Риболовът с булдо е капризен и сериозен, защото е свързан с летежа на насекомите. Най-добри резултати се получават през есента на залез слънце. През лятото, когато температурата на водата в горния слой е много висока, риболовът може да се окаже безрезултатен. Липсата на слаб вятър в ранните утренни и късните следобедни часове пречи на риболовната слука. Температурата на въздуха и неговата влажност влияят върху активността на насекомите, а от тук и на риболова като цяло.

Често разполагайки с добър инвентар, въпреки правилната техника на замятане, мухите на булдото не се атакуват от рибата. Колеги с малък опит бързо се отказват, избирайки друг метод на риболов - например "на леко". Много от тях се заблуждават, че с изкуствена муха се ловят дребни риби (предимно уклейки). Това не е вярно. Типичен пример в това отношение е р. Дунав. Там има трофейни екземпляри от распер и мъздруга. Едрите риби са хитри, имат житейски опит и не се ловят всеки ден. Истина е, че българските рекорди от распер и мъздруга са хванати именно в тази река. Нужно е повече търпение и опит, както и нестандартни техники, за да имаме добър улов. Риболовът на булдо "с придърпване" дава отлични резултати в р.Дунав и в някои случаи е за предпочитане.

В канала "Топлата вода" при ТЕЦ Видин има много дребна риба, която често се атакува от распер. Хищникът тормози дребосъка и ятата са в непрекъснато движение. Там риболовът на уклей с плувка през лятото рядко дава добър резултат. Дребната риба се храни в горните водни слоеве, атакувайки еднодневки, комари и други насекоми. Направило ми е впечатление, че уклеят атакува мухите при падане на булдото във водата по-често, от колкото при равномерно водене. Аз имам предпочитане към риболов с придърпване. Този нестандартен метод често ми носи добър улов. След падане на булдото във водата го придърпвам с честота 20-50 пъти в минута. За целта движа върха на пръта, връщам малко назад и след това обирам линията с макарата. Рибата атакува стръвта, когато линията е опъната, и това улеснява засичането. Използвам къси поводи за закрепване на мухите към основното влакно. Това дава известни предимства - рибата се самозасича сигурно. "Придърпването" дава живот на мухите и те изглеждат по-естествено във водата.

Техниката "с придърпване" дава оптимални резултати при наличие на лек вятър. Ако вятърът къдри леко водната повърхност, може да се премине към класическо водене на булдото. При много силен вятър риболовът с булдо е безсмислен - летящите насекоми се укриват. С указаната техника се лови добре уклей на изкуствени мухи с куки номер 18. Оптимални резултати се получават с черен, кафяв, бял и жълт цвят. Последните две разцветки се използват, когато във водата падат бели "пухчета" от върби и тополи.

В Дунав за предпочитане е мухите да бъдат монтирани след булдото. Основното влакно е с дължина 120-150см. В реката с булдо могат да се ловят уклей, распер, мъздруга, червеноперка, бабушка. Изключително рядка слука е хващането на дребна щука или костур на стример. Уклеят е преобладаващата част на улова. Аз практикувам риболов с три мухи на бинията, като последната е по-голям номер - например номер 10. Това дава възможност да се лови мъздруга или распер. Първата риба се движи на ята, които се състоят от приблизително еднакви по големина екземпляри. След хващане на мъздруга веднага подменям мухите с по-дри. В Дунав има мъздруги с тегло до 5кг. Атаката на мухата е поривиста и върхът на пръта силно се огъва. Поводите често се късат в мястото на връзването към основното влакно. При риболов с "придърпване" едрите мъздруги се търсят на едри, по-наежени мухи и стримери.

Расперът е основен риболовен обект при дунавски риболов с булдо. Дребни екземпляри се ловят през септември и октомври. Често те са маломерни и трябва да се връщат обратно във водата. Расперът е ценна риба и неговото поколение не е слука, с която можем да се гордеем.

Направило ми е впечатление, че едрите распери атакуват мухите рано сутрин или при смрачаване. Екземплярите са много буйни и обикновено късат мухите. За да се избегне това, се използват пръти, имащи връх с малка твърдост. Той поема бесния удар на риба. Едрите распери се движат поединично и улавяйки един, имаме малък шанс да извадим друг в следващите няколко минути.

Едрите екземпляри се навъртат около стадата с уклей. Те гонят дребната риба шумно, скачат на повърхността на водата, пляскат с опашка. Този начин на ловуване ги отличават от другите хищници. Използват се едри мухи с големина от номер 12 до 8. Оптимални резултати се получават с тези, имащи блестящ елемент по тялото (станиол, ламе и др.). Расперите атакуват движещи се примамки. Ето защо техниката "с придърпване" е ефикасна при риболов на тези риби.

Бабушките са рядък гост при риболов с булдо. Ловят се паралелно с уклея, главно привечер. Булдото не трябва да пада шумно върху водната повърхност, защото ги плаши.

Червеноперките се ловят с булдо повече в устията на дунавските притоци, отколкото в самата река. Те обитават крайдунавските ями и каналите на дунавските помпени станции. Риболовът с булдо е успешен, когато рибата играе в горните водни слоеве. Отлични резултати се получават на помпена станция при с.Добридол. Този канал е широк и там има много червеноперка. Водната леща прави проблеми, защото полепва по мухите. Предпочитат се участъци с по-малко водна растителност. Риболовът "с придърпване" е най-сполучлив на залез слънце.

Речният кефал се лови в р.Рудан рядко. Той атакува в близост до устията на втичащите се реки. Типичен пример са устията на р. Войнишка и р. Тополовец. За кефал мухите трябва да са по-едри, черни или кафяви на цвят. Използват се остри куки, защото рибата е недоверчива и бързо изплюва стръвта. Риболовът с булдо е резултатен в речни вирове и разливите зад тях. Добра слука с булдо има и в р.Орчарска.

При риболов с булдо предпочитам куките с халка, вместо с лопатка. Те са по-скъпи, но сигурни. Продаваните в магазините мрежа готови булда със завързани мухи често са с лошо качество. Куките са без халка и лесно се развързват, дори от уклей. Употребеното влакно е с малка издръжливост. Най-добре е линията да монтираме сами, използвайки възли с гарантирана здравина. Ако се познават "мухарски" места, лесно може да се обори теорията, че едрите екземпляри се ловят на крупни примамки: блесни, воблери, туистери и др.