щукаЩуките се отдалечават от брега, когато усетят опасност – движение, предизвикано от прекалено много налични риболовци. Така щуките се изместват в части от водоема, които са отдалечени от брега и рибата се чувства в относителна безопасност. В тези случаи не ни остава нищо друго, освен да ловим на голяма дистанция. В следващите редове ще ви представим някои хитрини, които помагат за целта. Далеч не всеки риболов на щука изисква работа на дистанция, но когато това е наложително, трябва да се ориентираме към подходяща тактика.

Често ако за някой водоем се разчуе, че държи добре екземпляри щука, натам се отправят максимален брой мераклии, готови да си опитат късмета. В резултат бреговете на обекта се окупират от нетърпеливи и понякога шумни въдичари, които успяват да прогонят рибата по-далеч от себе си. Дори в началото риболовът да даде добър резултат, впоследствие щуката не издържа на напрежението, предизвикано от тълпите риболовци, изсипали се на водоема непосредствено щом се е разчуло за добрата слука. За рибата остават две неща: или да промени хранителните си навици, като започне да поема храна само през нощта, когато се чувства в безопасност – нашествието от въдичари най-после е намаляло; или през деня да зачезне възможно по-далеч от тях, щом ги усети, че са завладели бреговата ивица. Разбира се, струва си да се лови в мрака, но това не навсякъде е позволено от закона. Във възможностите ни обаче е да се справим донякъде с втория тип защитна реакция на щуките, а именно да се опитаме да ги достигнем, когато се отдалечат от брега. Ще разгледаме три способа да постигнем дистанция: първо, може да се научим да замятаме по-далеч от другите, второ – да използваме специална (дрейфуваща) плувка, която да отнесе стръвта навътре, и трето, като си послужим с обикновен детски балон за целта.

Когато замятаме стръвта на дистанция в спокойно време, за предпочитане е да използваме монтаж на плувка. Той позволява в по-голяма степен да разбираме какво става със стръвта под водата. Плувката регистрира отчетливо не само първите сигнали за кълване, но и накъде потегля рибата, когато е поела стръвта, нещо, което алармите и другите сигнализатори при дънен риболов не отчитат. Когато представяме стръвта ма ултрадълга дистанция, трябва да използваме или монтажа с дрейфуваща плувка, или балон в зависимост от конкретната обстановка. И двата способа се нуждаят от подкрепата на вятъра, духащ в нужната посока.

Монтажите са доста различни. Дрейфуващата плувка (терминът дрейф е зает от корабоплаването на кораби с платна, където посоката на вятъра е определяща за положението на кораба) се носи от вятъра, който духа в миниатюрното и платно, здраво закрепено за горната част от стъблото на плувката. В основата си монтажът при този метод не се различава съществено от класическия риболов с плувка. Специфичното тук е платното на плувката, което при подходящ вятър отнася цялата линия навътре или в друга желана посока. Стръвта не трябва да се закача по дъното, т.е. при движението си навътре тя трябва да е на достатъчно разстояние от дъното, за да избегнем закачки.
Подходяща плувка за този метод можем да адаптираме и сами в домашни условия с надеждни материали и добро закрепване на платното. Фабрично подобни плувки се изработват от водещи английски производители за риболовците на Острова, където тези модели са особено популярни. Когато ползваме балон, монтажът в основата си е като този за риболов на дъно (на тежко), съществено тук е закрепването на балона. Целта е както при употребата на дрейфуваща плувка – вятърът да отнесе балона в подходящата посока (ако условията позволяват). Балонът се препоръчва, когато ползваме статична стръв – мъртва рибка или филе от рибка, докато при дрейфуващата плувка можем да ползваме освен неподвижна стръв също и жива рибка.

Общо и при трите способа е ползването на специален метализиран повод, който да неутрализира опитите на щуката да го прегризе, каквато опасност има в случай че поводът е от обикновено монофилно влакно. Без метализиран повод щука може да се лови сравнително безопасно само на блесна поради факта, че блесната отдалечава влакното от пастта на рибата. Както и при класическия риболов на щука с плувка, над повода се поставя единична тежест, достатъчна да балансира с товароносимостта на плувката. С по-едра рибка за стръв е необходимо да използваме две тройки – едната се закача за корена на опашката, втората в средата на тялото. Изборът на пръчка и макара за този риболов се съобразява с големината на рибката. В ръцете на опитен майстор стръвта се замята на дистанция от 70-75м от брега. Когато е необходимо още по-далечно разстояние, на помощ идва един по-усложнен монтаж с помощта на балон, разбира се, при условие че вятърът духа в нужната посока. Използването на балон за отнасяне на стръвта на далечно разстояние е известно още от 1970 година. Всеки сериозен щукар в Англия е ползвал този метод с надеждата да улови някое чудовище, като го изненада далеч от брега. В днешно време този способ се използва далеч по-рядко, но всеки уважаващ себе си щукар е запознат с него, защото винаги остава възможността да сварим някоя неподготвена, чувстваща се в безопасни води щука-великан. Монтажът, макар и малко сложен, е следният: в края на основното влакно се поставя вирбел. На около 70см от него се монтира втори вирбел с 30см метализиран повод, на който са поставени двете тройки. Над вирбела с повода се поставя пръстен с вирбел, за който се връзва 45см влакно, на чийто долен край е оловната тежест. За долната тройка се връзва 30см влакно, завършващо с клуп. Рибката за стръв се закача за тройките, един кламер се вкарва във вирбела на оловната тежест, балонът се надува. Кламерът се вкарва така под възела на балона, че да го държи. Клупът на влакното, идващо от долната тройка, се поставя между балона и кламера. Пускаме внимателно този монтаж по водата до брега. Отваряме скобата на макарата и чакаме вятърът да го отнесе навътре. В момента, в който балонът със стръвта е отнесен от вятъра над мястото, където сме решили да ловим, засичаме остро, като балонът се откача, а оловната тежест и стръвта ще се понесат към дъното. Обираме „корема“ на линията, поставяме пръчката на стойката, монтираме сигнализатор за кълването, камбанка, аларма и др. и чакаме атака.

Сега да се върнем отново на метода на дрейфуващата плувка. Този способ е особено ефикасен, когато рибата е в движение, но също дава възможност да се покрие най-голямата част от водоема. Препоръчва се вместо монофилно найлоново влакно да се използва многожилно, защото при голямата дистанция, на която ще се лови, многожилното влакно почти няма еластичност (разтегателност) за разлика от монофилните влакна, като така увеличаваме ефективността и бързината на засичането на рибата.

Фабрично произвежданите английски модели на дрейфуваща плувка се предлагат със специално приспособление, което да забавя движението на плувката, за да се даде по-голяма възможност на рибата да открие стръвта. При по-опростен монтаж можем да закрепим плувката на средното рамо на троен вирбел. Ако стръвта е жива рибка, не е необходимо непременно да закрепим двете тройки, така че да се стремим рибката да стои хоризонтално – тя така или иначе няма да остане в едно положение, а ще се движи във водата. На тези, които решат да опитат някои от монтажите – успех, а на всички – наслука!


Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Коментарите са изключени.

error: Съдържанието е защитено!