Когато преди около 100 години спинърбейтът започва да си пробива път сред такъмите на американските спинингисти, той получава и друго, почти напълно съзвучно, но съвършено различно по смисъл, название – „синърбейт“ („spinner“ – въртяща се блесна, „sinner“- грешник, „bait“ – примамка), напомнящо за „нечистата сила“. Това ново име възниква в резултат на удивителната ефективност на тази чувствителна и фина примамка, сякаш създателят и е платил нейното изобретяване с душата си. Славата на спинърбейтите постепенно надхвърля границите на американския континент и тези примамки намират своето място в риболовните кутии на всички сериозни спинингисти по света.

Върти, пулсира, вибрира

Спинърбейтът, всъщност, е един много странен и, на пръв поглед, мнгоо тромав хибрид: на приблизително равните телени рамене, извити под прав ъгъл, са монтирани на едното рамо – въртяща се блесна (една или повече), а на другото – оловна глава (тип джигова) с голяма единична кука, обрамчена от някакви меки ресни или силиконов пюскюл. При водене на тази примамка обаче тромавостта изчезва и примамката „оживява“: тежката глава се оказва отдолу, а листенцата – отгоре. При движение листенцата се въртят, а ресните на пискюла се вълнуват, като ту се разтварят, ту се събират заедно.

Без особено преувеличения, може да се каже, че спинърбейтът е най-изкуствената сред всички съществуващи изкуствени спинингови примамки. Трудно е дори да си представи човек, на какъв хранителен обект, дори отдалече, може да напомня на хищната риба тази „конструкция“, още повече, че тя го улавя понякога дори по-добре от която и да било друга спинингова примамка. Възможно е тайната на въздействието на спинърбейтите върху рибите да се крие в съчетанието на множество различни ефекти: колебания, звукови, светлинни и цветни импулси, създавани от въртенето на листенцата, движенията на телената арматура. Всички те едновременно се възприемат от органите на зрението, слуха и страничната линия на рибата, и получаващият се коктейл направо я „удря в главата“, заставяйки я да атакува съвършено неестествената жертва. При това атаките, по необясними причини, най-често са отправени именно към оловната глава с ресните, а не към блесните.

Примамка с повишена проходимост

Едно от главните достойнства на спинърбейтите е високата им „проходимост“. При риболов в места, обрасли с подводна растителнсот той няма равен на себе си. Това се обяснява с две особености на примамката. Първо, куката е огъната в плоскостта на металната арматура в посока към горното рамо, като жилото сочи към вътрешния прав ъгъл между двете рамена, което значително намалява вероятността от зацепи за подводната растителност. Всъщност, спинърбейтът представлява една голяма незацепваща примамка, в която горното рамо на арматурата предпазва жилото на куката от зацепи. Второ, при водене спинърбейтът винаги се разполага във вертикалната плоскост, което му позволява леко да преминава между извисяващите се от дъното нагоре подводни растения.

Големият брой независимо променящи се елементи на спинърбейта (размер, тегло, форма, материали, цвят, брой на листенцата и т.н.) позволява създаване на практически неограничено число комбинации. Но при цялото съществуващо многообразие спинърбейтите притежават ред „родови“ сходства. Преди всичко, към числото на лесно познаваемите общи признаци се отнасят формата на листенцата. Основните варианти са само три – „лаврово листо“ (Willowleaf), „индиана“ (Indiana) и „колорадо“ (Colorado). Тези форми на листа са станали традиционни по цял свят. Листенцата „лавров лист“ са относително дълги и тесни, със заострен край, леко огънати. „Индиана“ и „колорадо“ са закръглени в задния си край огънати листенца. Разликата между тях е, че „колорадо“ са относително по-къси и, съответно, по-разширени. Освен основните се срещат и други форми листенца, като например „дакота“ (Dakota), които в задния си край са разделени на две.

Листенцето, разположено на края на горното рамо винаги се закрепва посредством вирбел. Освен него на примамката могат да се поставят още листенца, но то винаги е най-голямото.

