Случайният улов

Групата, съставяща това понятие, е твърде обширна – все пак в нашите морски води живеят около 95-100 вида риба, чиито размери позволяват те да се ловят на въдица. Досега бяха описани четвърт от това число, чиито популации са по-обширни и многобройни и обуславят различните методи и пособия за морско въдичарство. Но на куките, заметнати за един вид риба, понякога могат да клъвнат и да се закачат неочаквани „гости“, които ние с радост посрещаме с „добре дошли“.

Морски език

На първо място в тази група поради по-масовото разпространение поставям морския език. Дънна риба. Тялото и е сплеснато, има форма на върбов лист. Също като калкана и писията в личинковия стадий плува нормално, а след това поляга на едната си страна. Гърбът е със сив до сиво-бежов цвят, коремът – мръсно бял.

Цялото тяло е покрито с дребни люспички, които го правят грапаво на пипане.

Морският език достига максимална дължина тридесетина сантиметра. Обитава чистите пясъчни дъна, като в периода юли-септември излиза в непосредствена близост до брега – за размножаване. Храни се с дребни безгръбначни, които открива в грунта, не се отказва и от мърша, но устата му е малка и не може да поеме по-едри късчета риба.

Най-често попада на въдици за кефалови, заметнати от плажовете, които нямат тапички на бидемите. Поема стръвта с едно подръпване, а попаднал на куката – кротува.

Имам съм случаи на излет да ловя над 10 езика и ако размерите са прилични, го смятам за слука, защото месото му е много вкусно и няма други кости освен тази на гръбнака.

Лаврак

Друга черноморска риба, която случайно може да се закачи на въдицата, е лавракът. Другото му име е „морски вълк“, но според мен то подхожда повече на лефера. Тялото е издължено, леко странично сплеснато. Гръбнакът е сиво-зелен, а страните и коремът-сребристи. Пелагичен хищник.

Живее най-често поединично. Храни се предимно с риба, но не се отказва и от морски червеи, скариди и малки рачета.

Появява се край нашите брегове през май след стадата дребна риба. Оттегля се на юг през октомври. Тогава се храни интензивно и може да попадне на куките. Аз лично съм имал късмет три пъти да хвана лаврак-два пъти край устието на река Камчия на въдица за кефал и стръв морски червей, и веднъж-от мостчето на Златни пясъци-на въдица за лефер и стръв-филе от илария. Много буйна риба-въпреки че и трите бройки бяха с тегло горе-долу по килограм, се съпротивляваха мощно и ми доставиха незабравими емоции. Понеже лавракът расте до 1 метър дължина и 10 килограма на тегло, все се надявам да пипна някой по-едър от ловените от мен екземпляри! Макар че в последно време не съм нито виждал, нито чувал да е хващан лаврак на въдица.

Морска пъстърва

По някакъв начин-дали дупки в мрежата или чрез вълните, предизвиквани от вятъра или от преминаващи плавателни съдове-доста пъстърви попаднаха в свободната вода и естествено там ги чакаха въдичарите.

Черноморската пъстърва всъщност е проходна риба. Външно много прилича на сивена. Гърбът и е сиво-зелен, с виолетови оттенъци. По него и страните, които са сребристосиви, има неравномерно разпънати червени точици. Храни се с всичко, което плува-дребни рибки и парченца от тях, морски червеи и ракообразни.

На споменатото от мен място „топлата вода“ се ловеше с успех в продължение на три години. После развалиха развъдника и естествено пъстървата изчезна. За стръв там използвахме талитрус или торен червей, а рибите бяха 150-300 грамови. Рядко някой екземпляр доближаваше половин килограм.

Единствената пъстърва, която съм улавял в морето (каналите от охлаждащата се вода на ТЕЦ Варна, се вливат във Варненското езеро) се закачи през май. Не помня точната дата. Рибата удари на въдица за писия, стръв-солена граца. Тежеше около 1,5 килограма и се бори здраво.

Иначе почти всяка година чувам за слука на един или друг колега, а преди две години видях как въдичар извади за няколко часа три прилични пъстърви в местността „Фичоза“ край Варна, замятайки от брега за кефалови с примамка морски червей.

