Описание и обитаване

Сомът е разпространен в средните части на  Европа и Средна Азия. Той предпочита бавно течащите води, характерни за долните течения на реките, блатата и други водоеми с тинести дъна. У нас той е най-едрият представител на рибите. Обикновено обитава Дунав и долните течения на притоците и, Марица, Арда, Тунджа, Струма, Места, Камчия, черноморските блата – Шабла и Езерец, – язовир „Ивайловград“ и „Тополница“. Напоследък е разселен и в много наши водоеми за спортен риболов. Придържа се към дълбочините, където има естествени убежища – подмоли, коренища, дупки, паднали дървета и др.

Характеристики

На пръв поглед сомът прави неприятно впечатление преди всичко с формата на тялото, с дългите мустаци и малките си очи.

%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d1%84%d0%be%d1%80%d1%83%d0%bc-1

Тялото  му е удължено, източено и отпред гръбно-коремно сплескано, а при опашната част – странично сплескано. Кожата е без люспи. Има една малка гръбна перка с 3-5 лъча. Аналната перка е удължена, достига до началото на опашката и е закръглена. Устата е доста голяма. По челюстите и небцето са наредени множество зъби. На горната челюст има два дълги мустака, а на долната – четири по-къси. Отгоре тялото е маслинено зелено, с по-тъмен ръб, а отдолу – не чисто бяло. Отстрани има неправилни тъмни петна. По корема петната са по-дребни. Оцветяването на рибата зависи от възрастта и и от характера на водоема.

Растеж

Сомът достига внушителни размери – 5 м. дължина и 300-500 кг. тегло, на възраст – до 100 години. Напоследък у нас въпреки влошените условия в реките са улавяни екземпляри, тежки 40-50 кг. ( и повече ) с дължина до 2,50 м. Тази риба се поддава на изкуствено развъждане, но за съжаление не се оценява достатъчно стопанското му значение.

Храна

Сомът се храни през цялото денонощие. Той е ленив, неповратлив , но много хищен. Жертвите си улавя, затаен зад някои укрития. Той ги привлича, движейки мустаците си, които много риби приемат за червейчета и скъпо плащат за своето любопитство. Понякога си служи и с друг начин на лов – лежи неподвижно с отворена уста. Доближилите се малки риби се озовават в нея само при едно всмукване на водата. В друг случай сомът напада своята жертва, като я зашеметява със силен удар на опашката си, а след това я налапва.

Храни се с почти всички водни обитатели – от планктона, раците, жабите и малките рибки до змиорките и едрите щуки. Напада водоплаващите птици – особено малките, водните плъхове и дори плаващи кучета. Сомът не се отказва и от мърша, а когато е гладувал продължително, налапва и неща, съвсем негодни за ядене. Във водата е много силен. Изваждането на уловено едри екземпляри продължава с часове. Подобно на михалцата сомът се дразни от звукове. На тази база ( особено по Дунав ) се лови с така наречения КЛЬОНК от лодка.

Прибори и техники за ловене

Тази риба може да се лови с въдица „на леко“ и „на тежко“. Преди всичко трябва да се подчертае, че за ловенето и се изискват въдичарски принадлежности с голяма якост, защото не се знае какъв екземпляр ще се хване. Подходящи са куки с номер от ЧЕТИРИ НУЛИ до 4, а където се предполага, че ще се улови сом над 20 кг. – и по-големи ( специални за тази риба ). На ролката на макарата се навива най-малко 100 м. влакно с диаметър не по-малко от 0,40 мм.

Сомът има предпочитание към живите, енергично движещи се рибки, които възбуждат инстинкта му на хищник. Не са добри за стръв тромавите рибки и някои от тези, чийто цвят се слива с цвета на водата. „На плувка“ стръвта се пуска по-близко до дъното на водоема, около естествени убежища – подмоли, дупки, коренища, надвесени върби и др. По-дребни екземпляри могат да се ловят със земни червеи, пиявици, попово прасе и др. Сомът преследва плячката, без да се отдалечава твърде много от убежището си.

При налапване на стръвта прътът силно се огъва. Засича се ВЕДНАГА и се отпуска влакното. Сомът тегли, докато се измори. Изваждането му от водата представлява истинска борба. Това са вълнуващи моменти, които никога не се забравят. Трябва да се внимава рибата да не се оплете в подводните коренища.

Възможно, но не много разпространено е ловенето на сом с БЛЕСНА. Практиката е показала, че най-добър успех се постига с клатещите се и гмуркащи се блесни, стига при движението си във водата те да произвеждат по-силни трептения. Воденето на блесната трябва да стане на дълбочина 1-2 м. от повърхността на водата. Равномерното и движение не дава очакваните резултати.

Риболовът на сом на КЛьОНК е много интересен. С дървено приспособление, закривено подобно на бумеранг, в челната част на което има вдлъбнатина, се удря по водната повърхност и се получава особено дразнещ звук. Това се прави от лодка в тинестите местообитания на сома, където се пуска въдицата с подходяща примамка. Майсторите на този начин на риболов почти винаги имат добър успех.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!