Изработка на сайтове и уеб услуги

Риболовът е познат на човечеството в различни форми от древни времена, и до наши дни търпи постоянно развитие и промени. В последните десетина-двайсет години си проби път един начин на риболов, който в момента е най-резултатен и се е превърнал в спорт. За мнозина, които следят отблизо развитието на риболовните техники, вероятно е очевидно, че от приятно занимание и разтоварване сред естествената природна среда риболовът е преминал във фазата на състезателен спорт, изискващ максимум майсторски умения и техники, за да кулминира във формата на особено изкуство, когато за кратко време трябва да се постигнат възможно най-добри резултати. Една от връхните точки в досегашното развитие на риболовните техники  е риболовът с ЩЕКА.  

В известен смисъл риболовът с ЩЕКА или с телескоп без водачи е стар като самия риболов, защото пръчки и влакна са се използвали много преди да се изобрети макарата. Пръчки без водачи и макара са били популярни около средата на миналия век, след Първата световна война, до момента когато къси пръчки с развиващо се влакно превземат света на риболова. Пръчките без водачи продължават да се ползват и след този период. Използвали са се материали от бамбук и тръстика с върхове от кост на кит. Обикновено са биле от 4 секции с дължини около 5,4 до 6,4 м. Имали са водач на върха и още един на половината разстояние от върха до първата секция, където се е връзвало влакното. Стръвта се е оставяла по-скоро да се спусне във водата, отколкото да се замята. Методът е бил смъртоносен за червеноперката. Тогава, както и в наши дни, някои били по-добри от другите. Рибата се е изморявала и изваждала от водата с помощта на пъргавината от пълната дължина на пръта, като разглобяването на долните секции, за да се прибере рибата на брега, се е практикувало още по това време.

Новите материали спомогнали за ренесанса на метода, като станала възможна направата на по-дълги и по-леки пръчки без водачи. В този период са се натрупали и нови, по-задълбочени познания за поведението на рибите и риболова, което способствало да се оценят предимствата на ЩЕКАТА пред други познати методи. Топ-риболовците бързо адаптирали познанията си към новите хоризонти, които се откривали с ползването на ЩЕКАТА. Тя позволявала по-лесен и ефективен начин на риболов на близка дистанция.

Изборът на ЩЕКА или ЩЕКАТА срещу останалите!

          Многобройни за изброяване са предимствата на ЩЕКАТА пред останалите познати способи за риболов, но накратко може да се каже, че тя е незаменима и превъзхожда всичко друго, когато за определен период от време трябва да се уловят максимално количество неголеми риби на близка дистанция.

Мнозина, които поне отчасти са запознати с риболова на ЩЕКА, са оценили някои от достойнствата на този метод, но други вероятно не знаят почти нищо за него. За тях трябва да се изтъкнат някои важни моменти при риболова с ЩЕКА.

Първо, както вече е написано по-горе, с ЩЕКАТА, когато се ползва правилно, се улавят неголеми риби близко до брега по-бързо и лесно в големи количества, отколкото с пръчка с макара. В границите на дължината си ЩЕКАТА ще предложи линията и плувката по възможно най-деликатния и невъзбуждащ подозрение у рибата начин, което е невъзможно или пък много по-трудно, когато сме с прът с макара. Линията, влакното, утежнението и плувките са възможно най-фините и прецизни. Чрез ЩЕКАТА ефективното за риболов време се удължава значително поради бързината, с която се работи в сравнение с необходимостта от навиване от влакното обратно на макарата за всяко следващо замятане. С ЩЕКАТА няма нужда от замятане и обиране на влакното и оттук спестяваме ценно време, като пропускаме тези операции. ЩЕКАТА привлича по-лесно и повече кълване, и засича с далеч по-голяма лекота е ефективност рибата.

Употребена по нужния начин, ЩЕКАТА  се преборва и изважда рибата по-безпроблемно от всеки друг способ на риболов. В терминологията на спортния състезателен ( мач ) риболов – ЩЕКАТА предлага повече бързина и скорост. Бързината, с която се оперира с ЩЕКА , се вижда, когато работим с линия на къса дистанция ( например когато ловим с 3 м. влакно на 2,10 м. дълбочина на 10-11 м. от брега.). Тогава, за да извадим и откачим рибата от куката, трябва внимателно да придърпаме ЩЕКАТА навън към брега, да разглобим необходимите секции от нея така, че в ръцете ни да остане подходящата дължина, за да приберем рибата. Тази операция е известна като „разглобяване“ ( unship-ping ) – долните секции на щеката се изваждат до необходимата за безпроблемно откачване на улова дължина.

