Описание и обитаване

Белият амур спада към групата на растителноядните риби. Той е разпространен в реките на Далечния Изток, във водосборния басейн на Амур и в големите реки в Китай. В тази страна се отглежда по изкуствен начин от хилядолетия. Той обича по-топлите води с температура над 20 градуса. Предмет е на аклиматизация в много страни на Америка, Африка, Европа и Азия.

У нас е пренесен с риборазвъдна цел за първи път през 1962 г. от СССР и се отглежда в много рибовъдни стопанства. За разнообразяване на ихтиофауната е пуснат в повече водоеми за спортен риболов.

Характеристики

Амурът има цилиндрично удължено тяло, покрито със сравнително големи люспи. Окраската му е светла – гърбът е жълто или зелено сив, страните са златисти, а коремът е белезникав. Челото е широко, устата – полудолна. Малките на амура много приличат на речния кефал. На дължина тази риба достига 1 метър. Теглото и е до 50 кг.

Храна

Храната на тези риби е висша растителност и водорасли – папур, тръстика, хвощ, водна леща, камъш, острица и др., а така също и попаднали във водата люцерна, царевица, фий, листа от върба и др. За кратко време белият амур унищожава растителността, която във водоемите в много случаи е нежелателна и не може да се отстрани по друг начин.

Растеж

Тази риба расте бързо: на една година тежи 500-600 гр. , на две – до 2,5–3 кг. , на три – над 4 кг. и т.н. Месото и е вкусно с по-малко съдържание на мазнини отколкото при шарана. Не се събира на големи стада. Спи зимен сън, както шаранът. Нейното стопанско значение се изчерпва само с ролята и на „мелиоратор“. Тя се развъжда по изкуствен начин и може да се отглежда заедно с шарана. По такъв начин се повишава значително добивът на риба от единица водна площ.

Метод на ловене

Белият амур се лови „на леко“ и „на тежко“ ( „на дъно“ и „на плувка“ ) както шаранът. Използват се същите въдичарски приспособления. За примамка се употребява предимно стръв от растителен произход – царевица, джанки, домат и др., а също така червеи и насекоми. Използват се и качамаци. Търси се около местата, обрасли с растителност, където той „пасе“ с помощта на добре развитите си глътъчни зъби, като първо прегризва подводните стъбла и ги поваля, а след това започва да ги яде. За тази риба най-добри са куките номер 3 – 4, желателно да са ковани. Влакното не трябва да бъде много дебело, но не по-малко от 0,30 мм. Авансът се регулира за цялата линия, а поводи не се употребяват, за да не се отслабва здравината. Прътът е желателно да бъде с твърд връх, за да може по-бързо да се измори могъщата риба. Със засичането не бива да се бърза. Трябва да се има в предвид, че тази риба е много енергична и след улавянето и оказва голяма съпротива.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

1 коментар

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!