Кастерите представляват превъзходна стръв за много видове риба. Особено едрите екземпляри ги хапват с удоволствие.Много риболовци изхвърлят в кофата останалите от излети бели червеи, станали на кастери вече. Те изобщо и не предполагат каква превъзходна стръв представляват те за клен, шаран, червеноперка, лин, бабушка и платика. Освен всичко друго кастерът е и изключително селективна примамка, която се предпочита само от по едрите екземпляри, като дребосъкът ги отблъсква.Естествено между кастер и кастер има разлика. По-тъмния, почти с черен цвят е слабо ефективен. Светлокафявите и малко по-бронзовите се подбират и се изсипват в широк съд пълен с вода. Плуващите отгоре на повърхността се изгребват с помощта на цедка, потъващите се отделят след като изсипем водата в друг съд.Най-лесният начин да се сдобием с голямо количество кастери е да си закупим от магазина половин или един килограм бели червеи ( според възможностите и меракът ) и ги оставим на сенчесто място. Ако ги сложим в хладилника ще забавим този процес. До три дни кастерите са напълно готови.С тях може да се лови както в близост до водната повърхност ( например червеноперка ) – така и на дъното за останалите риби. В първия случай се оставят да потънат съвсем бавно ( чрез подходящ монтаж ). Рибите се настървяват като хвърляме през кратки интервали от време по десетина кастери с прашката. Това освен друго ги събира за кратко време.Ако искаме да ловим на самото дъно смесваме кастерите в захранката, както плуващите, така и потъващите и я замятаме на подходящото място. В този случай ефектът е доста по-голям, тъй като солидни по размер риби се събират на хранителното петно. След като подхранката започне да се разпада плуващите кастери започват да се надигат към водната повърхност и рибата бързо се привлича от това движение. Потъващите пък остават на дъното като допълнително концентрират пасажът и го държат в напрежение.

Накратко

  1. Отделяме от цялото множество тъмните от светлите кастери.
  2. След това ги изсипваме в широк съд с вода.
  3. Плуващите кастери се отделят с цедка от потъващите ( това става ако освен за захранка на дъното ги използваме и за повърхността и като стръв ).
  4. По-светлите ( потъващите ) кастери се отделят в кутията със стръвта.
  5. При положение, че ловим в близост до водната повърхност след всяко замятане изпращаме по няколко кастера с прашката. Това задържа рибата на едно място.
  6. При положение, че ще ловим в близост до дъното кастерите се слагат в захранката. При нейното разтваряне плуващите се качват към водната повърхност, като привличат рибата от голямо разстояние и направо я подлудяват. Останалите я концентрират на хранителното петно и гарантират успешен излет.