Оловната тежест на съвременните спинърбейти имитира глава на рибка и има обемни „очи“. Единичната кука, неподвижно закрепена в оловната глава, може да е с размери от 2/0 до 5/0. Обикновено ресните или пискюла, които се закачат на куката, са направени от силикон, тъй като този материал притежава висока устойчивост към въздействието на слънцето и дори солената вода. Тези пискюли могат лесно да се сменят, в зависимост от условията на риболов и активността на рибите. Сред пискюлите и ресните има модели, направени и от конци, косми (обикновено елински), пера или мъх. Този елемент от спинърбейта, макар и класически, не се явява задължителен за тази примамка: на куката на оловната глава може да се закачи практически всякаква силиконова примамка.

При цялата вътрешна простота на спинърбейта, тази примамка далеч не е така елементарна, както изглежда. Поведението и по време на воденето и във водата много зависи от това доколко удачно са подбрани и балансирани отделните елементи на конструкцията, като е особено важно да се открие точното съответствие между размера и формата на листенцето и теглото на оловната глава. По принцип теглото на спинърбейтите варира в пределите от 7 до 21 грама. За риболов обикновено се използват спинингови въдици със средна мощност, с дължина 1,8-1,96м, с безинерционни или мултипликаторни макари. Използват се както монофилни влакна, така и плетени шнурове, които се връзват непосредствено към примката на горния край на телената арматура на спинърбейта.

Независимо, че спинърбейтът може да се отнесе към класическите спинингови примамки, самата му конструкция предразполага към постоянни опити за усъвършенстване. През 1989г. с цел да се замени токсичното олово започва производството на глави-тежести от калай. Благодарение на това спинърбейтите стават значително по-леки и като следствие от това – по-устойчиви при бавно водене във водата. И тъй като спинърбейтите с калаена тежест могат да се водят значително по-бавно, от утежнените с оловни глави, това, както и в случая с много други спинингови примамки, обезпечава по-естествена игра и следователно – нарастване на честотата на кълване.

През последните години се налага още едно усъвършенстване – замяна на традиционната стоманена тел с титанова, която е значително по-гъвкава и здрава. Благодарение на това спинърбейтите с титанова арматура леко понасят силовото преодоляване на различни твърди подводни препятствия, освобождавания от зацепи, да не говорим за кълване и вадене на едри риби, след което обикновените, монтирани на стоманена тел спинърбейти обикновено трябва да бъдат възстановявани, което не винаги завършва успешно. Спинърбейтите с титанова тел могат да се огъват и извиват по всякакъв начин: след като „издевателствата“ завършат, те заемат първоначалната си форма. В същото време обаче именно заради това, че лесно изменят формата си, тези спинърбейти могат малко по-лошо да преодоляват плътно обраслите с водна растителност площи, което отчасти ограничава използването им при риболов в открита вода.

Широки възможности

Разностранното въздействие на спинърбейта върху рибата е заложено в самото му устройство, затова тази примамка е способна да привлича хищниците от голямо разстояние и с по-голям или по-малък успех да провокира атаките им дори при обикновено равномерно водене с каква да е скорост. Това значително улеснява началното усвояване на риболова със спинърбейт.

В своята родина – САЩ, спинърбейтите се използват основно за риболов на черен костур (black bass), за който всъщност са и създадени. И независимо от наличието на множество други примамки, спинърбейтите и до днес заемат второто, след силиконовия червей, място в рейтинг-листата на примамките за риболов на тази култова за американските спинингисти риба.

Макар изначало спинърбейтите да са се считали за чисто повърхностни примамки, опитът при риболов с тях открива широките им възможности и ефективно използване и при риболов на дълбочина. Оказва се, че те са пригодни както за водене под самата повърхност на водата, когато въртенето на листенцата създава видима „килватерна“ следа след примамката, така и за претърсване на дълбочинните прагове и ями, и дори за риболов на влачене. Спинърбейтите добре се представят при риболова на болшинството видове риби, представляващи интерес за спинингистите.

Сред българските риболовци спинърбейтите все още не са много познати, а и на пазара не се срещат често. До голяма степен това е свързано, от една страна, с факта, че тези вносни примамки все още не са добре познати у нас, и от друга – с високата им цена. В същото време сравнителната елементарност на комплектоването им, особено с използването на някои готови елементи – листенца, силиконови детайли, откриват практически неограничени възможности за риболовно творчество в търсене на свои „фирмени“ ефективни варианти.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!