Природата дава равен шанс на всички да оцелеят във водната „джунгла“!Повечето от нашите  сладководни риби се размножават през пролетта. Периодът април-юни  е най-деликатното време от живота им, през което са ангажирани да продължат рода. Законът за рибарството и аквакултурите е предвидил закрилата им със забрана за риболова, за да може на спокойствие да извършват свещената мисия. Но в подводния свят родителските инстинкти са развити  в различна степен. При едни риби ангажиментите се свеждат само до изхвърляне и оплождане на хайвера, други се показват като много грижовни родители. Природата е балансирала нещата така, че всеки вид да има своя шанс за оцеляване. При устойчивите видове родителските грижи са занижени, докато при по-уязвимите риби се наблюдават повече ангажименти от страна на родителите.Ще се спрем на ритуалите и поведението през размножителния период на някои от нашите риби, които представляват най-голям интерес за риболовците. Защото за да се изучат особеностите в риболова е редно да се познава и физиологията им. Нека поставим началото с хищниците.

СОМ

Това е най-големия сладководен представител по нашите водоеми и започваме с него. Пък и заслужава уважение с проявите си на загрижен родител. Обособената двойка сомове се показва като много сплотено семейство през целия размножителен период, изцяло отдадено на отглеждането на поколението си и опазването му от посегателства. Брачната двойка се оформя през май, а в по- студени водоеми – през юни, когато температурата на водата достигне 18-20 градуса. Тогава сомовете търсят по-плитките участъци  с тинесто или затревено дъно. Избягват шума и хорското присъствие по бреговете. Семейството оформя гнездо на дъното, където женската снася хайвера, а мъжкия веднага го опложда. Числеността на зрънцата е в доста широки граници, според големината на женската. Голям сом изхвърля до 500 хиляди зърна. Мръстенето често е съпроводено с шумни брачни игри, при които рибите бият с опашка по повърхността и може да се чуят отдалеч. До излюпването на хайвера (от 3 до 5 денонощия) и двамата родители се грижат равнопоставено за него. Правени са наблюдения, които показват интересни факти. Рибите бдят денонощно до гнездото, винаги обърнати в противоположни посоки .Така се изключват всякакви възможности нахални натрапници да се нагостят с хайвера. Такива не липсват в плитоводието, всякакви представители на шарановите риби вече окончателно са излезли от зимната летаргия. Грижите продължават и след излюпването на личинките, до започването на самостоятелен живот. Maлките рибки растат бързо. Първоначално се хранят с дребни дънни организми, като с времето хранителния спектър се разнообразява и до края на годината малките сомчета  достигат тегло от 150-200 г. На практика с тези габарити вече излизат от полезрението на други хищни риби. После темпът на растеж е в зависимост от хранителната база, но при нормални условия на третата година сомът може да надхвърли 3 кг.

БЯЛА РИБА

Размножаването и обикновено става през април, когато водата се затопли до 12-14 градуса. Оформените брачни двойки търсят плитки участъци с обрасло дъно. Там правят гнездо във вид на яма с дълбочина 5-6 см и диаметър около 50 см. Женската снася хайвера , а мъжкия го опложда и от там на татък започва неговата истинска мисия . Бащата бди над гнездото неотлъчно , като с характерни движения  на гръдните перки предпазва хайвера от попадане на тиня върху него и същевременно осигурява необходимия кислород. До излюпването и заякването на малките, мъжкия не се храни . Той е готов да атакува безогледно всяка риба , дръзнала да се приближи до гнездото , но с цел да я прогони , а не да я погълне . Ако по някаква причина загине (например уловен от бракониерска въдица) , хайвера е обречен на гибел. Родителските ангажименти на майката приключват  още след изхвърлянето на хайвера.Осигурената денонощна закрила през инкубационния период (5-10денонощия , в зависимост от температурата  на водата ) гарантира и висок процент на оцеляване и излюпване на хайверените зърна. Бялата риба е сред най- плодовитите наши риби . Възрастни женски изхвърлят до 1 мин. хайверни зрънца. Трудностите в живота на малките рибки обаче предстоят . Напуснат ли семейното гнездо започват изпитанията и борбата за оцеляване . Като типични хищници растат бързо. Започват с дребни дънни организми , но само след 2-3месеца преминават към малки рибки . На първата година достигат 100-120г,на втората –до 400-500г, а на третата- до 1кг. Разбира се, порастват само тези ,които са си научили уроците по оцеляване в живота.

