Изработка на сайтове и уеб услуги

Искам да запозная колегите с няколко вида черноморски риби, които рядко са основен обект на въдичарския излет, но с активността си в пролетните дни могат приятно да разнообразят улова.

Галя

Тази риба е първият от двата вида на семейството трескови, обитаващи нашите води. Галята има сивокафяво на цвят тяло с вретеновидна форма. Главата е средноголяма, устата – широка, крайна. Над ноздрите и под брадата има по едно късо мустаче. Гръбните перки са две. Първата е снабдена с един дълъг и няколко къси лъча. Втората е доста дълга и широка – достига почти до елипсовидната опашка. Гръдните перки са лентовидни, намират се под хрилните капачки. Аналната перка е една. Страничната линия е добре изразена – по продължението и има поредица овални белезникави петънца. Достига тридесетина см дължина и максимално тегло 250 г.

Студенолюбива дънна риба. Брега доближава по време на размножителния си период, протичащ от късна есен до края на пролетта. Обича бистрите чисти води, затова много рядко може да бъде уловена в замърсените заливи в големите ни промишлени центрове Варна и Бургас. Обитава каменистите и скалните дъна, богато обрасли с полипи, миди и подводна растителност, където търси храна и прикритие. Яде мекотели, дребни ракообразни и рибки. Не се отказва и от мърша.

Никой не отива за риба със задачата това да е точно галя. Този вид увисва на куките, пуснати за попчета, предимно в подножията на буните. Няма характерен стил на кълване. Поема стръвта с един осезателен удар, но така кълват и едрите попчета. Често нагълтва дълбоко куката със стръвта и се налага „опериране“. При ваденето не доставя големи емоции.

Първият път, когато хванах по-голямо количество от тази риба, беше преди доста години, не помня точно. Излязохме трима въдичари с лодка пред местността „Паша дере“, южно от Варна. За около два, два часа и половина улових над двадесет бройки с прилични размери. Тогава прекратихме риболова заради постоянно усилващия се североизточен вятър и високите вълни.

Запазването на рибата не е проблематично заради немного горещото време през пролетта. Когато температурата на водата се покачи над 13-14 градуса, галята се изтегля доста навътре в морето и престава да бъде въдичарски обект.

Меджид

Другият вид от семейството. Преди години въдичарите дори не го поглеждаха, откачаха го от куките и го хвърляха на гларусите. В последно време поради намаляването на пролетния сафрид меджитът доби популярност.

Тази риба трудно се обърква с други черноморски видове. Гърбът и е оцветен от светлобежаво до мръснооранжево. Страните и коремчето са белезникави до сребристи. На гърба си има три перки, първата от които е по-висока и с почти триъгълна форма. Аналните перки са две, първата – по-ниска и дълга. Опашката е подобна на лястовичка. Главата е голяма, устата – също, снабдена по челюстите с малки едноредови зъбки. Под долната челюст има едно малко мустаче.
Меджидът достига 30-35 см дължина и тегло 150-200 грама.

Движи се в ниските водни слоеве на малки ята или поединично. Не обича топлите води. Когато температурата се покачи над 16-18 градуса, се изтегля към дълбочините.

Може да се каже, че меджидът е всеяден. В менюто му се включва всякаква месна храна. Лови се с успех както на естествени, така и на изкуствени примамки (предимно чепаре). Замята се от бреговите инженерни съоръжения върху чисти дъна.

Най-добри резултати се получават, когато на куките на чепаре се забодат парченца рибно филе или морски червеи. Замятаме примамката навътре. След като оловото падне на дъното, с бавни придърпвания започваме да придвижваме куките, така че тежестта да се плъзга по дъното. После, с опъната линия, изчакваме 15-20 секунди и повтаряме движенията. Кълване може да има във всеки един момент. Щом меджидът атакува стръвта в движение, почти винаги се самозасича. Ако по време на кълването линията е в покой, по влакното се предават едно-две по-силни или поредица слаби почуквания. Засича се без изчакване. Една уловена вече риба не е пречка на куките да се зачакат и други, затова с ваденето не трябва да се бърза.

Меджидът не доставя почти никакви емоции при ваденето, а и екземпляри с пределни размери се ловят рядко. Освен това тази риба бързо се разваля и не живее дълго дори в живарника. В тази връзка въдичарят не трябва да се лакоми и да избягва риболов в горещите часове на деня. След прибирането в къщи уловът трябва да се изчисти веднага и да се консумира пресен. Не съм правил опити да осолявам, суша или мариновам меджид заради сведения, че при колеги подобни кулинарни интерпретации са завършили с печални резултати. Но прясно опържена, тази риба има приятен вкус.

