Риболов на крайбрежните ни езера

Езерата по Българското крайбрежие представляват важен източник на рибни суровини. Почти всички езера са свързани постоянно с морето чрез естествени или изкуствени канали: Варненско, Бургаско, Мандренско. Повечето езера имат лиманен произход (представляват "удавени" речни долини), а Поморийското има лагунен произход (изолирано е от морето посредством пясъчна ивица). Езерата Блатишко, Шабленско, Поморийско нямат постоянна връзка с морето.

Най-голяма повърхност има Бургаското езеро - 24 000 даа, най-малко - Шабленското - 1500 даа. Най-дълбоко е Варненското (19-20м), най-плитко е Бургаското (средно 1,25м).

В кислородния режим на Варненското езеро съществува особеност, която го отличава от останалите крайморски езера. През периода юни-септември в дълбочинните му води се появява сероводород, който се изкачва до 10м дълбочина. През есенните месеци вследствие на интензивно изместване на водите той се окислява и изчезва. При силни бури през месеците, когато сероводородът е обхванал голяма част от водните маси, той нахлува в по-горните водни пластове и причинява смъртта на дънната фауна от по-малките дълбочини, където нормално няма сероводород. В някои случаи сероводород преминава към Белославското езеро и е предизиквал смъртта на тамошната фауна.

Флората и фауната в крайбрежните ни езера са представени от сладководни и морски видове. Разпределението и интензивността на развитие зависят от солевия режим. В повечето от езерата числеността на организмите, използвани като хранителни обекти на населяващите ги риби, е висока. За това свидетелства и получаваната висока рибна продукция от тях. Особено благоприятни хранителни условия за шарановите и кефаловите риби има в Белославското, Бургаското и Блатишкото езеро. Риболовът в българските крайбрежни езера се базира основно на семейство Шаранови от сладководните и семейство Кефалови от морските. Варненското езеро е единственото неограничено от морето езеро. Морските видове безпрепятствено го посещават и напускат в зависимост от физиологичните си особености и изискванията към околната среда. Тази е основната причина за колебанията на улова в това езеро. В слабосолената му западна част обитават сладководни видове - шаран, бяла риба. От морските видове в него навлизат кефалови риби, трицона, попчета, хамсия, писия и други. За отбелязване е, че черната ядлива мида се развива добре в него.

Най-високи добиви на риба се реализират в Бургаското и Мандренското езеро. Основни риболовни обекти в тях са шаранът и кефаловите риби.

Кефаловите риби през пролетните месеци навлизат в свързаните с морето езера (нови люпила). В езерата липсват подходящи температурни условия за зимуването им. Във Варненското езеро голямата дълбочина благоприятства зимуването на кефаловите риби. От кефаловите риби в езерата навлизат предимно кефалът, докато платерината и иларията предпочитат водоеми с по-висока соленост.

За различията в годишния улов на рибите от езерата оказват и фактори като промени в хранителните условия, в солеността на водата, които влияят благоприятно или задържащо върху темпа на нарастване на рибната продукция. В годините с по-топла пролет и есен вегетационният период на рибите се увеличава, което води до повишаване на годишния им прираст и обратно. Нашите крайбрежни езера са привлекателни и предлагат добри условия за спортен риболов.

Автор: Митко Русев (Наръчник за любителя рибар)