Забраната не е сън да се размине. През това време може да се подготвим за успешно надхитряване и улавяне на вече активно хранещите се след хвърлянето на хайвера видове риби като шаран, каракуда, лин, сом и др. Желателно е да прегледаме и подменим при нужда корда, куки. водачи и пр. на ползваните през предната година, а и през зимните месеци тъкъми.

Проверка на риболовните принадлежности

Проверяваме водачите на пръта и при счупени, износени (прорязани), изкривени – смяна с нови. На макарите се обръща внимание, като почистим и смажем механизмите им (ако сме ги ползвали през зимата). Авансовите механизми трябва да работят безупречно. Влакното се подменя с ново при нужда. Когато разполагаме с резервни шпули на макарите, добре е влакното, навито на тях, да бъде с различна дебелина. Примерно, ако ще ловим шаран: едната шпула, пълна с влакно 0,30 мм, а резервната с 0,25 мм. С по-дебелата ловим във водоеми, обрасли с водорасли и закачки, а с по-тънката – в язовири с чисто дъно, като при замятане достигаме по-далечно разстоние от брега.

Също когато основното влакно е по-тънко, кълването на рибата е по-добро. Някои колеги казват, че е достатъчно поводът на куката да е от тънка корда, а основната нямало значение. Това не е вярно. Става въпрос за шаран, и то най-вече за големи екземпляри, които са много предпазливи. До такова заключение стигнах от собствен опит. Преди 5-6 години риболовствах на язовир „Ивайловград“ в района до устието срещу с. Малки воден на срешуположния бряг. 

Всички дънни въдици ми бяха с основно влакно 0,30 мм, като само една бе оборудвана с по-малка макара и вместимостта на шпулата събираше не повече от 150-160 м корда с дебелина 0,25 мм. Същата пръчка бе собственост на мой приятел – арменец, от Хасково, който от скоро живее в Ню Йорк и ми се похвали, че в Америка предимно ловял големи костури по 2-3 кг на изкуствени примамки (блесна, воблер, туистер и др.). Но това е друга тема.

Та тази негова пръчка остана в моя багаж преди неговото заминаване за Щатите. И когато шаранът активно се хранеше активно се хранеше в определени дни, ако общо на всички въдици имах примерно 10 удара за деня, то поне 5-6 бяха на тази въдица. Всички спининги бяха с куки от един и също вид, номер, цвят, повод с еднаква дебелина и дължина – с две думи, всичко бе еднакво, но на тази въдица кълвеше най-много. Тя беше „авджийката“. Казвах често: „това е, арменския късмет го няма никъде“. Така 2-3 години тази пръчка ми бе талисман (сега също). Когато не съм я носил понякога, защото беше по-къса (0,10 м) от останалите (2,60 м) „липно“- чешко производство, с които по-точно замятам и достигам по-далечно разстояние от брега до захраненото петно, слуката ми е била значително по-нерезултатна от излетите, когато и „Тя“ ловеше.

Преди да тръгна за риболов на дъно, винаги проверявах багажа да не би да съм забравил „авджийката“. То си е вярно, че когато рибата „си хареса“ една въдица – тя е, но след време замених малката макара на същата с по-голяма и я напълних с 0,30 мм дебело влакно – вече не кълвеше така, както преди. Чак тогава се замислих и стигнах до заключението, че не само късметът, но и по-тънкото основно влакно е било причина за резултатното кълване. Но от тогава така свикнах с тази въдица, че когато тръгвам на риболов за шаран на дъно, „арменската“ пръчка задължително трябва да е в багажника ми. Иначе „няма да ми кълве“. И има нещо вярно. Някои колеги са ме питали: „защо на теб ти кълве, а на нас не?“ а аз им отговарях: „моите въдици бяха всяка година минават през Бачовския манастир. Занесете и вашите и тогава ще видите“. А истината е, че линията и такъмът, стръвта, мястото – това са част от „тайните“ в риболова. За това казват: „риболовът е наука“ и е вярно.

Какъв цвят влакно за риболов на дъно да изберем това определя дъното на водоема. Ако то е песъчливо или чакълесто, за предпочитане са влакна с жълт, светлозелен или прозрачен цвят. Най-добре е корда с жълт цвят (същото мнение имат и доста колеги, стигнали от опит до това заключение). Ако дъното е тинесто (кално) почвата е с тъмен (черен) цвят, тогава най-добре е кордата ни да е тъмнокафява или тъмнозелена. Може и безцветна, но при нея резултатът е по-слаб. Има влакна, които преди да бъдат пуснати в употреба, са изключително здрави, но само след 1-2 месеца ползване и здравината им значително отслабва. За това всеки трябва да си има някакви предпочитания към изпробвани – познати марки влакна. През последните години по витрините за риболовни принадлежности асортиментьт е богат от различни марки корди, а и постоянно се появяват нови и непознати имена, така че само изпробването и опитьт могат да ни насочат към каква корда и марка да се ориентираме. Вярно е, че цените са различни и не всеки може да си позволи покупки на скъпи влакна, но също има много добри -наложили се марки на сносни цени за джоба ни. Ако направим простата сметка, един шаран (примерно 10 кг) струва в рибен магазин от 60 до 80 лв и е скъсал кордата ни, която е била евтина или остаряла и е за смяна. 3а една трета от тази сума можехме да заменим старата с нова корда и шаранът е успешно уловен!?

Така че не жалете средства за тъкъми. Риболовът е скъп спорт. „С трици маймуни не се хващат.” А пък удовлетворението и подобряването на рекорди и удоволствието от борбата, в която сме победили огромните животни, с пари не можем да купим. През времето на забранения период имаме достатъчно свободни дни да зашием дупки на живарници, кепчета, да напомпаме лодката и при нужда да залепим спукани места, които не сме забелязали преди. Трябва да направим попълнение на куките. Като е добре да имаме достатъчно както от номерата, нужни за един вид риба, така и да имаме на разположение от различни цветове и видове. Можем да си излеем оловни тежести, ако разполагаме с матрица за изливане. За дънен риболов за ни нужни тежести от 40 до 70 грама, като всяка различна тежест си има своето предназначение. Последното трябва да проверим и ако има нужда, да допълним аксесоари като стойки, сигнализатори на кълване, фенерче за осветяване през нощта и т.н. Желателно е да имаме и фотоапарат, това е „свидетелят“, който заснема нашият улов и е доказателство за достоверността на слуката и за „майсторлъка“ ни. Шаранджиите, които не пропускат нито един почивен ден и задължително са на риболов на определен водоем през свободното време, трябва да се запасят с достатъчно количество стръв и захранка (царевица, жито, кюспе и други). Няма време в последният момент да гу търсим. Така че ако всичко това свършим за времето от 16 април до 14 юни – този „дълъг“ период от 2 месеца ще мине много по-бързо. А тези които няма да издържат толкова време – без да „изкъпят“ червея, могат да посетят високопланинските язовири като „Доспат“, „Широка поляна“ и други, където забраната започва 1 месец по-късно. Точните дати трябва да бъдат предварително оповестени за тези водоеми.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!