Язовир „Искър“ е любим риболовен обект на столичани. Посещава се от риболовци от Самоков, Ихтиман и други населени места. Близостта до София го прави много популярен в почивните дни. В по-топлите месеци на годината се превръща в оживено място за отдих на стотици почитатели на чистия въздух и красивата природа.

Ще се опитам да направя кратка ретроспекция на водните обитатели, базираща се на моите наблюдения. Според количествата, в които се срещат напоследък, бих подредил различните видове, както следва: най-разпространение са каракудата и костурът, следват платика шаран, бяла риба, речен кефал, уклей, чудски сиг, скобар, толстолоб, сом. Макар и рядък улов, щуката е представител на хищниците във водоема. В устието на река Искър все още се срещат черна мряна и кротушка, в по-горното течение на реката – американска и балканска пъстърва. Разбира се, тази класация е без претенции за безпогрешност, тъй като не съм имал възможността да „преброявам“ запасите от различните видове риба.

В зоната на язовира, разрешена за спортен риболов, ще се спра на някои често посещавани от риболовците места. Едно от тях е районът до резервата. От София до там се стига по асфалтова отбивка на пътя Ихтиман – Самоков. Този участък граничи с резервата, разделя ги телена мрежа. В близост до нея има удобни места за няколкодневен излет. През юни, юли и август множество палатки и каравани се нареждат една до друга. Много трудно в съботните и неделните дни се намира дори място за лека кола и палатка. Брегът е полегат, дъното е покрито предимно с пясък, дребни камъни и глина. По-далеч от брега, в откритите части на язовира по дъното има наносен тънък пласт тиня. Закачките тук са рядкост, обикновено те са в близост до бреговата ивица, когато нивото на водата е високо. На това място може да се лови на дъно, като се замята от ръка или стръвта се вкарва с лодка. На пружина и чепаре излизат каракуда и платика, рядко шаран – предимно по-дребни екземпляри. За стръв се използват торни червеи, варено жито, бели червеи, топчета стиропор. Приложими са прътове с дължина 2,40-2,70 м, макари от среден клас, основно влакно 0,25-0,28 мм, както и куки от номер 9 до номер 14 в зависимост от стръвта, на която се лови. В края на лятото и през есента е доста по-активен и шаранът, но за целта въдиците се разпъват с лодка навътре, на предварително захранено място. Прътовете, с които се работи, са с дължина 2,70-3,00 м, макари, събиращи 300-400 м влакно с дебелина 0,30 до 0,35 мм, куки номер 3 или 4 „орлов нокът“. Монтажът на линията е „на тежко“, с неподвижно олово с една или две куки. Стръвта предимно е млечна или консервирана царевица.

На плувка каракудата се лови успешно от лодка, когато при високо ново на водата залива крайбрежните върби. Подходящо е завързването на лодката с въже за клоните, които са над водата. Употребявана стръв са торен червей, тесто, кускус, варено жито и др. Периодичното захранване е за предпочитане. Най-често се използват телескопи със или без водачи, основно влакно от 0,16 до 0,20 мм, малко по-тънки поводи с куки номер 10-12 до номер 14.

От хищниците най-масово ловен е костурът. С успех се използват малките рибки и торните червеи, подадени на дъно. Добър резултат се постига понякога и на изкуствени примамки – туистери, силиконови рибки и различни видове въртящи се и отвесни блесни.

За тази цел е необходимо да разполагаме с лодка и костурът да е активен при преследването на ятата малки рибки.

За бялата риба „на тежко“ е желателно стръвта да се внесе на 150-200 м навътре. Най-подходящи за целта са рибките с продълговата форма на тялото – уклей, червеноперки, кротушки и др. Обичайно бялата риба е най-активна през есента. През лятото при големи жеги резултатни са часовете сутрин след изгрева на слънцето и привечер. Пръчките за бяла риба обикновено са с дължина около 2,40 м, макари с основно влакно 0,26-0,28 мм, куките са номер 1/0 до номер 2, които трябва да съответстват на размерите на използваните рибки за стръв.

Ефективни според сезона са и различните модели и разцветки воблери, влачени с лодка с извънбордов двигател. По този начин на риболов са приложими и плуващите и потъващите „Рапали“. Туистерите и силиконовите рибки направиха истински бум при улова предимно на костур. Сега рибата проявява капризи и към тези примамки и е необходимо риболовците, решили да опитат късмета си с тях, да проявят доста настойчивост.

