Изработка на сайтове и уеб услуги

Какво е пролетта? Това е сезонът, в който всеки истински риболовец бива озарен и обзет от натрапчиви чувства на надежда, свързани с реализирането и незабравими риболовни излети, след периоди на зимната пауза, ако въобще е имало такава. Още по-еуфорично в случая е, че тази надежда е напълно основателна.

Що се отнася до каленика смятам, че най-подходящото време за истински удари е ранната и същинска пролет. Във връзка с това смятам да споделя моя и да обобщя чуждия опит в тази насока. Ще се опитам да разгледам материята в някои на пръв поглед незначителни детайли и подробности, защото мисля, че нищо на този свят (в частност и риболова) не е случайно – всеки успех или неуспех е закономерен и има своето логично обяснение.

Как да изберем деня на излет?

Започнете с прогнозата за времето! Един период от 10-12 дни, в които минималната температура на въздуха през нощта не пада под 10 градуса е достатъчно условие да сменем, че каленикът се е „събудил“ и насочил към плитките крайбрежни части на водоема, които първи се затоплят. Това правило има изключения (както повечето в риболова), защото много често популациите на един и същи вид риба  в различните водоеми имат собствено (уникално) поведение. Добре е също така избраният ден да не бъде последван от дни на рязка промяна във времето – линът е пасивен, усещайки задаващата се промяна. Интересно е, че през пролетта линът е активен и се храни цял ден, като на някои водоеми започва да кълве след 10-11 ч – период, в който през лятото сутрешното „кълване“ приключва. Облачният, но задължително тих и безветрен ден (дъждът не пречи), е моментът, който не бива да пропускаме. Ако пък слънцето грее, а вятърът беснее – забравете – зеленият „чешит“ е неоткриваем.

Много възможно е в този период на годината в средата на избрания от вас ден за риболов да сте принудени да търпите капризите на природата – бързо и осезаемо усилване на вятъра, заоблачаване, гръмотевици и дъжд. В повечето случаи тези „дискотеки на открито“ са кратки, така че приберете „карбона“, влезте в колата, изчакайте времето да утихне, а след това излезте и започнете сигурната наказателна акция. При така стеклите се обстоятелства линът е „луд за връзване“.

След като вече сме избрали ден за излет е добре да направил една адекватна за случая подготовка. Нека започнем с такъмите. Линът е риба, която обитава плитките, крайбрежни участъци на водоемите, изобилстващи от водна растителност и храна. Колкото повече са водните растения, а по-малко чистите от тях водни участъци – толкова по-добре за лина. С приятели дори се шегуваме, че за да се чувства комфортно, на каленика му е нужна локва, отрупана с водорасли. Именно поради тези причини е най-подходящо използването на телескопични пръти без водачи, с дължина между 4 и 6 метра. Ако е наложително използването на прът с макара, този вариант отпада, но това е малко вероятно. Освен това, прътът без водачи ни дава един доста по-прецизен контрол върху линията при замятане, като се има предвид, че едни от най-удачните места за замятане са „прозорците“ сред водната растителност.

Основно влакно с диаметър 0,16-0,18 мм е универсалният вариант. Плувките трябва да са с товароносимост 1-1,5 г, а поводите дълго около 30 см, с диаметър на влакното 0,12-0,14 мм. Наранен след засичането, инстинктите на лина го карат да се отправи мощно и енергично към дъното, като през цялото време извършва невъобразими финтове около мястото, където е закачен. Именно това е една от причините, които правят риболова на лин толкова атрактивен, а също и главната причина, поради която е наложително използването на вирбел при свързването на повода с основното влакно. В противен случай рискуване усукване на влакното около възлите, което е предпоставка за бързото му износване и скъсване. Познавам колеги, които връзват куките направо за основното влакно с диаметър 0,20-0,22 м, като се аргументират с теорията, че при евентуално „кълване“ на едър лин (над 1,5-2 кг), шаран или едра каракуда, тази линия ще им позволи да предотвратят заплитане на рибока във водораслите. Аз не споделям това мнение. Това само би удължило агонията ни при късането на линията. Освен това фината линия е гаранция за повече удари, а има и още едно много важно нещо – дайте шанс на съперника.

