комично, но е факт.През последната зима на Копринка се правеше и силен подледен риболов. Заради лютата зима язовирът беше замръзнал почти два месеца. Пълчища бабушки се бяга групирали в района пред стената и бяха основен обект на риболов. По-рядко се лови костур, който изисква доста търсене. Това обаче е опасно заради газовите дупки, които на Копринка са доста чести.