КОСТУР

Костурът също се размножава по-рано от типично топлолюбивите риби. Мръстенето започва още през март, когато температурата на водата достигне 8-10 градуса, но продължава и през април. Плодовитостта му е в  твърде широк диапазон – от 20 хиляди до 200 хиляди хайверни зърна, в зависимост от големината на женската. Интересно е ,че изхвърления хайвер има вид на мрежообразна лента, която полепва по миналогодишна растителност и след като бъде оплоден от мъжкия ,започва инкубационен период, продължаваш от седмица до две. Родителите не си правят труда да го опазват ,затова голяма част от още нероденото поколение става храна за другите риби и водни организми. Оцелелите до излюпване малки рибки първоначално се изхранват със зоопланктон ,а едва към края на лятото преминават към дребни дънни организми. Все още са твърде малки ,за да налитат на рибки. Такова меню за тях влиза в полезрението им едва на следващата година.Трябва да се отбележи обаче, че поотрасналите,но все още неголеми  костурчета често биват атакувани и от своите родители, особено при оскъдна храна.Този хищник определено се подава на канибализъм, по подобие на щуката, която се счита за изявен канибал.Да се прехвърлим към мирните шаранови риби,които са най-многобройното семейство и най-почитани от рибарите по нашите водоеми.

ШАРАН

Всеобщия любимец на авторите на една от най-плодовитите риби. Биолози твърдят, че възрастен шаран е в състояние да изхвърли над 1 мил. хайверни зърна. Мръстенето започва при температура на водата 16-18 градуса.  За равнините водоеми това става през май, а за височините – през юни, дори юли. Рибите се групират в плитки, обрасли с обилна водна растителност  участъци и демонстрират любовните си ласки с шумни плясъци. Обикновено около една женска неотлъчно бдят по няколко мъжкари. Хайвера се изхвърля на порции и веднага се опложда от самците, като голяма част от зрънцата полепват по растителността. Потъналият на дъното и неоплоден хайвер  загива. Рибките се излюпват за 3-6 дни, в зависимост от температурата на водата , но тя не бива да е по ниска от 16 градуса. При внезапно застудяване е възможно хайвера да загине . В началото новоизлюпените рибки се прехранват от жълтъчното мехурче, а после се ориентират към дъното и преминават на разни безгръбначни  организми и зелена храна. При богата хранителна среда малките рибки нарастват бързо. Още през първата година достигат до 500-600гр., на втората вече надхвърлят килограм, а на третата са 2-2.5 кг. Високата плодовитост на шарана обаче не гарантира гъста популация. Рибките имат толкова много врагове ,че твърде нисък процент успяват да дадат поколение. Учените често спорят каква е оцеляемостта на шарана в дивата среда. Някои споменават 1-3 ℅,а други твърдят, че е под 1℅. Очевидно природата е предвидила всички евентуални загуби, затова го е дарила с толкова голяма плодовитост.

КАРАКУДА

По нашите водоеми се срещат и от двата вида каракуда - сребриста и златиста. Въпреки сходния им начин на живот, в размножаването на двата вида има интересни различия. Златистата каракуда мръсти през пролетта при  температура  на водата 15-16 градуса.Хвърля от 100 хиляди до 400 хиляди хайверни зърна, според големината си. Няма нищо необичайно при нейното сватбуване, по това си прилича с шарана, само дето не е толкова шумна в брачните игри. Расте бавно, като темпа на растеж е изцяло зависим  от микроклимата на конкретния водоем  и хранителната база. Във водоеми с ограничени хранителни ресурси си остава дребна и не надхвърля 100-150 гр. Там където намира подходящи условия за живот, достига до 400-500 гр., а някъде и повече. Сребристата каракуда обикновено преобладава по численост даже в някои водоеми изобщо липсват мъжки екземпляри. Природата е намерила удачно решение  на проблема – дала й е шанс успешно да се опложда от други шаранови риби . Потомството се състои  изцяло от женски индивиди, без каквито и да е белези на друг вид . На практика не може да стане ясно кой е бил бащата.Различава се от златистата по ускорения темп на растеж. При нормални условия за живот  и обширна водна площ за 4-5 години може да достигне килограм.

ПЛАТИКА

При тази риба се наблюдава твърде разтеглена граница на полово съзряване – от две до 5-6 години. Плодовитостта също е в широк диапазон, в зависимост от големината на женската - от 100 хиляди до 700 хиляди хайверни зърна. Мръстенето протича през април – май, но не е така шумно както при шарана. Хайвера се изхвърля многократно в плитки участъци, задължително сред мека водна растителност. Излюпените малки рибки първоначално се хранят със зоопланктон,а с времето заякват и преминават към дребни дънни организми.Храната на платиката е твърде разнообразна – с животински и растителен произход. Прави впечатление ,че не може да се приспособи към микроклимата на всеки наш водоем. Там където „пусне корени“,създава устойчива популация и даже надвива на каракудата. Но може да си остане в миманса или изобщо да не оцелее въпреки правените опити да се зарибява. Впрочем зарибяване с платика се провежда основно на принципа на ентусиазма от любители риболовци. Специализираните стопанства не я долюбват  и не влиза в разчетите им. Разбираемо е месото, макар и вкусно, е доста костеливо. Но като риболовен обект се харесва, затова и рибарите се грижат за разселването й.