осезателни органиПри рибите често едни и същи функции се изпълняват от различни органи – например дишането става чрез хрилете и кожата, храната си търсят чрез страничната линия, зрението и обонянието.

Зрението

Зрението на дневните риби (щука, распер, кефал, костур и пъстърва) е приспособено повече към дневна светлина, а на нощните (сом, бяла риба, михалца) –
обратно. Рибите добре различават цвета и формата на предметите и колкото по-добра е прозрачността на водата и осветеността, толкова виждат по-надалеч и по-отчетливо. Хищните риби виждат доста надалеч (10-12 метра), въпреки че доскоро учените твърдяха обратното. В по-дълбоките слоеве на водата видимостта, а също така и различаването на цветовете, се влошава, вследствие недостатъчната осветеност. Дънните риби (сом, шаран и лин) слабо ползват зрението си при търсене на храна. Непосредствено на повърхността рибата вижда само това, което се намира в площта на кръга, образуван от конус с ъгъл 97градуса.

Над повърхността на водата рибата вижда по-голямо пространство, вследствие пречупване и отклонение на лъчите. При гладка повърхност на водата, ако рибата се намира близо до повърхността, забелязва прав човек на брега на 20-30 метра разстояние. Вълните и накъдрянето на повърхността намаляват видимостта.

Рибата не различава цвета на предметите, намиращи се на повърхността на водоема, вследствие силната осветеност на самата повърхност и отражението на слънчевите лъчи. Затова цветът на повърхностната естествена и особено изкуствена стръв са без значение.

Страничната линия

Тя е важен орган в живота на рибите. Представлява микроскопични канали, запълнени със слуз и разположени от двете страни на тялото, от главата до опашката, под люспите. С нея рибата долавя и най-леките колебания на водата, с честота не повече от 6 херца. Тя заема междинно положение между осезанието (възприемащо механическото налягане) и слуха, възприемащ по-високочестотните колебания (от 20 до 20 000 херца). Долавяйки различни колебания на водата и мястото на тяхното възникване, рибата усеща какво я очаква: хищник, който може да я нападне, или храна, която може сама да хване.

Счита се, че риболовът на блесна, особено на въртяща, е възможен благодарение на страничната линия. Имало е случаи на атака на блесни от слепи щуки. Колкото и мътна да е водата, рибата не се блъска в подводните предмети. Все още не е изследвано, от какво разстояние може да се долавят трептенията на страничната линия, но явно е незнаително, защото в мътна вода риболовът на блесна не е резултатен.

Слухът

Той е добре развит, но поради лошото проникване на звуковите вълни във водата, а също и поради отражението им, тя не чува разговорите на брега. Друг е въпросът със сътресението на почвата по брега и при пляскане по повърхността на водата – тях рибата долавя на голямо разстояние.

Обонянието

Силно развито у дънните риби (шаран, лин, каракуда и сом). Те усещат миризмата на разтворени и разпръснати във водата вещества, което се използва при риболова с ароматни примамки и захранки.

Вкусовите органи

Намират се в устата и глътката, а у някои риби (сом, михалца) в областта на устните и мустаците.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Коментарите са изключени.

error: Съдържанието е защитено!