Изработка на сайтове и уеб услуги

Язовирът е изграден в красивата местност „Баташко блато“ в Западните Родопи. Носи името на едноименния град, които е разположен на няколко километра в югоизточна посока. Общата дължина на язовира при пълноводие е около 10 км, а най-широката му и разлята част – достига около 2,8 км. Южната част на водоема е по-равнинна и плитка, а на север (в участъка към язовирната стена) бреговете са по-скосени и дълбочините са значителни.

Риболов на язовир Батак

„Батак“ е един от прочутите риболовни обекти, които привличат много риболовци във всички годишни сезони. Особено населени са бреговете му в летния сезон и обичайна гледка са множеството палаткови лагери, които никнат непрекъснато като гъби след дъжд. В по-голямата си част язовира има полегати с постепенен наклон, които са лесно достъпни с лека кола и са удобни за лагеруване. На югозападния бряг е разположен курортът „Цигов чарк“, където са построени множество почивни станции, бунгала и хотели. Именно тази база привлича туристи и риболовци от различни краища на страната. Около язовира има добри пътища и голям брой родопски чешми, от които тече чиста и студена планинска вода. Огромните масиви иглолистни гори и чистият въздух създават впечатлението за истински алпийски пейзаж. Наистина красотата на природата тук е голяма и много риболовци съчетават любимото хоби с почивка и ралаксация. Най-многобройната армия от колеги е от градовете Пловдив, Пазарджик, Велинград и околните по-малки селища. Софиянци също са традиционно силно представени като част от риболовното братство.

тениски рибарник

Маршрути до яз. Батак

От столицата най-често се използва следният маршрут: по магистрала „Тракия“ се пътува до отбивката за Велинград, преминава се през селата Виноградец и Карабунас и град Септември, пресича се старият главен път София – Пловдив, продължава се на юг към село Варвара, откъдето започва непрекъснато изкачване по живописен и изпъстрен със завои път. След около трийсетина километра, се достига до разклон, при който единият път води към Велинград, а другият – вляво към Батак, като пътьом се преминава през Ракитово и след оща 7-8 км се излиза до брега на язовира в района на „Цигов чарк“.
Възможностите на риболовците по отношение на избор на подходящи места и методи на риболов са големи. От „Цигов чарк“ за достъп до западния бряг се използва отбивката вляво, която преминава по контрастената на водоема и продължава успоредно на брега. Целият източен бряг е също достъпен с лек автомобил, следвайки пътя към язовирната стена. Посещаващите язовира по-редовно имат свои предпочитани участъци, които не променят с години, разбира се ако нивото на водата не е направило недостъпно любимото място за бивак.

Риболовът на яз. „Батак“, подобно на повечето големи водоеми, често е капризен. В последните десетина години нашествието на „бронирания пират“ – костура, намали значително популациите на някои основни в миналото рибни видове.

При завиряването на язовира преди около четиридесет години са се срещали мряна, лин, кефал, уклей. През годините „Батак“ е зарибяван с дъгова пъстърва, толстолоб, бяла риба, шаран, буфало и сом. В далечната 1974 година от водите на язовира въдичар е извадил трофейна дъгова пъстърва с тегло 5,2 кг. Но това са само хубави стари спомени. Тенденцията към масово обезрибяване на повечето водоеми е широко проявена и в „Батак“. Сега основните видове риба в язовира са костур, бабушка и каракуда. Уклеят и речният кефал почти изчезнаха, а шаран се лови инцидентно и то най-вече на въдици, разпънати с лодка навътре в откритите и дълбоки части на язовира. Продължителното и ритмично подхранване с царевица на участъка на риболов е задължително. Въдиците се внасят на разстояние от 100-250 метра от захраненото петно, обозначено с указателна шамандура. Класическата стръв си остава царевицата, като в последните години майсторите шаранджии ползват най-често монтажа на косъм – към стеблото на куката привързват късо поводче, на което висят закачени от едно до три-четири зърна царевица и топчета стиропор. Такава броеничка не вдъхва недоверие на предпазливия и наплашен баташки шаран и късметлиите се поздравяват с успех. Бялата риба, макар и много намаляла, се търси освен за жива стръв, и на изкуствени примамки – блесни, туистери, силиконови рибка и влачени от лодка воблери. Мераклии за риболова на сом също не липсват, но едно е да искаш, друго е да можеш, а трето – да го уловиш „мустакатия“. Все пак трябва да се има предвид, че сомът не е много разпространен във водоема.

