Река Велека – риболовен обект, привлекателен със своята екзотичност, своеобразие и невероятна красота. По конкретно става дума за местата около моста на шосето преди Синеморец и лагуната непосредствено при влизането на Велека в морето. Потънала в зеленина, образувайки живописни завои, реката носи нещо от очарованието на тропиците. Своеобразието и до голяма степен се дължи на рядката флора и фауна, като не малко техни представители са „ ендемични “ – срещат се само в този ареал.Предпочита се на Велека да се ходи не в разгара на отпускарския сезон, когато около моста буквално няма място и се налага да се ходи далеч нагоре по течението, а в началото или края на лятото.Основен риболовен обект е морският кефал. Начините му на ловене са широко известни – на плувка и на булдо. Любимата стръв на кефала са нереидите и торните червеи, но в лагуната особено практикуван е и риболова на жито на значителна дълбочина и след обилно захранване. Местните рибари го ловят и на гранули от фуражни смески, пуснати на самото дъно.През есента приоритетен става приоритетът става риболовът на шаран. Реките от Южното Черноморие – Велека, Резовска, Дяволска, Караач – са едни от последните находища на дивия шаран, който по тези места е много по-силен и приятен за ловене.Голямо удоволствие доставя и риболовът на ендемитите бриана и малък морунаж ( карагьозка ) – с фино построена линия на леко. Сравнително редки в тази приустиева зона са речният кефал и кримската мряна – широко разпространени нагоре по течението. Екзотиката на това кътче от рая допълват лупавецът, змиорката, морската игла и четирите вида попчета. Картината завършват водните змии, костенурките ( защитен вид ), които създават голям проблем при съхранението на уловената риба в живарника.Недопустимо е в сегашните „ мътни “ години на „ демократично “ беззаконие красотата на Велека да помръква от година на година. Все пак толкова десетилетия това поречие е опазвано от човешката алчност - било чрез държавна политика ( в долината на Велека е първият национален резерват „ Силкосия “ от 1933г. ), било и чрез естественото защитеното и местоположение на гранична зона. Не може в този храм на риболова ( а и където и да е другаде ) да звучи чалга до дупка от отворени врати на джипове, недопустимо е поредната случайна компания да оставя след себе си отъпкана и обгоряла пустиня, зарита с боклук. Престъпление е да се краде от радостта на хората, дошли да отпочинат на това райско място. Който е виждал залязващото слънце, който е гледал от моста последния завой на Велека и морето зад него, който се е любувал на малкия участък с лилиите, който е оставал очарован от особената синьо-зелена прозрачност на реката и от невероятните скокове на морските кефали – той неможе да бъде равнодушен към съдбата на Велека.