По-добри, по-леки, по-дълги, по-здрави и по-ефективни при засичане са днешните модели от карбон и кевлар. Ако започнете с модели от 11-12 м. , ще се справяте чудесно без особени затруднения.

Цени на щеки

Почти няма риболовец, който да е опитал този метод и да не се е влюбил в него! Цените на различните модели варират според дължината, теглото и материала, от който са направени. Добри карбонови модели започват от 8м. с цени около 250-500 лв. , минават през 11 м. карбонови, с цени между 800 – 2000 лв. и стигат до 14 м. щеки с цени, започващи от 1500 – 2000 лв. и стигащи за някои поръчкови модели до внушителните 6000 – 7000 $. За мнозина от на това са огромни суми, но това е реалността във висшия клас модели.

%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b0-%d1%89%d0%b5%d0%ba%d0%b0

Разбира се, може да се „влезе“ в риболова с щека на далеч – далеч по-разумна и евтина цена . 8 метра за начало изглеждат по-приемливи от всичко друго. За онези, които вече са запалени по този метод – съветът е като за риболов с пръчка и макара – купете най-доброто, което можете да си позволите. Два от основните типа ЩЕКИ, които ще опишем с английските им наименования са „ put ins “ ( букв. превод – „ сложени вътре “) и “ put over ” ( букв. превод „ сложени върху “), които не са особено ясни. Те се отнасят до начина, по-който се съединяват секциите на ЩЕКИТЕ, като в известен смисъл всички те са „ put ins “  – защото секциите се поставят вътре една в друга. При “ put ins ” втората секция влиза в най-долната и така до края им и почти до върха, при “ put over ” моделите е обратно – по-долните секции се вкарват в горните. Според английската, а и някои континентални школи последното сглобяване е по-удачен вариант по няколко причини.

Секциите на „ put ins “ модела трябва да си пасват много добре, иначе се получава „ чукане “ при употреба. При по-дълга употреба това нерядко е неизбежен резултат.

От друга страна, такава връзка, която си пасва перфектно, носи опасност намокрена от водата, да се затегне и да прави по-трудно разглобяването на секциите, когато е необходимо. Също при обратното движение – когато сте уловили по-едра риба, която след като сте разглобили  долните части на ЩЕКАТА , отново рибата е тръгнала навътре и трябва да и отпуснем „ аванс “ , както се казва при риболова с макара, прибягваме отново до прибавяне на долните секции на ЩЕКАТА, за да се борим по-добре с улова. Тогава отново като че ли сглобяването на „ put over “  моделите е по-удачно от “ put ins ”, където трябва много по-внимателно и точно да сглобим секциите. Друг плюс на „ put over “ сглобяването е факторът износване. При неизбежното износване от дълга употреба “ put ins ” започват да „ чукат “ поради появите на луфтове между двете снадки. При „ put over “ модели, когато снадките са износени, те просто навлизат повече една в друга, но си остават плътно скрепени. Препоръчва се, ако можете да си позволите, да започнете точно с „ put over “ модел от 11 метра. Всички по дълги ЩЕКИ имат една обща характеристика – с тях се работи с удоволствие с една секция по-малко от максималната им дължина, а ако работите с цели две секции по-малко тежестта не се усеща. ЩЕКИТЕ се различават и в горния си край. Понякога връхните две или три секции са телескопични ( не се разглобяват ) и причина за това е да не могат да се извадят от натиска на силна риба, когато риболовецът е направил грешката да държи ЩЕКАТА прекалено ниско или пък когато откачаме закачения за храсти или закачки такъм. Когато линията се е закачила, ЩЕКАТА се издърпва към брега, докато стигнете линията или поне ластика ( elastic ), за който ще стане дума малко по късно. Ако е невъзможно да стигнете до линията или еластика, разглобете ЩЕКАТА до телескопичната и част.

Така няма да загубите никоя част от ЩЕКАТА, както би могло да се случи при нескопосана употреба. ЩЕКИТЕ понякога се предлагат с две или три крайни секции. Може да има две телескопични секции плюс изваждащ се връх ( flicktip ).

Той се прави от солидни карбонови материали, за да се съедини с двете телескопични части и да се получат три телескопични секции. При по-евтините ЩЕКИ трябва да избирате дали желаете три секции с плътен връх ( flicktip ) или да се спрете на модел с две кухи телескопични секции, предназначена за употреба на ластик ( elastic ).

При по-скъпи модели се предлагат и двата варианта – flicktip и кухи телескопични секции за ластик.

Да се избира между двете системи е трудна задача и повечето риболовци предпочитат и двете възможности.

Някои от най-скъпите ЩЕКИ се предлагат с няколко отделни връхни секции ( top-set ) за различни класове секции.


Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!