Риболовът на речен кефал е много емоционален и отстъпва може би само на този на пъстървата. Рибата е всеядна. Нейните избирателни способности и вкусови предпочитания обуславят разнообразно и питателно меню, включващо насекоми и техните личинки, дънни обитатели, малки рибки, плодови, тестени примамки и др.

Кефалът е хитър и мнителен. Той посреща с недоверие предлаганите от риболовеца вкусотии и при най-малък страничен дразнител може да се откаже от „лакомията“ си. В много случаи излетите са обречени на неуспех именно по тази причина.

Ще се спра на един много известен вариант на риболова на леко, известен като „люлеещо се махало“. Негово основно предимство е възможността за улов на едри и трофейни екземпляри на места, където има регулярно движение и рибата е наплашена. По този начин съм имал късмета да хващам най-едрия кефал от даден вир.

Многократно съм наблюдавал играта на кефалите следобед или привечер близо до водната повърхност. Предлагал съм им различна стръв, но често са я отбягвали. На оживени места кефалите са много предпазливи и недоверчиви. От техните очи не остава незабелязано и най-малкото, попаднало върху водната повърхност, насекомо. Кефалите са много любопитни, а в същото време страхливи. Често, макар и сита, рибата се устремява към стръвта, разглежда я и ако не и е интересна или съблазнителна, я изоставя. Ако примамката е подходяща, кефалът не се поколебава да я нападне мигновено, стига да не е обезпокоен.

За съжаление повечето от речните вирове са оспининговани и рибата е наплашена. Кефалите са предпазливи и се спотайват под сянката на крайбрежните дървета или в речни подмоли. Те са най-сигурните укрития от шетащите по брега риболовци.

В повечето следобеди кефалите играят, но не поемат стръв. Как трябва да се преодолее вродената недоверчивост у едрите кефали? Стръвта трябва да е съблазнителна и да се поднесе в условия, близки до естествените.

По описания метод може да се лови кефал на места с много висок стръмен бряг, подровен от водното течение, от железопътни и шосейни мостове, както и водещи към кулата на язовира (например язовир „Бушляк“, Пернишко). По мостовете на основни пътни артерии винаги има оживено движение. Животът на рибата е съпроводен с непрекъснат шум. Въпреки това кефалите играят следобед в топлите безветрени дни и могат да бъдат наблюдавани от високо. Ако слезем с въдица до брега, те моментално се спотайват навътре и в дълбочина. Ако изчакаме да заиграят отново, често сме свидетели на тяхната недоверчивост и в крайна сметка риболовът е неуспешен. В близост до опорите на повечето големи мостови съоръжения има широки разливи. В тях, макар че дълбочината не е голяма, играят множество кефали. Ако хвърлим прикрито мушичка отвисоко, кефалите я атакуват, а ако направим същото от брега, рибите се скриват.

За люлеене на махалото са подходящи телескопични пръти с дължина 3-4,2 м. Не се използва плувка. Повод не е необходим. Куката се връзва към основното влакно, а на около 30 см от нея има утежняване с 2-3 оловни сачми с тегло 4-6 г. Използва се макара с клипс на шпулата. Този метод дава допълнителни удобства. Оптимална дебелина на влакното е 0,18. за предпочитане са реномирани макари, защото на практика се работи без аванс. Куката е в зависимост от големината на примамката (номер 8 – номер 4). сачмите за утежняване не трябва да са лъскави, защото отпъждат рибата.

Като примамка могат да се използват различни видове насекоми: мухи, скакалци, щурци, попово прасе, водно конче и др. Черният щурец винаги дава отлични резултати в късните следобедни часове. За подобряване на сигурността при набождане могат да се използват и малки тройки номер 16-15. Те трябва да са оксидирани (матово черни). Големината им е в зависимост от примамката. За примамка се избират най-добрите щурци. Поповите прасета трябва да бъдат със средна големина.

Риболовът се извършва по следния начин:

Замятаме от перилата на моста така, че стръвта да падне във водата и държейки пръта, хоризонтално навиваме влакното, докато стръвта близне водната повърхност. След това закачаме влакното на клипса на шпулата. Това ще ни позволи след изваждане на кефал да не регулираме отново дължината на линията. При замятане клипсът не позволява на влакното да се размотае от шпулата на разстояние повече от фиксираното. Това улеснява риболова.

Основен недостатък на метода е, че на практика не разполагаме с аванс (влакното е фиксирано към клипса). Можем да разчитаме само на еластичността на пръта. В реките кефали с тегло 5 кг са рядкост, така че това не е чак толкова голям проблем. По основното влакно няма възли и поводи, така че можем да разчитаме на цялата здравина на линията. Качествените влакна с диаметър 0,18 имат непълно достатъчна издържливост.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!