За да се движат превъзходно силиконовите рибки и туистери под водната повърхност трябва да са прецизно изработени от много мек силикон. За съжаление предлаганите на пазара такива изкуствени примамки не винаги са на ниво. След кратка обработка обаче можем да им вдъхнем живот.

Изпробвали ли сте всички силиконови примамки, закупени от магазините за риболовни принадлежности грижливо събрани в кутия с цялото им разнообразие от форми и цветове? Още след първото замятане голяма част от тях се проявяват изключително слабо и губят цялата си прелест и притегателна сила. Многочасовото и изморително замятане и бродена по бреговата ивица или дава нулев резултат или някой пък някой случаен прегладнял дребен костур смешно ни избавя от скуката. Това отказва много от колегите и те с две дебели черти зачеркват силикона, оставяйки ги с убеждението, че тази стръв е само за западняците и за водоеми, където е „бъкано“ с костур и бяла риба.

тениски рибарник

Слаба или липса на всякаква игра и съмнителна разцветка – това са най-честите причини, поради които някои силикони остаряват безславно в кутията. Те винаги стават като само крайна резерва и се работи само с примамките, доказали своята ефективност през изминалите сезони. Всеки път даже се чудим при отварянето на принадлежностите дали да не ги хвърлим в боклука или да ги запазим за още малко. Защо пък да не върнем живота на това „старо злато“? Защо наравно да не се съревновават с доказалите се събратя и дори да хващат големи риби?

Основният проблем на туистерите и силиконовите рибки е тяхното съхранение. Наблъскани на гъсто и прибирани още мокри те губят своята форма и цвят. За целта се продават специални кутии и найлонови торбички, които ни предпазват от тези неприятности. Под натиск чувствителните и нежни опашки се лишават от перфектната им първоначална игра често завинаги. При съвместното съжителство на няколко цвята в крайна сметка се смесват в един и нерядко можем да извадим два-три туистера, заплетени един в друг. Последствието: твърд безформен и безцветен туистер, който едва ли някога ще монтираме към куката.

Рециклиране

Малко подвижните и вдървените силиконови рибки и туистери се разделят в отделни найлонови торбички по цвят и се подготвят за рециклиране. В домашни условия след тази операция идва кратко готвене в тенджерата. При затопляне на водна баня и най-твърдия силикон става супер мек. След готвенето, чиято продължителност е по лична преценка примамките се подреждат внимателно върху сух парцал да изсъхнат. След охлаждането то почти веднага могат обратно да се върнат в кутията, тъй като сами вече са си върнали първоначалната форма. Ако искаме перфектно да се подготвим е добре преди това да им капнем по няколко капки от специалните ароматизатори, продаващи се по магазините за риболовни принадлежности с дъх на риба. Това много увеличава тяхната ефективност, особено при риболов на костур и бяла риба. Може да опитаме и с аромати, предназначени за шаранови риби. В някои моменти резултатността им е незаменима.

Най-простият метод да се „парфюмират“ силиконите е с употребата на пъстървови гранули, посипани в кутията. Трябва обаче много да се внимава те да не са в никакъв случай мокри, защото полепват навсякъде и започват ужасно да смърдят. Също така и прясно уловена риба може да послужи за ароматизатор, който обаче се прилага директно на водоема. Просто натриваме примамките, с които ни предстои да ловим с нея.

Резултатен тандем

Елегантен компромисен вариант съчетава употребата на естествено с изкуствено. Достатъчно е да прикрепим пред изкуствената рибка или туистера половин мъртва – 100% натурална. Съвместното монтиране се осъществява чрез системата на Алберт Драшкович – мъртвото рибе отпред, силиконовото – отзад. С тази смъртоносна комбинация могат да се постигнат забележителни резултати.

Рециклирането на „патологични“ случаи

За съжаление на пазара се продават много примамки, на които дори „готвенето“ не може да им вдъхне живителна глътка. Те привличат риболовците с учудващо ниската си цена и най-честите жертви са тези, които често късат (почти безрезултатно) или пък тези, които за пръв път имат досег до тях и имат желание да изпробват тези модерни шарени създания. За рибките от този вид, които така или иначе вече сме си набавили се предписва по-дълга реанимация с повече процедури. Излишното им количество материал, затрудняващ ефектната игра трябва да се отстрани. За тази цел ни е необходим скалпел или остър нож. Много добър резултат се постига след странични изрязвания в задната част на рибката. Работата е много деликатна и трябва да се пипа само на определени места, за да не стане в крайна сметка някакъв фалш. В този случай дори и на почти перфектно играеща рибка може да ампутираме или обездвижим опашния плавник. Нашата цел се състои в това не само да раздвижим опашката, но и цялото тяло на рипера. Много риболовци правят грубата грешка като на добри силиконови примамки набиват прекалено голяма кука. Неписано правило гласи, че жилото на куката трябва да излиза от средата на гърба на рибката.

Корекции на опашката

Формата, големината и изработката на опашката са гаранцията за добра игра. Добрите силиконови рибки имат сравнително голяма опашка, чиито край почти прерпендикулярно стои в сравнение с тялото. Това създава по-голямо съпротивление във водата и е предпоставка за много движение. Тези характеристики са важни за рециклителната ни работа. За корекцията ни е необходим само един пирограф или поялник.

Изключително рядко и основно при риболов с много бързо течение са по-подходящи опашките с малко съпротивление, защото голямата скорост на водната маса е достатъчна предпоставка за перфектна игра. В този случай е добре все пак примамката да се води в близост до дъното, където силата на течението е по-ниска и не позволява подскачането и отнасянето по водната повърхност – абсолютно безмислено и неефективно. Имали ли сте дни, в които дори перфектно водените и безкомпромисно изработените изкуствени примамки не дават никакъв резултат, докато рибата като обезумяла атакува живи рибки (или мъртви, но непрестанно движени)? За такъв случай е добре да си носим в джоба малко водоустойчиво (бързо съхнещо лепило) и големи изкуствени очи. Комбинирани с малко ярко червен перманентен маркер можем да наклоним везните в наша полза.

Има и други дни, в които хищникът като смахнат атакува само осакатени риби, а в повечето случаи такива е много трудно да се намерят за кратко време. Тогава идва моментът за комбинацията с половин рибка. Отстранява се половината с опашката и се прикрепя пред силикона. При по-внимателни замятания системата издържа сравнително дълго. За всеки случай е добре да я заздравим допълнително с няколко капки каноконлит, посипани по оловната глава на куката. След което със силиконовата рибка или туистера допълнително притискаме парчето от мъртвата.

В случай че в момента нямаме достъп до поялник или пирограф можем да използваме обикновена запалка и стоманена тел или игла. С тези подръчни принадлежности чудесно се коригира силиконът. Естествено тук е необходимо повече чувство и майсторлък, за да не прегорим прекалено материала и абсолютно да го обезформим. Трябва много да се внимава да не остане по иглата (телта) силикон, който да се запали при обработката и да ни изгори ръцете, покапвайки по тях. Операцията е опасна и се борави с повече усет.

С помощта на поялник или пирограф може безпроблемно да се коригира положението на опашката на рипера. Излишната част от материала се изгаря и двете части се залепват една за друга. Вертикалното положение на опашния плавник гарантира перфектна игра.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!