Случайно на любителските въдици може да се закачи и бодлива черноморска акула

Тази риба се нарича още морски куче поради навика и да се храни с какво ли не. Основното и меню обаче включва дребни дънни риби и мърша. Наричат я бодлива, защото в началото на двете си гръбни перки има по един остър шип. Тялото и е издължено, вретеновидно. Общият цвят е сиво-бежов до тъмносив, коремът е мръснобял. Устата е сравнително малка, долна, по челюстите има едноредови остри зъби.

Черноморската акула достига до 10-12 килограма тегло и дължина 140-150 сантиметра, но такива рекордни екземпляри се ловят или с мрежи-от риболовните кораби, или на парагадите на промишлените рибари с лодки на дълбочини над 30 метра.

Евентуално дребни акули могат да се закачат на любителски парагад. Не съм чувал за закачени на любителската въдица риби при замятане от брега, въпреки че това не е изключено.

Морска лястовица

Когато говоря за случайно уловен рядък вид риба, с удоволствие ще спомена мостчето и буната на курорта Златни пясъци, където през различни години и сезони съм чувал доста интересни и редки за Черно море риби.

През една есен няколко колеги бяхме заметнали въдиците си за кефалови от мостчето на Златни. Направи ми впечатление, че на единият прът се получи доста рязък удар, но не последва здравото друсане, характерно за кефаловите, когато се самозасекат. Вместо това влакното постепенно се опъна, като започна да огъва и върхът на пръта. Помислих, че може да се е закачило едро попче (кая), понеже тогава на бидемите не се поставяха тапички, които да повдигат стръвта от дъното. Засякох рязко и усетих характерната за уловена риба тежест. Съпротивата не беше кой знае каква, но някак си на тласъци. Бях виждал такава риба само два-три пъти на живо, и то в детските си години. Попаднала в гриба на известния в тези години капитан Кара Бебера. Е, като размери не беше много впечатляваща-дължина около 30-35 сантиметра и тегло към 300-400 грама. Стръвта, както очаквате, бе морски червей. Интересното за този рядък вид е, че с особено красивата си окраска-червено тяло и лилави, дълги като криле гръдни перки, има и друга отлика от останалите черноморски риби-три пръстчета под главата, с които може да пълзи.

Змиорка

Пак на Златни пясъци, но вече от буната на яхтеното пристанище (панорама), замятайки в затвореното от конструкцията водно пространство за кефалови, улових две змиорки. Интересно ми беше какво прави тази речна риба в морето. Както знаете, речната змиорка живее в сладки води, а захвърлянето на хайвера прави едно последно, много дълго пътуване до Саргасово море, където след мръстенето умира. Новоизлюпените змиорчици след около три години достигат европейските реки и езера. Две неща ми направиха впечатление след улова-първо, че змиорката, която до тогава бях виждал на живо само в Варненския аквариум, е слузеста и невероятно хлъзгава, и второ-че е още по-невероятно вкусна.

Спари

Друг интересен улов имах на същото място. Бях с двама приятели, с които се подготвяхме да ловим сафрид на елънкат. Стъкмих 4-метровия телескоп без водачи със средно голяма плувка, закачих на кукичката морски червей и пуснах в близост до кея. Понеже още бе светло, реших да пробвам на чепаре и зарязах елънката във водата. Гледам – по някое време телескопчето тръгна навътре! Оставих веднага спининга, хванах другия прът и леко засякох. Съпротивата не беше значителна и след секунди извадих риба, невиждана от мен дотогава. След сверка в аквариума, се оказа, че това е спари. Отново две неща ме впечатлиха: когато вадих улова, в непосредствена близост до закачената риба плуваше още една от същия вид, като че иска и тя да излезе на брега. Като измъкнах хванатата, другата се повъртя няколко секунди и после бавно и някак тъжно се насочи към дълбочините. Още съжалявам, че тогава не пуснах обратно уловеното спари и че любопитството-да разбера що за риба е тази-надделя. Втората забележителност бяха интересните зъби в рибката, с които вероятно прегриза влакното, е доста късно.

След като се върнах за кратко в спомените си за случайните срещи с по-редките черноморски  риби и с надеждата те да продължат, пожелавам на всички колеги да изпитат тези неочаквани, но и незабравими емоции на морския бряг.

%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%84%d0%be%d1%80%d1%83%d0%bc

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!