По мое мнение, едва ли има друг голям язовир в страната, където костурът има толкова плътна популация. Това дава възможност за риболов на раирания бодливец през цялата година. Въпреки вандалския лов с мрежи, костурът в язовир „Батак“ не свършва, но като цяло в последните няколко години размерът на най-масово ловените екземпляри не впечатлява особено. Замята се от брега, като се търси дълбочина от порядъка на 3-5 метра. На плувка костур се лови освен на изброените видове стръв и на грозд от бели червеи. Използваните принадлежности при ловене на плувка са куки с номер 8-12, влакно 0,10-0,14 мм, плувки с носимост – 1,5 до 4 г и подходящо утежнение. Много са любителите на риболова с изкуствени примамки и нерядко костурът се отплаща за проявеното старание. Подходящи са дребните силиконови примамки с жълт, червен, бял и зелен цвят. От колебаещите се блесни успех могат да донесат белите и жълтите примамки с дължина около 4-5 см. Костурите се движат на ята и намирането на пасажа е гаранция за успех. Това се постига най-лесно при риболов от лодка и пробване на различни места и дълбочини. Лодката е необходимо да се закотви неподвижно с две котви, вързани на носа и кърмата. Така при наличието на вятър се избягва въртенето на плавателния съд, при положение че той се движи само на една котва. Обичайният калибър на улова е в границите 12-20 см. Случва се да се спипат и риби по 300-400 грама, но това не е всекидневие. Мина отдавна времето, когато „на корем“ се хващаха костури с тегло 700-800 грама, а понякога и риби по кило-кило и половина. Понастоящем трофейни костури се хващат много рядко при риболов от лодка или на лед, естествено, когато зимата е по-люта и запечатва водоема със здрава ледена покривка. През зимния сезон на почит в риболова на костур са различните модели и разцветки мормишки и отвесни блесни и живата рибка, подадена на плувка. Рибните пасажи се търсят на дълбочина от 3 до 10 метра в зависимост от дънния релеф и метода на риболов. При използване на мормишки върху куката й се поставя бял червей, ручейник, тънък торен червей или око на уловен костур. Влакното, с което се работи е в рамките на 0,08 – 0,12 мм. Методът е много ефективен и е приложим при риболов на лед, но дава добри резултати и от закотвена лодка при открити води. Особеност при него е, че е най-резултатен в тихо време. При отвесните блесни, най-употребявани са жълтите примамки с дължина около 4 см, като оптималното сечение на влакното е 0,16 – 0,20 мм. Над блесната се монтира тройна кука с номер 8-12, на която се правят няколко намотки с червен вълнен конец. Отвесните блесни са много резултатни при вертикално „помпане“ от лодка (или на лед), като на тях освен костур може да се излъже и някоя от малкото бели риби в язовира.

Бабушката държи достойното второ място по улов след костура. Размерите и в язовир Батак са внушителни – до 600-700грама. През пролетта и лятото стадата бабушки се придържат предимно в южните плитки и разлети части на язовира. В този район има много туфи от водорасли, дъното е предимно торфено и тези риби намират добри условия за живот и подходяща храна. През есенно-зимния сезон пасажите бабушка се изтеглят в по-далечните части, като продължават да се хранят с намалена честота. Именно продължаващата активност на тази риба, дава възможност тя да се лови на дупка в леда през зимата. Така, че любителите на зимния риболов, освен с костур, се занимават и с тази не особено тачена риба. Подходяща стръв за бабушка в топлите годишни сезони са хлебните примамки, вареното жито, кус-кус, конопени зърна и млечната царевица. Тази риба не се отказва и от стръв от животински произход – бели, торни и земни червеи и дребни пиявици. Широко приложим е риболовът на плувка във всичките му вариации – щека, болонеза, мач риболов или обикновен гол телескоп без водачи. Тънкото влакно, ситните куки и чувствителността на плувката са нещата, които гарантират емоции в риболова. Без захранване не може да се мине, ако сме решили да правим истински риболов. Бабушката се лови и на дънна въдица с монтирана телена спирала, също и на чепаре, приготвено за риболов на костур на торен червей, а особено нахални едри екземпляри се хващат и на царевица на въдици, разпънати за шаран.
През студените месеци актуална стръв е предимно белият и оцветеният в червено, жълто и розово червей, а също пинкис и хирономус. През зимата бабушката кълве на мормишка, а „шишкави“ екземпляри налитат и на отвесна блесна, като се закачат предимно на тройната кука над примамката. Явно мирна риба като бабушката възприема малката тройна като движещо се насекомо или ракообразно и я атакува.
Каракудата е по-слабо представена от другите два вида, за които става вече дума, но като цяло развитието и бележи тенденции към непрекъснато увеличаване. Лови се през пролетта, лятото и есента, съвместно с бабушката на леко и на тежко. Ползват се изброените по-горе видове стръв.

За улов на едър шаран и трофейна бяла риба е необходима добра подготовка, търпение и голяма доза късмет, а всички които разчитат, че ще направят чудеса в риболова на такива елитни риби с еднодневен излет – просто ще останат разочаровани.

Язовир „Батак“, макар и загубил от предишния си блясък и популярност, като един от най-прочутите риболовни обекти все още има своето очарование и верни почитатели.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!