Да уловиш голям шаран на повърхността е мечтата на всеки шаранджия, но техниките за такъв улов са отбягвани поради простата причина, че мнителният шаран няма нагласата да атакува необичайно предлаганата му на повърхността примамка. Проблемът вече е разрешен.

А ето и решението....

Риболовът на шаран на повърхността изисква от риболовеца комплекс от умения и постоянни експерименти, тъй като възможностите за постигане на добри резултати са ограничени. Пословичната недоверчивост на шарана към предлаганите му на дъното примамки важи с пълна сила и за предлаганите на повърхността, но нали за това са различните техники на монтиране, които със своето развитие и усъвършенстване допринасят за постигането на все по-високи резултати.Ако мнителността на шарана при представянето на протеиново топче на дъното е константна величина, то при предлагането на същата примамка на повърхността недоверчивостта му е в борба с изгарящото го любопитство. Опитът оказва, че винаги дребните рибки първи се престрашават и се опитват да поемат примамката, докато едрите екземпляри се приближават на определено разстояние, тяхното любопитство не е задоволено, но те остават неподвижни, наблюдавайки примамката за известно време, преди да се оттеглят с поривист удар на опашната перка. Всеки път един и същи сценарий, още една изтляла надежда, а колкото е по-едър екземплярът, толкова по-изпепеляваща е идеята за провал и подтискащо чувство, че шаранът се е повдигнал с търпението и уменията ни.Хубаво е, че съществуват голямо количество биотопи, в които шараните редовно се движат по повърхността, като това явление е най-често срещаното в канали, блата и микроязовири.В по-голяма част от времето, след като температурата на водата е достигнала 20 градуса за периода от май до октомври и предимно в слънчевите дни стадата шарани могат да бъдат наблюдавани и добре би било за всеки риболовец да изучава навиците им (това би било много полезно, тъй като стадата се придържат към определени форми на поведение). В крайна сметка, на подобни места риболовът с примамка на повърхността е единственият метод, на който може да се разчита за успешен риболов, така че всеки уважаващ себе си риболовец трябва да разполага с необходимите материали и умения за такъв вид риболов, за да се справи с успех в такава ситуация.В миналото този вид риболов се оценява като утопия, постигнатите резултати бяха незначителни и общото мнение беше че „с този риболов никога няма да се хване рибата на живота“. Използваната тук техника, представлява усъвършенстван вариант на класиката при риболова на повърхността с парченце хляб или плуващо протеиново топче, монтирано с повод с дължина 60 см и плувка. Ето една стратегия, която да не буди подозрения и да дава по-добри резултати. Монтиране: на края на повода с дебелина 0,28-0,30 мм поставяме куката, на която предварително завързваме на няколко милиметра под лопатката влакно с дебелина 0,08-0,10 мм (на което нанизваме примамката – плуващо протеиново топче, парче сухар, млечна ароматизирана царевица или други плаващи примамки). За застопоряване на примамката използваме оловна сачма (чийто грамаж е в пряка зависимост от носимоспособността на примамката), която скриваме в самата примамка. Тази тежест позволява примамката да заеме добра позиция във водата, шараните не виждат нито куката, нито първите сантиметри на повода, защото се намира във въздуха над повърхността на водата. Сачмата служи както за позициониране на примамката, и за добрата и видимост, а също, ако се използват аромати, те да се разнасят във водата, а не във въздуха. Това дискретно представяне на примамката я прави атрактивна и и позволява да се противопоставя на вятъра, който в много случаи е фактор, влияещ върху доброто представяне на примамката. Колкото по-добре плава тя, толкова по-ефикасен ще е риболовът, защото наблюденията показват, че преди да поеме примамката, големият екземпляр винаги я тества – с леки докосвания, преминаващи през образуване на леко течение от движенията на перките и дори издухване на вода от устната си кухина.Когато ловим на по-далечно разстояние, впечатление прави, че самият звук съприкосновението на примамката с водата предизвиква интерес в лентяйстващото наблизо стадо. За постигане на по-далечно замятане използваме блудо, напълнено с вода и монтирано на около 1-1,5 м от куката. Като последен елемент, но не и по важност, се препоръчва използването на бинокъл, защото с невъоръжено око много често не могат да бъдат забелязани стадата шарани на повърхността, а при един метод без захранване това е много важно.На всички читатели СЛУКА с този метод.