В последните години се хващат и сомове с различни размери, но това се случва рядко, предимно на въдици, заложени за бяла риба. Най-едрите уловени мустакати хищници са до 18-30 кг, но най-често се обаждат риби от 1-2 до 4-5 кг.

Друго добро място вдясно от маршрута Ихтиман – Самоков е местността „Ушите“. Характерни за този район са по-скалистите брегове и по-дълбоките участъци, които примамват майсторите в риболова на хищниците костур, бяла риба и клен. При разговори с приятели, които много често идват в този участък, получавам информация и за уловени сомове. Резултатни и в тази част на водоема са по-горе описаните естествени и изкуствени примамки. От мирните риби се срещат каракуда, платика и по-рядко шаран. Дъното е песъчливо-каменисто, на някои места има закачки.

Много популярно и посещавано място е базара около „Щъркелово гнездо“. Там има доста бунгала, заведения и условия за семейна почивка. През лятото се вдига голяма шумотевица от джетове, моторници и водни колела и рибата в района е наплашена. Все пак могат да се видят много колеги, които замятат въдици с надеждата да излъжат някой костур или каракуда. Брегът тук е предимно стръмен и скалист, което дава възможност да се работи „на леко“ и „на тежко“. Все пак в този участък е добре да се лови  през пролетта и есента, когато рибата се върти и по тези места.

При студена зима и при покриването на язовира със здрав лед може да се лови на дупка. В предишните години на зимна блесна излизаха едри костури, понякога чудски сиг и бяла риба. Успешен е и риболовът на костур и мормишка.

След „Щъркелово гнездо“ по посока към Самоков се намира устието на река Искър. Това място се обитава от много рибни видове и е обект на риболов от ранна пролет до късна есен. От лодка на подвижна плувка с торен червей много колеги са правили през последните години незабравими излети при риболов на каракуда. Захранването с различни смески е задължително. Лови се и костур на рибка и торни червеи. Също на туистери и различни видове блесни, като тук опитът и предпочитанията на риболовеца към определен вид изкуствена примамка са от решаващо значение. На изкуствена муха майсторите правят добри постижения в риболова на клен в подходящо време. Преди доста години тук се „разбиваше“ скобарът както на плувка, така и на пружина със стръв варено жито, червеи и др. Сега уловът на скобар е доста рядък, само в определени дни, които за съжаление не са никак чести, а и скобарите са със скромни размери. Епизодични напоследък са уловите на шаран и бяла риба. Много важно условие за добър риболов по тези места е поддържането на постоянно ниво на водата за по-дълго време. При резки колебания (спадане и рязко качване на водата) рибата е много слабо активна. На устието през пролетта навлизат големи пасажи риба, които се подготвят за хвърляне на хайвера. Бракониерството през този период се практикува предимно от хора, оборудвани с лодки с мощни двигатели, стотици метри мрежи, късо и дългоцветно оръжие.

След устието на река Искър ще се спра накратко на още един чудесен участък на водоема, предпочитам от почитателите на емоционалния риболов на шаран. Намира се по пътя след „филмовата къща“, непосредствено под бунгалата. Този район е със значителна дължина, брегът е полегат, с минимален наклон, дълбочината в близост до брега е малка, като постепенно се увеличава при навлизане навътре в язовира. Дъното е чисто, слинесто, на места е тинесто. Липсата на закачки е отлична предпоставка за вкарване на въдиците с лодка. През лятото и есента тук отсядат на палатка много риболовци, някои от които изявени майстори шаранджии. През последните сезони по тези места са надхитрени и преборени едри представители на вида Carpio (шаран). Предпочитаната стръв е царевицата, но много колеги търсят шарана и на плочки кюспе, тестени примамки и др.

Ловят се също каракуда, платика и костур, по-рядко и на доста по-голямо разстояние от брега и бяла риба. Успешен, веднага след пролетната забрана е риболовът на бяла риба с воблери, като за предпочитане са по-големите размери – от 11 до 18 см. Прославени с качествата си през последните години модели плаващи воблери са на финландската фирма „Рапала“.

Искърът е обект на многобройни бракониерски атаки. Бригади мрежари ловят целогодишно големи количества риба. Спасение за рибата е периодът, в който значителна част от язовира се покрива с лед. На по-меките зими през последните години позволиха „мрежаренето“ и през този сезон.

Дано с приемането на новия закон за лова и риболова най-после органите, упражняващи контрол, да започнат да изпълняват съвестно задълженията си. Тогава и нашите живарници ще са по-пълни и няма да разказваме само рибарски подвизи от далечни времена, когато седнем на чашка с приятели.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!