Много от риболовците, които живеят до морето и близо до него практикуват и сладководен и морски риболов. Някои от тях предпочитат сладководния риболов, други пък са основно „морски“ специалисти, но и за едните и другите месец юни  е „попченско време“. Това е периода в който попчето все още се върти близо до брега и в който може да се постигне добър улов от брега и още по-добър от лодка.

След като получихме на няколко пъти информация, че попчето „дава“ прилично добре, с двама приятели решихме да отскочим до Несебър и да проверим как стоят нещата. Рано сутринта захапахме пътя за старият морски град и бавно но упорито започна да скъдява разстоянието между нас и яхтеното пристанище на Несебър. Стръв не бяхме намерили, но разчитахме че от там ще си вземем малко цаца и скарида и проблемът ще бъде решен. Времето се очертаваше слънчево и това повдигаше настроението, а същи и надеждите за добър улов. Пътьом се обадихме по GSM-а на един наш приятел и мой колега който има яхта там, казахме му че идваме и го помолихме да ни осигури лодка. Отговорът беше че няма проблеми –  само трябвало да намери котва.

тениски рибарник

С пристигането си проверихме за стръв, но цаца нямаше, също и скариди. От таляна бяха изкарали само зарган. Това не беше хубаво – налагаше се да потърсим заместител. Би било хубаво ако бяхме си накопали по една шепа земен червей (изключително добра стръв за попче, която доста продължително се задържа на куката), но уговорката ни за този риболовен излет се получи много спонтанно и нямахме време за червеи. След като се върнахме на яхтеното пристанище събрахме малко охлюви в росната трева, с помощта на приятеля ни наловихме малко скарида – за съжаление основно дребна и с рапана който ни даде един негов приятел. Проблема със стръвта беше решен.

Качихме се в лодката и зацепихме гладко като това море, нямаше вятър и всичко беше идеално. Въпреки предупреждението на човека, който ни даде рапана, че преди два дни е дошло много студено течение и е „пръснало“ попчето – бяхме убедени, че ще направим добър риболов.

Първо хвърлихме котва извън пристанището на стотина метра от тетраборите. Хванахме по някое и друго попче и кълването замря. Последва преместване, пак някое и друго попче, пак преместване и така цял ден. Хващаха се основно масовите представители на попчетата – Лихнус, Стронгил, Широкоглаво попче и от време на време по някое Тревно попче. Някои от Лихнусите имаха прилични размери и достигаха -на сантиметра, но се хващаха рядко. Семейството на попчетата е многочислено, но реално погледната интерес за въдичаря представляват само изброените по горе. Останалите или са с малки размери, или се срещат рядко.

Монтажът на линията е пределно прост. Използва се основно влакно поне 30 мм. Куки – морски от номер 4 до 1 – 2/0 с къси поводи (бидеми), като долната стига до горния край на тежестта (30 – 40 грама, която е желателно да е сплесната, за да не се търкаля по камъните), а втората на 10 см над първата. Тежестта се съединява с основното влакно (майката) посредством капронен клуп предварително вързан на тежестта. Това се прави с цел избягване на протриването и прекъсването на кордата при ударите на тежестта в подводните кали покрити с остри миди. Бидемите е хубаво да са с 0,05 мм по-тънки от майката, за да може при евентуална закачка да се скъса само куката, а останалият такъм да остане невредим. Пръчката е желателно да е къса (когато сте в лодка) и да е твърда, с екшън от 40 на горе. Аз бях с по-мека пръчка – с екшън 10-30 грама и имах много празни засичания. Когато ловите от брега и търсите рибата вътре, ви трябва пръчка 3-3,5 м с подходящ екшън за сравнително тежкото олово (Action 40-80 g е добра). Използването на вирбел е желателно за да се избегне усукването на влакното. Хубаво е също така куките да не са закалени за да могат при закачка в дъното да се изправят и така да избегнете скъсването на такъма и подмяната му с нов. Не че ми е свидят куките, но повярвайте ми – никак не е приятно другите да хващат, а в същото време вие да връзвате нов такъм. Попчето обикновено дава рано сутрин до кум 9-10 часа, след което кълването намалява почти до липса на кълване и след обяд се активизира след 16 часа. При риболова от лодка обедната пауза може да се избегне ако се намери „мястото“ – тогава може да хващате цял ден без почивка.

Но да се върнем към риболовния излет, който от попче на попче отиваше кум определено труден. Не че не се хващаше, но доста на рядко и това ни принуждаваше често да сменяме мястото с надеждата, че ще намерим „старческия дом“ на попчетата. Наблюдавахме и колегите от брега, но и при тях риболова вървеше трудно – улавяха от време на време и предимно малки екземпляри (тя изглежда бяха попаднали на „детската градина“). По отношение на големината на рибите – ние бяхме в по-добро положение, но имахме и предимството на риболова от лодка. Опитахме и вътре в пристанището, но резултата не бе по-различен. Явно човекът, който ни говореше за студените течения се оказа прав. Към 17 часа излязохме от морето с приличен улов, но постигнат с много обикаляне и време. По принцип същото количество, при добро кълване се прави за 2 часа, а ние бяхме изкарали около 8 часа в лодката. Признавам си, че моят улов бе най-скромен, но веднага мога да дам „оправдание“ за това – е, кой ли риболовец не може да оправдае по-слабия си улов, някои дори успяват да оправдаят липсата му. И все пак, не забравяйте – твърдата пръчка е препоръчителна!

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!