зарганЗарганът е един от най-желаните черноморски въдичарски обекти. Лаиците го оприличават със змиорката, но разликите са очевидни.

Зарганът има стреловидно тяло, покрито с дребни, фини люспи, които много лесно опадат при допир. Гърбът е маслено- до синьо-зелен, страните и коремчето - сребристи. Гръбната и коремната перка са в непосредствена близост до "V"- образната опашка. Челюстите са издължени във вид на остър "клюн", снабдени са с малки едноредови конични зъбки. Тази характерна особеност отличава заргана от вискчи останали видове риба, обитаващи нашите води. Затова и другото му име е "морски бекас". Достига максимална дължина 70-75см, но на любителските въдици се закачат около 40-50-сантиметрови, а и доста по-дребни екземпляри, иронично наричани "писалки".

Зарганът е хищна пелагична риба. Движи се най-често в горните слоеве на водата в търсене на храна - малки рибки и ракообразни. Плува на малки стада или поединично. Край нашите брегове се появява през май-юни. Най-многочислен е през есента, когато се събира за доотхранване, преди окончателно да се изтегли на юг. При благоприятно време (липса на снеговалеж или продължителни силни северни ветрове) може да се задържи и да се лови успешно чак до средата - края на декември. Риболовът на зарган е много увлекателен и емоционално зареден. Какви пособия са необходими. Използва се лек телескопичен прът с водачи, дълъг 3-4м, чието активно натоварване е 20-40г. Макарата трябва да е малка и бързооборотна, с добре напълнена с влакно шпула, осигуряващо достатъчно далечно замятане. Диаметърът на основното влакно е 0,18 - 0,22мм, а дължината му - 100 и повече метра.

Поводът се подготвя по следния начин. На влакно със сечение 0,14 - 0,18мм, в единия край на което се завързва малко клупче, се монтира едра, продълговата плувка с достатъчно видима отдалеч антена. На 35-45см от свободния край се закрепя цилиндрична или двойноконусообразна тежест с надлъжен отвор, като се фиксира надеждно. В края се привързва сребриста кукичка с дълго стебло номер 8-12.

Някои въдичари, в това число и пишещият тези редове, монтират подвижна плувка, свързана с влакното на две точки. Тежестта също е подвижна, но и двете са ограничени в движението си с възелчета на разстояние 10-20см. Такъв монтаж има своята желязна логика. Зарганът поема стръвта най-често по време на движение. Когато въдичарят придърпва бавно с навиване на влакното примамка, долните ограничителни възелчета опират в долния водач на плувката и в долния край на тежестта. Щом рибата атакува, тя дърпа влакното в обратна на движението на стръвта посока. Ако плувката и тежестта са фиксирани, клъвналият зарган ще почувства първо тяхната маса и съпротивление, а въдичарят ще разчита единствено на визуалното възприемане на потапянето на плувката. Така нерядко рибата успява да откъсне част или да изплюе стръвта преди засичането. Когато тежестта и плувката са подвижни, риболовецът усеща кълването непосредствено по върха на пръта и засича незабавно, преди рибата да е усетила по-осеаземо съпротивление.

Прикачането на повода към основното влакно се осъществява чрез фин тъмноцветен вирбел или с два клупа. Може би изглежда превишено изискването дебелината на повода да е 0,14-0,18, след като теглото на заргана не надвишава 240-300г. Не трябва да се забравя, че това е една от най-бързите черноморски риби. А и винаги има вероятност стръвта да се атакува от едрите платерина и морски кефал. За стръв при ловене на заргана се използват едри и здрави морски червеи или тънки и дълги лентички от прясно осолена дребна морска риба (трицона, атерина и др.). Примамката се закача така, че по-голямата част от нея да виси от кукичката.

Замята се на пределна далечина от бреговите инженерни съоръжения - буни, кейове, мостове. Непосредствено преди падането на тежестта трябва влакното да се притисне леко с показалеца към ръба на шпулата, за да се изпъне влакното и да се избегне евентуално заплитане на повода. След цопването на стръвта е препоръчително да се изчака няколко секунди и след това да започнем бавно обиране на влакното. Рибата често се насочва към звука и това увеличава шансовете за бързо откриване на примамката.

Както вече беше отбелязано, най-често зарганът се движи непосредствено под повърхността.Така че трябва да се следи не само плувката, но и всякакъв признак за движение около нея. Щом забележим следящата стръвта риба, можем за момент да прекратим въртенето на макарата и после с леки подръпвания да предизвикаме атака.

Ударът на едрия зарган е достатъчно осезаем както по върха на пръта, така и по плувката, която рязко потъва или потегля встрани. Засича се с рязко, но не силно движение на китката.

Закачената риба се съпротивлява мощно, вие се като змия, рязко потегля встрани или към повърхността, изхвърляйки се над водата. С изваждането на улова не бива прекалено да се бърза. Заострено внимание е нужно и по време на откачането на куката. Лесно опадащите люспи правят рибата изключително хлъзгава и вероятността да я изпуснем, когато уж всичко е приключило, е голяма. Затова е препоръчително първо да парализираме заргана чрез силно натискане на очите с пръсти и тогава да я освободим от въдицата и да го приберем в кошчето или кофичката. Използвамето на мрежест живарник е ненужно - зарганът е много подвижна риба и при ограничаване на движението в тесния живарник бързо умира. Нерядко напада чепаретата и закачена на някоя от куките, безобразно омотава и заплита останалите. Това обаче не означава, че с чепаре може да се разчита на голям успех.

Добри резултати се получават при риболов със сребрист или червен силиконов червей, монтиран на две кукички - едната - водеща, с по-късо рамо, а втората - забита в опашката, на която най-често се закача рибата. Проблемен обаче става риболовът, ако се появи дребен лефер, който просто не дава възможност на заргана да атакува стръвта. Е, леферът също е много желан въдичарски обект, така че загуба няма! Зарганът притежава великолепни вкусови качества. Ненапразно французи, италианци и британци го смятат за деликатес. Може да се пържи, осолява, маринова, да се суши на чироз. Колкото до по-пикантните рецепти, думата има Ути Бъчваров.

От Иван Лавришин