Дънният риболов в Адриатическо море се дели на крайбрежен, характерен за районите, отстоящи на не повече от няколкостотин метра от сушата, и риболов в открито море. За последния най-благоприятни са участъците, където от така нареченото „подвижно“ дъно, състоящо се предимно от пясък и тиня, към повърхността на водата се движат отломки от морското дъно, които с времето корализират.

В посока от север на юг тези така оформени области, които са повече или по-малко обширни, образуват „подводен хребет“, чието начало води от Голфо ди Триесте и достига до островите Тремити. Областите не са изцяло изследвани и не са фиксирани най-добрите места за риболов, тъй като не е налице голяма разлика, както в дълбочината, на която се намират отделните оформени области, така и в очертанията на морското дъно. Поради тази причина те представляват истински оазис след Адриатическо море, където дънната риба се репродуцира и развива в условя на относително спокойствие.

Може все пак да се каже, че областите, разположени в близост до брега, са често посещавани не само от любители риболовци, но и от професионалисти. Това не важи за местата, разположение в открито море и на по-големи дълбочини, които, макар и по-трудно откриваеми и недостъпни, предлагат условия за богат улов от високо качество.

Между различните видове, представени по тези места, много разпространен е шипестият калкан, който е характерен изключително за зоните, очертаващи демаркационната линия между така нареченото „подвижно“ дъно и отломките от морското дъно. Среща се и в районите, в близост с места, където има дълбочинни морски пропадания или подводни скалисти вдлъбнатини.

Разпространеният в Адриатическо море калкан е все още достъпен за всички, въпреки натиска от страна на професионалния риболов и различните форми на замърсяване, чийто обект са морските дълбочини, в които калканът живее. Среща се както на малка, така и на голяма морска дълбочина. Възрастните екземпляри най-често се откриват на дълбочина 70-90 метра, въпреки, че не са редки случаите, в които могат да се ловят на дълбочина 25-50 метра. Срещат се и места, като например районът между Сан Бенедето дел Тронто и Джулианова, където калканът се открива на дълбочина не по-малко от 100 метра. Това не се отнася за най-младите екземпляри, които обикновено се срещат на дълбочина на няколко сантиметра, особено ако дъното е „конгломерат“ от водорасли, раковини и чакъл.

До неотдавна крайбрежните части на областите Венето и Романя бяха идеалното място за улов на млад калкан. Сега обаче, поради комплексни причини, довели до влошаване екологичното състояние на тези места, твърде рядко може да се попадне на екземпляр.

Калканът се възпроизвежда в периода между края на зимата и пролетта. Тъй като това е много продуктивен вид, един възрастен екземпляр може да произведе до 15 милиона яйца годишно. Дължината на този морски вид, характерен с плоската си форма, може да надхвърли един метър, а теглото му – 10 кг, макар че средният размер се движи около 40-50 см дължина и тегло – 2-3 кг. За храна му слъжат обикновено, както дребни риби, живеещи на морското дъно, така и мекотели, ракообразни животни, та дори и големи прешленисти червеи.

Уловът на калкан с лодка, както вече споменахме, се осъществява на определена дълбочина – от 35-40 до над 90 м и то задължително по морското течение. За да бъде резултатен този улов, е необходимо движението да става максимално бавно, така че да се осигури възможност на въдиците постоянно да се влачат по морското дъно, а на калкана – време за откриване на улавяне на стръвта. Освен това е нужно да бъдат пуснати определен брой въдици, предвид подчертаната ленивост на този морски вид, който атакува само тогава, когато примамките минават на няколко сантиметра от неговата иначе бърза уста.

Благодарение на няколко филма, заснети от един институт по морска биология за изследване поведението на този морски вид, става ясно, че калканът разпространен във водите на Адриатическо море, е в постоянен контакт с морското дъно. Нещо повече – много често, буквално „забит“ в тинята или пясъка, той трудно се издига дори само на един метър, за да улови минаващата над главата му плячка.

Най-благоприятни за улов на калкан са условията при спокойно море и почти абсолютно отсъствие на вятър. В случаите, когато силата на вятъра е по-малка от морското течение, стръвта не може да остане в контакт с морското дъно, а трябва да бъде „плаваща“, за да осигури бавен ход на лодката.


%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%84%d0%be%d1%80%d1%83%d0%bc

Сподели с приятели

Автор

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!