
Пелагични
Към тази група принадлежат онези риби, които живеят в дебелината на морската вода. Обитават както крайбрежието, така и откритите части на морето. Едни от тях като топлолюбивите прекарват по-голяма част от годината в повърхностния слой на водата над температурния скок (хамсия, сафрид, скумрия, паламуд и други). През зимата същите видове се спускат в по-дълбиките и по-топли слоеве на водата, където температурата е благоприятна за зимуването им. В Черно море остават да зимуват хамсия, сафрид, трицона и др.
Онези видове, които не са се приспособили към условията на това море, отиват да зимуват в Мраморно море (скумрия, лефер, кефалови и други), а някои като паламуда при студени зими преминават в Бяло море, откъдето не се връщат напролет. Трицоната, която принадлежи към студенолюбивите риби, през лятото обитава долните хладни слоеве, а през зимата се издига в по-горните, студени слоеве на морската вода. Почти всички пелагични риби си зключение на скумрията се размножават в условията на Черно море. Рибите, зимуващи извън пределите на Черно море, напролет навлизат през Босфора за отхранване и размножаване в него. Изключение прави скумрията, която мигрира в Черно море след размножаването си. Наесен възрастните заедно с новото поколение се връщат обратно в зимовищата си. Сафридът, който принадлежи към топлолюбивите риби, при мека зима остава да зимува в Черно море в района на Кримския полуостров и Анадолското крайбрежие. При нашия бряг засега е установено зимуването на първата възрастова група - грацата.
Някои пелагични видове се хранят с планктон, заради което се причисляват към мирните риби (хамсия, трицона), други се хранят с по-дребни риби и са хищни (лефер, паламуд). Кефаловите риби се хранят с дитрит. По-голяма част от пелагичните риби живеят само в морето, но кефаловите живеят и в крайморските езера.
Друга особеност на пелагичните риби е пасажният им характер, при мигрирането им пролет и есен покрай българския бряг те се ловят масово.
Дънни
Към тази група спадат онези риби, които живеят на морското дъно или близо до него. Представители на тази група са: калкан, писия, попчета и други. Почти всички дънни обитатели живеят целогодишно в Черно море. Рибите от тази група през зимата образуват струпвания, които се ловят масово с трал (калкан, ватос). През пролетта те доближават брега за размножаване, след което се оттеглят в дълбоките части на морето.
Биологичните особености на видовете риби показват, че колкото по-проста е структурата на популацията, толкова по-резки са колебанията на запасите, а възпроизводителните способности са по-големи. Като пример могат да ни послужат трицоната и хамсията, които в резултат на урожайна година увеличават запасите си десетки пъти. Редица неблагоприятни причини ограничават възможностите на рибите да създават устойчиви запаси.
Чувствителни загуби на хамсия, сафрид, скумрия нанасят хищниците - паламуд, лефер, делфин. При намаляване на запасите от сафрид и скумрия, трицоната, която обитава през летните месеци по-хладните слоеве морска вода, увеличава значително своята численост. Така трицоната, която е планктоноядна, а паламудът, който е един от големите хищници в Черно море, понякога се превръщат в най-многочислените видове.
Когато запасът на някои видове спада, на други се повишава, при което винаги се осигуряват обекти за риболова. Основния улов се реализира от крейбрежния риболов. Така че поведението на мигриращите риби покрай нашия бряг обуславя и сезонния характер на риболова ни. През пролетния сезон условията за риболов са по-благоприятни, а уловът - по-резултатен. Спортният риболов винаги се е практикувал от ранна пролет до късна есен.
Автор Митко Русев
Остави коментари