Карагьоз (дунавска скумрия) и харип

Тези два вида риба от семейство селдови са абсолютно идентични по форма на тялото. То е силно странично сплеснато, покрито с едри люспи. Има една гръбна перка. Опашката е V-образна. Устата е голяма, крайна. Хрилните капаци са фино набраздени в посока към очите. Гърбът е масленосиньозелен, а страните – сребристи. При харипа има няколко тъмни правоъгълни петна по надлъжната ос на тялото, започващи от хрилете. При карагьоза те липсват. Освен това карагьозът достига максимална дължина 40 см, а харипът – едва наполовина.

Повечето въдичари наричат рибите над петнайсетина сантиметра карагьоз, а по-малките харип, независимо от вида им.

И двата вида са проходни, пелагични – живеят в морето, а се размножават в сладки води. Край черноморските ни брегове се появяват в началото на април. В средата или края на май се изтеглят към дунавската делта. В тези първи стада има само едри риби, годни за размножаване. През последните години, поради силните снеговалежи през пролетта, последвалото снеготопене и пълноводието се очистиха реките Камчия и Провадийска от дънните химични наноси. За подобряването на водната картина съдейства и спирането на повечето предприятия замърсители. За това все по-обемни стават и стадата, навлизащи в Камчия и Провадийска (през Варненското и Девненското езеро). Такива струпвания пред устията, особено на Камчия, са благодатни за въдичарите. Понеже темата е морският риболов, ще се спра на похватите, с които се практикува.

Карагьозът и харипът са доказани хищници и приоритетен такъм за лов е чепарето. Куките с които го стъкмяваме, трябва да са с номер 6-3, с тъмни пера и нишки сребристо ламе, привързани към стеблата с тъмночервен или светлозелен конец. Поводчетата, като се има предвид размерът на рибата, чрез които са закрепени към основния повод, са със сечение 0,18-0,22, а самият основен повод е 0,25-0,30. Дължината на поводчетата (бидемите) е 8-10 см, на основния повод – около 250 см, за да се избегне заплитане. Тези дължини важат за куки номер 8-10. Замятане във фарватера на реката при влизането й в морето. Ако попаднем на многочислено ято, ударите следват един през друг. Натовареното чепаре не се вади лесно. Три-четири закачени риби поставят на изпитание не само здравината на тъкъмите, но и физиката на въдичаря.

Другата изкуствена примамка, с която се лови успешно, е блесната със сребрист цвят.
Изискването е да не е прекалено голяма. Много добри резултати се получават и при използването на силиконови примамки със сребристо или червено оцветяване.
На естествена стръв се лови най-вече от брега, на дъно, като целта е отново замятането да става в посока към фарватера. 3А примамка поставяме филенце от атерина (сребърка, гюмюш) или граца (дребен сафрид). Избягва се употребата на трицона, понеже филенцата й, дори и осолени, лесно падат от куките под въздействие на течението.

Тъкъмът се подготвя по следния начин: на основен повод, с диамеьр 0,22-0,25 мм се завързват 4-5 бидема със сечение 0,16-0,20, дължина 15-20 см, с куки (сребристи, морски) номер 6-4. Единият край на повода се закача посредством надежден вирбел за майката, а другият се утежнява чрез сплеснато (да не се влачи от течението) олово с маса 20-25 г. След замятането прътите се поставят на стойка с натегнато влакно и върховете им се следят за кълване. Трябва да се отбележи, че карагьозът и харипът много леко и внимателно поемат естествената примамка – по върха се предава поредица слаби потрепвания или върхът само се огъва леко. Ако прътът се държи в ръка, с инкасиране на кълването по показалеца то се усеща повече като стържене и леко опъване, отколкото като почукване. Засича се рязко, но не грубо. Една уловена риба се вади веднага, за да не се откачи.

При този риболов за стръв могат да бъдат набодени морски червеи или обелено от люспите месо от едри скариди.

Успешно може да се окаже и замятането на чепаре през май от повдадените в морето брегови буни, имащи рамо към юг-югоизток. Те спират и завъртат в кръг част от рибите, мигриращи на север (като талян). Там може да се лови и на плувка, а за стръв се закачат филе от рибка, морски червей или белена скарида. Естествено при този риболов се използват по-тънки влакна (0,14-0,16) и по-малки куки (номер 7-8).

През летните и есенните дни улавянето на карагьоз и харип е инцидентно. Ловят се предимно незрели полови екземпляри, които не влизат в сладки води и са смесени с ятата граца и сафрид. Разбира се, това правило си има изключения: през целия септември до средата на октомври 1997 година на всеки излет за кефалови риби в Девненското езеро улавях по десетина-петнадесет прилични карагьоза.
Месото на селдовите е с чудесен специфичен вкус и представлява същинско изкушение, особено печено, обилно полято с лимонов сок и придружено от добре охладено бяло сухо вино.

Сподели с приятели

Автор

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!