[caption id="attachment_303" align="alignright" width="300"]река Лефеджа река Лефеджа[/caption]Може би всеки истински рибар си има своя река. За мен Лефеджа е реката на моя живот. И това е така не само защото е чиста, бистра и достатъчно пълноводна. Лефеджа е пълна с всякакъв вид риба, която би могла да задоволи и най-претенциозния рибар. Ако си истински рибар, тук с въдица можеш да хванеш уклей, попче, кротушка, черна мряна, бяла мряна, каракуда, червеноперка, морунаж, скобар, кефал, распер, шаран и сом.

Митът и истината за Лефеджа

Лефеджа се намира в Централна Северна България. Извира от Стара планина и се води, че се влива в Янтра, макар да е по-пълноводна от нея. Мнозина от рибарите, които ловят на нея, не знаят истинското и име. Едни я наричат Бреговска река, други Джюлюница, а трети Стара река. Истината е, че при така наречения Железен мост, по който минава жп линията София - Варна се вливат трите реки - Стара река, Джюлюница (Веселина) и Голяма река. Оттук до вливането и в Янтра реката се казва Лефеджа.

До преди години реката бе една от най-лютите. През пролетта прииждаше и настъпваше "потоп". Когато водата се отръпнеше, по ниските места оставаха гьолове, пълни с риба.

През лятото Лефеджа е райското кътче на рибарите от Великотърновска, Търговищка и Габровска област. Безспорно най-голяма радост за въдичарите доставя уловът на морунаж, скобари кефал. Но не остават с празни ръце "шаранджиите" и "сомарите". През миналата година късметлии извадиха над 20 килограма сом и над 14 килограма шаран. Мряната и каракудата са другите два вида риба, които пълнят живарниците.

След падналите валежи в края на май Лефеджа е мътна и огромна, но въпреки това има прекрасни места за риболов. Мряната, уклеят, кефалът и морунажът отново са на линия. За истинския рибар дошъл на тази река празно няма. Разбира се, и тук рибата започна да капризничи през последните години, но майсторите им намират цаката.

На Лефеджа се лови през цялата година

Вече споменах, че през пролетта са особено активни мрените и кефалите. Веднага след откриването на риболова през юни кълве активно морунажът и каракудата. На определени места се обажда постоянно и скобарът. Шаранът може да те изненада винаги и на всяка стръв, но истинското му ловене започва от средата на юли до края на октомври. Кефалът върви през цялото лято предимно на муха, черница (бробонка, дуда, къкел), джанка, жабка. По-малка е възможността за добър улов на булдо. Особено успешен е риболовът на кефал с лодка на муха (скакалец, щурец, пчела), когато от вътрешността се замята към брега. Не остават с празни торби и тези, които предпочитат спининга. Много често те са зарадвани от някой голям распер. Интересното е, че в Лефеджа няма щука, бяла риба и костур. Преди години имаше невероятно много платика, но след това от Дунав влезе морунажът и платиката лека-полека изчезна. През последните 2-3 години се забелязва и намаляване на каракудата. Преди тя беше най-многобройната и най-активната риба. Хващал съм каракуди, едри като шаран (над един килограм). За сметка на това реката се напълни със скобар. Появиха се и попчета, които подобно на кротушките атакуват въдиците безкомпромисно, особено на торен червей. А за любителите на уклей Лефеджа е истински рай.

Радост и през зимата

Тогава основният улов е от скобар и кефал. Дори майстори скобарджии твърдят, че през зимата ловят повече, отколкото през лятото и есента. Сомът също се лови почти през цялата година - на жабка, на жива риба, на блесна. За съжаление през зимата най-многобройните рибари са "грападжиите".

Преди последното отравяне на реката тя беше пълна с прави раци, които са невероятен деликатес. Днес раците ги няма, но мидите са невероятно много. Особено вкусни са те през пролетта. От тях майсторите готвачи приготвят истински кулинарни бижута.

От Петър Тодоров