Вероятно ще сметнете, че за такъв прост елемент от
шаранския монтаж, като тежестта, няма какво толкова да се разсъждава. Функцията му е елементарна - да обезпечи замятането на монтажа на необходимата дистанция и самозасичането на рибата. Защо тогава съществуват толкова много модели тежести с всевъзможна форма и толкова разнооразни начини на закрепване към останалите елементи от монтажа? Да се опитаме да разберем...Освен основните си функции тежестта изпълнява и ред допълнителни, част от които е очевидна, като например удържането на такъма на склонове и в течение; друга част не е толкова очевидна и риболовците не и обръщат много внимание. Основните параметри на тежестта са теглото, формата и начинът и на закрепване към монтажа, плюс цвета и типа на покритието и.
Тегло на тежестта
Теглото се определя преди всичко от възможностите на въдицата, с помощта на която ще бъде замятано. Освен това трябва да се отчита и характера на дъното: колкото е по-меко, толкова по-лека трябва да е тежестта, за да не потъва много в тинята, увличайки след себе си повода и стръвта. При използване на фино захранване с помощта на PVA-материал следва да се отчита и теглото на захранката, за да не се надвишават възможностите на въдицата. Едновременно с това тежестта не трябва да бъде твърде лека, в противен случай при кълване рибата няма да се самозасича. За обезпечаване на надеждното самозасичане на твърдо дъно минималното тегло на тежестта трябва да бъде от порядъка на 80г. Колкото по-мека и дълбока е тинята на дъното, толквоа по-лека може да е тежестта, тъй като при кълване към масата му се добавя и силата на съпротивлението, възникваща при ваденето на тежестта от дънния грунт.
Форма на тежестта
Оптималната за конкретните условия на риболов форма на тежестта се определя от дистанцията, на която е необходимо да се изпълни замятането, релефа и структурата на дъното на водоема, както и от наличието на подводни препятствия в зоната на риболов. За обезпечаване на максимално възможната дистанция на замятане, се използват тежести с вретенообразна форма. Най-добри летателни качества притежават тези от тях, чийто център на тежестта е максимално преместен към "носа". Някои модели тежести са с плоски страни, допълнително способстващи надеждното закрепване на дъното на водоема. При риболов на склонове или на течение се използват плоски тежести, които най-добре се удържат на място. Ако между зоната за риболов и брега има ивица водорасли, коренища, праг с миди и други обекти, които могат да доведат до зацепи или късане на монтажа, е важно при обирането му, колкото се може по-бързо да се изтегли към горните водни слоеве. Такава възможност дават тежестите с особена форма. Съществуват такива специални тежести, конструкцията на които позволява да се използват като аналог на хранилка Метод. Преди замятане тези тежести обикновено се обвиват в пастообразна
захранка. При риболов на слабоактивна или недоверчива риба е важно да се обезпечиколкото може по-бързото и надеждно самозасичане при кълване. В тези условия най-добри резултати се постигат с помощта на тежест с кръгла форма, която благодарение на максималната си компактност се включва в работа с цялото си тегло. Доколкото по време на риболов често се налага едновременно да се изпълнят ред взаимноизключващи се изисквания, изборът на тежест с оптимална форма не е така лесен, както изглежда на пръв поглед.
