Риболов на река Нишава

Забраната е влязла отдавна в сила и затова около осем часа сутринта с моят приятел Ники се отправихме към западната част на страната в търсене на царицата на рибите - пъстървата. Целта на нашият пикник е река Нишава. За колегите, които не са посещавали това място ще поясня, че реката извира под връх Ком и в продължение на около петдесетина километра, лъкатушейки между скали и тучни поляни, напуска пределите на България при граничното село Калотина. Реката рядко достига широчина по-голяма от 4-5 метра, като на места образува вирове дълбоки 2-3 метра. Днес реката се обитава от пъстърва, клен, черна мряна и пръскач, като мряната и кленът обитават долната част на реката, а пъстървата се среща в средното и горното течение. Поради това, че реката тече през труднодостъпни места тук се практикуват всевъзможни бракониерски методи, което е свело рибните обитатели до минимум. Тъжен е и фактът, че в продължение на почти цялото и течение не срещнахме други колеги или пък горски надзиратели. Въпреки всичко реката е кристално чиста и предлага прекрасни условия за спорт и почивка. На няколко пъти през изминалите години съм бил свидетел на това как колеги улавят кленове и пъстърви с тегло от по килограм и нагоре. Целта на нашия пикник е да ловим пъстърва и ние се отправихме към село Разбоище, където е много вероятно да осъществим свотие планове. Разстоянието от София до Калотина го изминахме за около час, и след като напазарувахме от местното магазинче стоки от първа необходимост, поехме по третокласния път, свързващ село Калотина с град Годеч.

Оставаха ни около десетина километра до въпросното село Разбоище, но поради това, че на места пътят приема облика на лунен пейзаж, ни отне още час, за да стигнем до там. Около десет сутринта пристигнахме благополучно на полянката пред манастира, който носи името на селото. В долината под манастира се намира чифлик, където всеки риболовец или турист може да отседне срещу скромна сума от три лева на ден. И като завършек на тази прекрасна природна картина е виещата се като змия река Нишава. Именно тук е мястото, където с моят приятел Ники мислим да си пробваме късмета при риболова на пъстърва.

Избрахме си един прекрасен вир дълбок около 2-3 метра, разположихме се удобно на брега, заметнахме по една пръчка с монтирана на нея кука номер 10. Аз използвах за стръв ручейник, а моят приятел се беше спрял върху торен червей. Тук реката има много слабо течение и плувктие стояха като заковани в огледалната повърхност. Така минаха около 2-3 часа в напразно чакане, като през това време сменихме няколко вира и опитахме каква ли не стръв. Развръзката дойде към 14 часа, когато моята плувка се стрелна рязко към дълбочините. Засякох светкавично и извадих на брега не лоша американка около 30 сантиметра. Беше се излъгала на торен червей. Така обикаляхме вир след вир, като моят приятел Ники беше заменил естествената стръв с малката блесна Mosca, а аз продължавах да търся планинската красавица на торен червей. В разгара на отчаянието успях да уловя още една американка със сходни размери. Денят вървеше към свечеряване, когато заваля ситен дъждец и съвсем ни отказа от риболова.