Що се отнася до избора на куките, той изцяло е съобразен с използваната стръв, а на пролет това са белите и земни червеи. Ако ще използваме земни червеи можем да поставим куки с номера 10 или 12, но белият червей изисква по-тънка и деликатна кука, с номер между 12 и 15. Използването на фини куки не е недостатък, защото вътрешността на устата на лина е месеста, здрава и жилава, а малката кука с бял червей се закача именно в устната кухина (най-често преди глътката). Задължително условие е тези куки да са с отлична здравина и задържаща сила.

Стигаме до захранката. Много консервативно настроени колеги не отделят нужното внимание на захранката: „То рибата да я има, пък захранката.. с нея и без нея.“ Грешка! Особено в риболова на риби, разчитащи на обонянието си, тя е повече от задължителна. Захранката за каленика трябва да е тежка, богата на протеини и аромати. Най-добре е да бъде с цвета на дъното на водоема, но принципно тъмният цвят е приоритетен. Винаги,когато имам възможност, ползвам захранки на водещите западноевропейски производители. Те са отлично балансирани и винаги съм бил доволен от „работата“, която изнасят.

Отлични резултати съм постигал с една собствена рецепта, която обаче няма претенциите да е от класата на готовите захранки. Предварително накиснато в топла вода кюспе /(1,5-2 кг) се обогатява с около 400 г. галета. Към така приготвената смес се добавят сладкарски есенции – шоколад и бадем (или ягода), като шоколадът е основната. Ако сте попаднали на старо кюспе, при което специфичната миризма на тахан е изчезнала, може да се добави около 200-300 г халва (тахан). Най-удачно е захранката да бъде приготвена вкъщи. Винаги намокрям и разбърквам захранката с гореща вода преди да тръгна за риба. Този подход ми пести време на водоема, а от друга страна горещата вода активира по-бързо и ефективно „магическите съставки“ в захранката, което не е по силите на сравнително хладните пролетни води. Тук е моментът да използвате останалите от миналия път пашкули на бели червеи и да ги прибавите към захранката. След като вече сме въоръжени до зъби, готови сме за чудеса от подвизи в мирно време и се намираме в подстъпите на водоема, ни остава да свършим само още едно нещо – трябва да изберем място за риболов. А това не е трудно, ако спазваме някои основни правила:

  • Първо – не кръстосвайте бреговете на водоема, с надеждата да видите мехурчета, дето линът ги е предизвикал. По този повод моите интелектуално извисени другарчета, в пристъп на простракиено вдъхновение, заявяват най-сериозно: „Онези твои балончета на гьола днес не са никакви линове, а най-обикновени дълбоководни бълбукатори“. Искам да кажа, че това може да е всякаква любопитна костенурка, сметнала подалата се от дъното клечка за водно червейче. Балончетата, предизвикани от каленика, ще ни зарадват само ако изберем правилното място, привлечем и задържим рибата на него. Тези балончета са многобройни, в гъсти, възходящи потоци, като се задържат около 1-2 минути, преди да се разпаднат.
  • Второ – изберете място, което не вдъхва особено доверие у повечето ви колеги. Линовете са любопитни животни и винаги са в близост до брега. Нека избраното от вас място да е гъсто обрасло с издигаща се до повърхността на водата растителност. Район, в който свършват масивите от водорасли и най-вече прозорците, са идеалните места за замятане. Не се притеснявайте ако нивото на водата в избрания от вас район е 40-50 см. Това в никакъв случай не е проблем.
  • Накрая регулирайте така дълбочината, на която ще ловите, че стръвта да е в придънните 20 см на водата или да лежи на самото дъно. Това е класическата постановка в риболова на лин, но не винаги е правилната. Много рядко, но напълно възможно е да попаднете на водоем, в който линовете се движат и хранят непосредствено под водната повърхност. Тогава е необходимо леко преустройство на линията, състояща се в смяна на повода с по-къс (15-20 см) и сваляне на плувката до вирбела и утежнението.

В заключение искам да кажа, че търпението и постоянството са качества, гарантиращи успешния риболов на лин.

На всички колеги и читатели желая най-вече здраве, щастие, късмет в любовта и разбира се – НАСЛУКА!


Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!