Начин на закрепване
По начина на закрепване на тежестите към монтажа те могат да бъдат разделени на две големи групи: тежести с вирбели и тежести с отверстие (и.нар. ин-лайн тежести). С тежести с вирбел могат да се направят много различни монтажи, за разлика от ин-лайн тежестите. Монтажите на базата на ин-лайн тежести притежават най-добри самозасичащи се свойства, но и най-лоши летателни качества; освен това те не са особено подходящи за риболов на тинесто дъно (поне не и при използването на потъваща стръв). Да разгледаме не дотам очевидните функции, изпълнявани от тежестта в състава на шаранския монтаж. Бих казал, че в различните интервали от времетраенето на риболова, ролята на тежестта може кардинално да се изменя. От момента на замятането и до момента на кълването, съпроводено от самозасичането на рибата, тежестта несъмнено се явява наш помощник и съюзник, но от момента, когато рибата се е самозасекла, до щастливия миг, когато поредния шаран се окаже в кепа, тежестта най-често играе на страната на рибата, превръщайки се в наш противник. Да разгледаме подробно механиката на работа на тежестта от момента на кълването до момента на засичането и по-нататък в процеса на ваденето. Като правило, при кълване шаранът, взел стръвта, продължава движението си, удържайки я в устата си, или я засмуква, накланяйки се към дъното, след което заема хоризонтално положение. И в двата случая в един момент поводът се натяга под въздействието на теглото на тежестта, и тогава куката, заради особеностите на шаранския повод, едновременно се обръща с жилото надолу и прониква в устата на шарана.На този етап тежестта още е наш помощник. При това колкото по-близо центъра на тежестта се намира до точката на закрепване на повода в монтажа, толкова по-бързо става самозасичането. В някои от случаите отделянето на тежестта от дъното се осъществява малсимално близко до нейния център, в резултат на което става практически мигновено предаване на теглото на тежестта през повода до жилото на куката. В друг случай тежестта се повдига откъм най-леката си част, а теглото и се предава към жилото на куката постепенно. Почувствала убождането, рибата незабавно изплюва стръвта и започва активно да клати глава, опитвайки се да се избави от куката. Колкото е по-кратка паузата от момента на кълването до включването в работа на цялата маса на тежестта, толкова по-малко време има рибата да изплюе все още незакачилата се кука. По-нататък до момента на засичането тя продължава да тръска глава, опитвайки се да разшири раната в мястото на убождането на куката. Именно затова е задължително засичането. То е необходимо и за да пробие куката устата на рибата и бягството и да се усложни.Колкото е по-тежка тежестта и по-къс повода, толкова са по-големи шансовете на рибата да се избави от куката до изпълняването на засичането от риболовеца. В процеса на ваденето, особено във финалната му част, когато рибата се намира на повърхността, тя започва да извършва нови опити да се избави от куката, използвайки теглото на тежестта.За да не се даде такъв шанс на
шарана, е бил измислен монтажа с безопасен клипс, при използването на който тежестта пада по време на кълването (още преди засичането). По този начин, в мига, в който тежестта мине на страната на противника, просто се избавят от нея.
За да се комбинират отличните самозасичащи свойства на ин-лайн тежестта с възможността да се отърваваме от тях при кълване шаранджиите са измислили т.нар. "безопасен инлайн", а някои компании дори произвеждат специални модификации на ин-лайн тежести, предназначени за използване в състава на такива монтажи.
Вадене
При ваденето без тежест рибата често излиза в горните водни слоеве далеч от брега. От една страна това позволява безболезнено да бъде насочена над подводните препятствия, а от друга страна - и предоставя допълнителни възможности във вид на изпълнение на "свещи" и други маневри на повърхността. Знаейки, че засеченият шаран винаги се стреми да се движи в противоположна на направляваната му страна, може ефективно да се използва теглото на тежестта, за да се застави рибата да се надигне в средните водни слоеве и да бъде преведена над подводните препятствия. За това е необходимо да се използва колкото се може по-голяма тежест и монтаж, превръщаш се след кълването от цял в плъзгащ се. Тук тежестта с вирбел се закрепва чрез карабинка и пластмасово ухо към специален гумен конус, вътре в който е поставен вирбел за закрепване на повода. На гумения конус има амортизатор, удържащ тежестта в процеса на работа. В момента, в който засечената риба започне да тръска глава, тежестта се изплъзва от конуса на ледкора и се придвижва сравнително далеч от куката. При използването на достатъчно масивна тежест възниква сила, приложена към куката и насочена практически вертикално надолу. Рибата, стремейки се да противодейства на тази сила, се издига нагоре. Много просто и изящно решение, позволяващо провеждането на рибата над препятствията под водата, без загуба на тежестта. Освен това колкото по-надалеч се мести тежестта от куката, толкова по-слабо тя разширява раничката в устата на рибата, когато тя тръска глава. По този начин ние отново превръщаме тежестта от противник в съюзник.
Други изисквания
Не бива да се забравя, че тежестта се явява най-големия по величина елемент на шаранския монтаж, следователно и най-демаскиращият я фактор. При риболов в прозрачна вода, което, между другото, не е характерно за голяма част от нашите водоеми, не е излишно да подберете тежестта по цвета и характера на дъното на водоема. На пазара има най-разнообразни по форма, цвят и фрактура тежести, включително имитации на камъни и водорасли.Но по-важното е тежестта да няма неприятен за рибата аромат. При използването на нови тежести, е най-добре предварително да ги потопите във вода за няколко часа. След риболов на трудно тинесто дъно тежестите могат да придобият специфична миризма, караща рибите да станат недоверчиви.
Казано най-общо, тежестта не е просто късче олово. Ролята и в шаранджийския риболов е сложна и многообразна. Затова всеки шаранджия трябва правилно да подбира тежестите си в зависимост от условията на риболов и да обръща качествата им в своя полза.
Остави коментари