Изработка на сайтове и уеб услуги

Описание и характеристики

Каракудата ( Carasius carasius ) принадлежи на семейството на шарановите риби. На пръв поглед се оприличава с шарана, но при по-внимателно оглед ще се види, че има твърде много белези, които я отличават от шарана.

Тялото и е тлъсто, тромаво, силно сплеснато и високо изгърбено, което отговаря на изискването за обитаване на тихите затревени водни площи. Няма пипала ( мустаци ). Люспите са златисти или сребристи и не са така красиви, както на шарана.

Различават се два вида каракуди: златисти или обикновена, чието тяло е по закръглено , и сребриста, чието тяло е по-продълговато.

Устата е месеста, което подсказва за силно развито обоняние и вкус независимо от отсъствието на пипала.

По своята непретенциозност за водната среда и храната, тази риба няма равна на себе си. През летните жеги и през зимата се заравя дълбоко в тинята и там прекарва без храна и с понижено количество кислород сравнително дълъг период. Тя обитава такива неугледни застояли водни участъци, където е немислимо да живее друга риба.

Поставена във влажен горски мъх и на проветриво и хладно място, каракудата може да издържи жива няколко денонощия. Има случаи, когато каракудата, поставена отново във вода, напълно се съживява, без да е давала признаци за живот преди това.

На дължина нараства до 40-50 см. и тегло 3-4 кг. Обект на спортен риболов са малките риби – 20-30 см. и с тегло от 0,300 до 1,5 кг. Прирастът е бавен – едва 300-400 гр. на четвъртата година.

Хайверът се отнася на повърхността на водата около затревените места и се излюпва за два дни при температура 13-14 градуса. Този начин на снасяне и излюпване на хайвера улеснява пренасянето му през плавниците и перата на водните птици. Така се обяснява развъждането на каракудата във високопланинските язовири, чиито води не са типични за каракудата.

Храна

Освен към тинестите дъна каракудата се придържа към местата с развита растителност, тъй като се храни с младите стъбла и листа на водните растения. Приема ларви на насекомите, червеи, понякога тестена храна, попаднала отвън.

Характерно за тази риба, е че колкото и да се смята за непретенциозна, риболовът и тук има своите капризи. От традиционните часове за риболов „сутрин“ и „привечер“ има изключения. През септември, октомври и отчасти ноември каракудата приема храна само през деня, когато времето е слънчево и се позатопли.

Кълването не е ежедневно. Има и дни когато поемането на стръвта протича през целия ден  с малки интервали, а на следващия ден не може да се улови нито една риба. Причините за това явление все още не са добре изяснени.

Техника на риболова

Риболовът може да се извърши с най-обикновени риболовни съоръжения. Риболовът с плувка през пролетта е по-резултатен, отколкото на дъното. Подаването на стръвта трябва да бъде на 30-40 см. от повърхността на водата. Добре се приемат червените торни червеи, монтирани на кука номер 5-14, или мамарците, макар да не са типична храна за блатните водоеми. Наесен риболовът с дънна въдица може да протече с тестени примамки.

При риболова „на плувка“ опипването на стръвта понякога е толкова внимателно, че не се забелязва отместването на плувката встрани. По тези причини ползването на хидродинамична плувка от типа „Буря“ със и без антена се препоръчва.

Хоризонтално лежащата плувка при вълнение има слаба видимост.

Рибата опипва внимателно подадената примамка, което изисква монтажът да бъде направен по начин, по който примамката добре да прикрие куката и същевременно да не бъде откъсната.

Засичането трябва да става леко. Воденето на едрата каракуда има своите емоции, тъй като тя прави опити да се откачи, рязко повличайки с мускулестото си тяло, ту в ляво, ту в дясно въдицата, или да се крие в подводната растителност.

Каракудата има неприятен дъх на тиня при консумация, който може да се отстрани, ако каракудата се остави 10-15 дни в чиста вода. Цепена по дължината и оваляна в царевично брашно и малко извара, добре препържена, каракудата може да замести друга риба.


Сподели с приятели

Автор

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!