язовир КърджалиКраят на септември и целият октомври са приятни и същевременно успешни месеци за риболов на дъно, на плувка, на муха и на всякакви риби. Летните горещини са отшумели и можем да се възползваме от този период максимално добре за риболов както поради липса на високи температури и жеги, така и защото студените дни са все още по-далечна перспектива.

Баща ми, който е чест посетител на язовир Кърджали, е убеден в успешния ни риболов при добро време, но за съжаление синоптичната прогноза вещае непрекъснати валежи през събота и неделя. Индормацията, с която разполагаме е, че, рибата се храни активно въпреки постоянните валежи. Брат ми и неговите колеги са уловили добро колчиество скобар (алай), охранен уклей (чаушан), дребна червеноперка, морунаж и всичко това само на бял червей. Това е хубавото на риболова в края на септември и октомври, че много често рибата е абсолютно непретенциозна и кълве на най-проста и еднообразна стръв - белия червей! Не е необходимо да я лъжем с различни видове стръв и да се прави по-сериозна предварителна подготовка. Единственото несигурно е, дали ще се потвърди информацията, че рибата ще кълве по време на очаквания непрекъснат според прогнозата за времето валеж.

Така или иначе, сме решили, че ще отидем до язовир Кърджали, независимо от дъжда. Подготвихме подхранка, която баща ми сам приготвя, като според него в нея има 16 различни съставки, но резултатът е смес, богата на витамини, протеини и мазнини. Допълнително към подхранката прибавихме ароматизатори и добавки за шаранови риби. За стръв сме приготвили едър бял червей и оцветен в червено бял червей. Тръгваме от Пловдив в 8 часа сутринта и в 10 часа сме на водоема.

Пътят е отличен, в планината е панорамен и за наш късмет почти не срещнахме коли до водоема. От Пловдив до хижата на язовир Кърджали се стига по два пътя - единият е по-директен и стига право ан хижата, а другият е по-обиколен и върви покрай язовира. Избрахме по-дългия маршрут, за да се насладим на гледката. Хижата се намира на 369м надморска височина и е често посещавана от риболовци - пловдивчани, хасковлии, старозагорци. Строена е за пионерски лагер от небезивестния Мирчо Спасов, както гласи плочата на стената. Въздухът е чист и свеж, ухае на билки и гора. Водоемът е отличен обект за риболовен туризъм и предразполага за неколкодневна релаксация.

Паркираме колата пред хижата и слизаме 200м вдясно, нарамили такъмите. Баща ми се настанява бързо и с пръчка без водачи, на плувка скоро вади първата риба - скобар.

Аз се нуждая от повече време - да разположа удожно всички такъми - столчето, до него куфарът с плувки, тежести и куки, пред мене - стойката за пръчката, легенът със захранката и стръвта. Първата ми работа е да омеся добре захранката, след което да я прекарам през ситото, за да елеминирам едрите неразтворими частици. Добре е тази работа да се върши, преди да сте стигнали водоема, за да не губите времето. Следващото нещо, с което се заемам, е да премеря дълбочината пред мен. Използвам мач пръчка на 4,20, основно влакно 0,16мм и повод 0,12мм. Плувката е любимият ми английски ваглер, най-малкият възможен модел, с който разполагам. Куката е номер 14. Поставям на куката голямо парче кръгло олово, което да потапя плувката, когато то стигне дъното. Местя плувката нагоре по влакното до момента, в който тя ляга на повърхността - това е дълбочината пред мен - около 5 метра. Свалям плувката малко надолу, фиксирам я с две сачми отгоре и отдолу на дълбочина около 4,50 метра и поставям една съвсем малка сачка на 50-60см от куката. Тъй като рибата е активна, добре е поводът с куката да потъва бавно - нещо може да удари в движение - докато стръвта потъва надолу.

На куката слагаме един бял и един оцветен в червено бял червей. Захранвам участъка пред мен с 8-9 топки подхранка с големината на яйце. Не след дълго първата риба е на брега - морунаж. СКоро след нея борбен скомбар се гмурка с куката в уста към дъното и безуспешно се опитва да се спасява. След него следва втори, а после - отново морунаж. Идва време да се подхрани с 3-4 топки, след което удря неголям костур и охранен уклей. Влизам в добре отработен ритъм - няколко извадени риби, след което равномерно захранвам. Постепенно скобарът и морунажът изчезват и на куката налитат дребна червеноперка и едър уклей (чаушан).

Времето все още е приятно - няма дъжд, нито вятър, а риболовът върви като по ноти! Замятам на 10-12 метра от брега, а кълването е равномерно на почти еднакви интервали. В това време баща ми поддържа същия ритъм на по-къса дистанция с телескопа без водачи и без макара. Час след като сме се установили, небето се покрива с плътни облаци и задухва лек ветрец, който образува малки вълнички на повърхността. Кълването на рибата продължава, но през доста по-дълги интервали от време. СКоро завалява дъжд, който продължава непрекъснато следващите 5 часа, през които трае риболовната ни сесия, а ветрецът прибира ваглера постепенно към брега. Нуждая се от по-голям ваглер, който да устоява на образувалите се вълнички и вятъра. Слагам по-голям ваглер от същия модел на All England. С по-тежката плувка, с повече олово на нея се замята безпроблемно и вятърът вече не пречи нито на замятането, нито пък прибира плувката към брега. Сега мога да търся рибата и на по-голяма дистанция, в случай че лошото време я дърпа навътре. 6-7 метра по-далечна дистанция се оказват достатъчни, за да скъся интервалите от време между едно кълване и следващото. Захранвам по-навътре, където замятам и скоро кълването е толкова често, колкото е било, преди да завали. Постепенно рибата идва и по-близо до брега, където с помощта на захранката успявам да я задържа до края на риболова. В същото време баща ми има проблем - рибата се е дръпнала по-навътре и той се нуждае от телескоп с макара, за да я достигне. За сметка на много по-рядкото кълване на къса дистанция в неговия участък той вади няколко по-едри морунаж и скобар.

Към 19 часа прекратяваме риболова, въпреки постоянното кълване и потегляме обратно към Пловдив. Резултатите са отлични, а кълването не спря през цялото време на постоянен валеж.

От Александър Вулев