Скобарът е стадна риба. Той е една от най-капризните риби у нас, защото не може със сигурност да се отгатне какво ще кълве. Обитава бързо течащите бистри реки с неравно чакълесто или твърдо глинесто дъно. Предпочита  и се придържа на онези места на бързеите, където водното течение става по-спокойно и дълбоко. Среща се и в „стоящи“ водоеми – язовири и езера със сравнително чисти, студени и богати на храна и кислород води.Стадата от скобар се отличават от стадата на другите видове риба по това, че всички екземпляри са почти еднакви на големина.

Характеристики

Тялото е стройно, с продълговато удължена форма, зеленикаво-черен цвят на гърба и сребрист по корема и страните. Гръбните и коремните му перки са червено обагрени, а гръбната и опашната перка са с по-тъмен цвят.Скобарът прилича на речния кефал, поради което голяма част от въдичарите трудно го различават. Различава се от него по формата на устата, която при речния кефал е закръглена и голяма, докато при скобара е разположена отдолу на муцуната и е малка, права и с твърди устни.

Храна

Храната на скобара се състои от части на низши водни растения, закрепени за подводните предмети или други организми, които той много изкусно изскубва като с лопата с твърдите си устни. Яде и хайвера на риби , даже и собствения си, но има особено предпочитание към този на речния кефал, поради което често го следва. Не се отказва и от паднали във водата насекоми, но за да може да ги налапа, се обръща и плава по гръб.

Растеж и обитание

На дължина достига до 50 см., а на тегло – до 1-2 кг.У нас е разпространен във всички реки, които се вливат в река Дунав. Няма го само в реките от Източна България , които се вливат направо в Черно море.

Методи, примамка и прибори за ловене

Лови се „на тежко“, „на леко“ и по така наречения метод „на мамка“ – мрежеста торба със стар хляб, на която отгоре се поставя камък за тежест и се хвърля в реката на десетина метра от брега. Мястото се обозначава с видима шамандура, най-често пластмасова цветна бутилка. Замята се с дълъг телескоп така, че стръвта да минава край захранката, при това близо до дъното. Обикновено скобарът кълве когато стръвта е около мамката или на метър от нея. При ловенето му се изисква особен подход и добра въдичарска техника поради особеностите в строежа и устата, и начина му на живот.Използва се също и средно-дълъг чувствителен прът със спинингова макара. Влакното – 0,18-0,20, а куките малки – от номер 10 до номер 16, но обезателно остри и здрави, за да могат лесно да прободат коравите му устни. На 15-20 см. от кукичката се поставя малка тежест, която да придържа примамката така, че да се влачи по дъното. При използване на плувка тя трябва да бъде лека и чувствителна.За примамка с успех се използват торни и земни червеи, личинки на водни насекоми, бял червей, дървесен червей, качамак ( топчета тесто ) и запарени зърна от пшеница, ръж, овес и др. Стръвта се замята така, че да падне без плясък върху водата и да се установи до самото дъно или да се влачи по него. За разлика от другите видове риба скобарът поема стръвта много внимателно, затова въдичарят е длъжен да бъде внимателен и да засече при първото потапяне на плувката. За успешен риболов трябва да се има в предвид, че храненето и поведението на скобара са тясно свързани с характера на времето. При облачно време, и когато вали дъжд дори и през летните горещини, той кълве почти през целия ден. През деня се придържа във вировете близо до бързеите, а надвечер в самите бързеи, където водата е о-богата на кислород. Леко мътните води спомагат за успешния му риболов.През пролетта при пълноводни реки скобарът трябва да се търси в плитките места около бреговете, в устията им, като за примамка се използват успешно дребни земни или торни червеи.Лете за разлика от други наши риби, които с повишаване на температурата на водата престават на кълват, скобарът кълве добре. Риболовът е най-успешен сутрин до 10 часа и следобед от 16 до 17 часа. През октомври, ноември и декември се търси в тихите спокойни вирове, като до местата за риболов трябва да се подхожда без шум. За примамка се използват дребни торни червеи, качамак, запарени или варени зърна от пшеница, ръж или овес.