Мога само да добавя, че при този начин на риболов с еднакъв успех се използваха естествена стръв (ручейник, скакалец, червей и др.), изкуствени мухи, дори и малка блесна. В летни горещини и при намаляла и избистрена вода, когато опитите ми за прикритие и смяната на различни видове стръв не са давали никакъв резултат, описаната система ме е спасявала от капото.

Малко тренировки са достатъчни, за да се усвои умението за замятане с дългата въдица дори и при гъсто обрасли реки. Още повече, че дебелото влакно има и едно предимство – ако се случи да закачите куката за надвисналите клони, можете спокойно да дърпате силно и да сте сигурни, че ще успеете да я откачите, без да се налага да се катерите или да използвате някакви други методи. За тези, които смятат, че 4-метровия телескоп е прекалено дълъг и тежък, мога да препоръчам триметрова пръчка – телескопична, бамбукова или друга. По-важното и по-трудното при този начин на риболов е да създадете умението да се вижда рибата във водата още преди да е налапала стръвта и да се следят движенията и. Това е необходимо, за да не се пропусне най-удачния момент за засичане. Влакното, въпреки своята дебелина, не винаги е ясно видимо върху водната повърхност, ето защо не трябва да разчитаме само на това да следим неговото положение върху повърхността като индикатор за кълването. А ако очакваме да усетим кълването по върха на пръта, намаляваме в огромна степен шансовете си да уловим рибата, защото когато усети съпротивата на въдицата, тя обикновено изплюва куката и бяга незабавно. Затова трябва да развиваме у себе си нови умения, което, впрочем, е задължително условие за съвременния риболов. Без предприемчивост и склонност да се изпробва нещо ново трудно може да се постигне дори и частичен успех.

Как да я извадим?

Всеизвестно е, че пъстървата се бори изключително настойчиво за живота си, след като веднъж е била закачена на куката и това е едно от обстоятелствата, които правят пъстървовия риболов толкова привлекателен. Тази борбеност на пъстървата е създала и едно друго неопровержимо правило – че когато уловим пъстърва, при ваденето трябва да я изхвърлим на брега. Спомням си, че когато за първи път отидох на риболов за пъстърва на едно езеро в Рила, това беше първото нещо, което научих за тази риба. Впоследствие всички колеги, с които съм разговарял и всяка статия, книга или друг печатен материал, който съм имал възможност да прочета, са потвърждавали това правило. Аз обаче в началото, макар и несъзнателно, не го следвах, с което се предпазих от създаването на един според мен грешен навик. Може би затова ми помогна и фактът, че дълги години преди да започна да се занимавам с речен риболов на пъстърва, я ловях в планински езера, където условията ми позволяваха да я изваждам  от водата като всяка друга риба, а не чрез изхвърляне. Още тогава се убедих, че рибата по правило се отказа не непосредствено преди брега, а на по-голямо разстояние навътре, което на практика обезсмисля изхвърлянето. Неотдавна имах възможност още веднъж да проверя и потвърдя тези мои констатации на един водоем за платен риболов. Мястото беше пренаселено със сравнително едри сивени, калибър 500-600 г и рибата кълвеше буквално всяка минута. Естествено, такъв риболов не носи никакво удоволствие, защото я няма тръпката от надхитряването на рибата, затова аз се заех да провеждам експерименти и наблюдения. За целта свалих тройката на блесната и сложих единична кука, за да постигна по-голяма близост с риболова с естествена стръв и за да увелича възможността за откачване на рибите. При изваждането на закачените риби ги разкарвах прекалено дълго непосредствено пред брега, опитвах се да изваждам главите им над водата и да провокирам и по други начини по-силна съпротива. Едновременно с това периодично отпусках въдицата и охлабвах кордата за по 10-20 секунди, за да да възможност на рибата да се откачи. Впрочем, последното упражнение го прилагах още от момента на кълването на рибата и при ваденето и към брега. Въпреки тези мои усилия броят на откачените риби беше много малък, като по-голямата част се откачиха далеч преди брега. Този мой опит затвърди у мен убеждението, че не се налага пъстървата да бъде изхвърлена при изваждането и от водата. В моята практика по планинските езера рибите, които съм изпускал непосредствено пред краката си, обикновено са се отървали благодарение на скъсана кука или скъсана уста, или пък поради употребата на прекалено малък номер кука. Процентът на изпуснатите по този начин пъстърви не е по-голям от процента на другите видове риби, отишли си непосредствено преди изваждането им от водата по същите причини.

Впоследствие, вече по реките, имах възможност да изпробвам и изхвърлянето и се убедих, че този начин не е особено подходящ. При изхвърляне на рибата на брега въдицата се дърпа по-силно и по-рязко, което натоварва допълнително влакното и така се увеличава риска от скъсване.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!